Най-ранната хроника за живота на Александър Македонски. Делата на най-великия мъж от античността, видени през погледа на личния му придворен историк.
Александър Македонски е не само най-харизматичната личност от античността, но и една от иконите на съвременната цивилизация. В продължение на 24 века след като умира, ненавършил 33 години, той неизменно е вдъхновение за всички - държавници, пълководци и лидери като Цезар, Наполеон и Хитлер, жадуващи да завладеят света; историци и писатели; художници и бизнесмени; продуценти и режисьори; обикновени хора, желаещи да следват докрай мечтите си. В основата си много актуалната съвременна идея за глобализация принадлежи на него... Парадоксално и едновременно с това напълно логично е, че това преклонение пред Александър тръгва не от друго, а от най-ранната и най-оспорвана хроника за живота му, написана от личния му придворен историк Калистен. От една страна, това е парадоксално, защото "Подвизите на Александър" (Praxeis Alexandrou), дело на летописеца, са заклеймявани от по-късните историци като белетристика, като художествена измислица, имаща малко общо с историческата реалност. А от друга, напълно логично е - Калистен е не просто личен хроникьор, а по-скоро нещо като античен пиар, моделиращ добрия имидж на завоевателя и грижещ се за него.
В средата на 30-те години на IV в. пр. Хр. Александър Македонски наема Калистен за свой официален историограф. Летописецът е грък, роден в Олинт. Той вече се е доказал като историк - написал е летопис за Гърция от първата половина на века, както и на Питийските игри. Племенник е на учителя на Александър - Аристотел, чийто баща е придворен лекар на македонския цар Аминт III, дядото на Александър. Калистен съпровожда завоевателя по време на дългите му, нескончаеми походи, целящи не просто нанасяне на удар върху огромната и силна Персия, но и завладяване на целия познат тогава свят, изграждане на световна империя, подчинена на едноличната му власт.
През 327 г. пр. Хр., четири години след победата при Гавгамела, Калистен е осъден на смърт, обвинен в държавна измяна - най-вече затова че не подкрепя самообявяването на Александър за бог. Според по-късни историци като Плутарх и Ариан той е окован във вериги, измъчван и едва след това умъртвен. В тази развръзка има много трагическа ирония - човекът, представил пред света Александър като благороден и великодушен воин, става жертва на неговия необуздан нрав...
Но явно Калистен добре си е свършил работата, щом образът на Александър, който създава, се оказва много жизнен и привлекателен за поколенията.
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
