Почти по принуда безименният разказвач пристига в родния си град, където трябва да погребе баща си. Това завръщане не е свързано със силни чувства, защото тук вече всичко му е чуждо. Случайно той се среща със свой бивш съученик и получава по...кана да го посети в замъка му, където тесен приятелски кръг празнува традиционния си уикенд преди началото на голям фестивал. Алкохолът се лее, появяват се проститутки, сервират се средновековни ястия, започнало е голямото плюскане. Изведнъж на вратата звъни непознат човек, за когото празнуващите решават въз основа на цвета на кожата му, че е наркотрафикант, и решават да го поканят ... |
|
|
Фламингите стоят на групи, но всяко отделно е само. Спазват разстояние. Бдителни са. На нас ни се струват грозни. Струват ни се красиви. Изглежда сякаш горят, но това не е истина. Изглеждат сякаш не могат да бъдат унищожени, но и това не е вярно. Оставят впечатление сякаш изобщо ги няма. Но са тук. Стоят пред нас и тежат на мястото си. А после бягат от нас по повърхността на плитките води. И след това политат. Реакциите на читателите и критиците за стихосбирките на Улрике Алмут Зандиг винаги са били възторжени. Така стана и с нейните истории, които излязоха през 2010 г. в книгата "Фламинги". Това е гласът на ... |
|
|
Определят Херберт Бергер като продължител на старата виенска традиция за създаване на гротескни творби, изпълнени с мрачни, апокалиптични картини, черен хумор и алегории. Обикновено описват пиесите му или като зловещи, или като твърде странни. Основната тема, която го интересува е нахлуването на нереалното в действителността, което, независимо от иронията, придава на привидно нормалното всекидневие нови, трагични и, в същото време, загадъчни измерения. На пръв поглед героите му са обикновени хора, но образите им са преди всичко въплъщение на различните слабости на човека, които ги правят жестоки, отмъстителни. В комедиите ... |
|
|
"Театралните пиеси отразяват своето време, но преди всичко те отразяват човека и неговите желания, копнежи, изисквания, грешки, страхове, неговата незадоволеност и жестокост - а само това вече е достатъчно сложно и комплексно." - така смята Роланд Шимелпфениг. Без да е странен фантазьор и провокатор, а просто като автор, който обича спектакъла на сцената, драматургът е известен като педант в текста, който много успешно свързва в едно мотиви, ситуации и образи. Сюрреалистичният монтаж в текстовете на Шимелпфениг изглежда инспириран от Маркес или Антониони и в никакъв случай не предлага лесна задача на ... |
|
|
Онова, което свързва всички пиеси на Петер Турини, включени в тази книга, е самотата на човека. Тази самота е или следствие от жестокостта на обществото, което по различни причини го е отблъснало, или умишлено е била избрана, за да бъде намерено някакво измислено спокойствие дори и в смъртта. Самотно е момчето, които бяга на сметището, за да търси забава, самотен е човекът, който не може да бъде разбран и дори престава да говори, самотно е момичето, което не съзнава дори, че убива детето си, самотна е майката, пренебрегвана от сина си, самотен е слепецът на върха на планината, самотен е човекът, който се радва на старите ... |
|
|
Бийт-поколението са особен вид творци, често възприемани като част от ъндърграунда, от онази култура, която никога не би могла да се превърне в официозна, поради радикалния нонконформизъм, с който се отличава. Бийт може да означава удар, който ни е сломил, но също така може да значи и онази пулсация, която ни вдъхва живот и ни кара да се променяме в синхрон с променящия се около нас свят. Дали Васил Пармаков е представител на това бийт-поколение? По-скоро да, когато четем неговите текстове, когато слушаме неговата музика. Този сборник от разкази поставя на изпитание собствената ни искреност и ни окуражава, че нещата от ... |
|
|
"Няма нужда от начало, за да разбиеш нещо на парчета. Стига да го гледаш достатъчно дълго. Стига да го гледаш отвисоко." Павел Ваклинов ... |
|
|
Продължението на книгата - Назови ме с твоето име Никой роман в последно време не е говорил на съвременните читатели така трогателно за естеството на любовта, както завладяващият Назови ме с твоето име на Андре Асиман. Романът е приветстван като любовно писмо, призив... изключително красива книга (Стейси Д'Ерасмо, Ню Йорк Таймс Буук Ревю). Книгата впоследствие се превърна във филм с Тимъти Шаламе в ролята на младия Елио и Арми Хамър в ролята на Оливър, аспиранта, в когото Елио се влюбва. В Намери ме Асиман ни показва бащата на Елио, Самуел, по време на пътуване от Флоренция до Рим, за да посети сина си, който е ... |
|
|
Улица Въртообръщало, представлява формално погледнато сборник с отделни литературни произведения, които обаче изграждат съдържателни и смислови връзки помежду. Съдържаща три новели и четири разказа, книгата потапя читателя в свят, в който реалност и фикция са изкусно преплетени и създадат един динамично развиващ се и завладяващ разказ. Обект на вниманието в първата новела Улица Въртообръщало е житейското кръстовище, на което се пресичат пътищата на двама души. Остарявайки, егоцентричният художник с прякор Гарвана става все по-проклет и отчаян. Йордан тъкмо навлиза в своите 30 години и постепенно започва да разбира ... |
|
|
Това е пиеса на Петер Турини, посветена с много симпатия на драматурга Фердинанд Раймунд и неговото творчество. Действието се развива през 1848 година в малък виенски театър, където актьорите репетират пиесата на Раймунд Селянинът милионер, докато навън бушува революция. Осем души свързват по различен начин живота си в театъра и в реалността. Актьорите се разкъсват между своето изкуство и бурните събития в техния град. Един студент, участвал в революцията, се скрива в театъра. Една млада актриса се опитва да му обясни театралното изкуство, докато той се опитва да ѝ обясни революцията, която все повече се приближава. ... |
|
|
Иза Хохгернер е родена през 1961 г. в Дорнбирн, Австрия. Завършва актьорско майсторство в Консерваторията във Виена, а по-късно се усъвършенства като актриса, певица и говорителка. Занимава се с фотография. Участва в много театрални представления в различни австрийски и немски театри. Има рецитали с песни по Брехт, Тухолски, както и френски шансони. Авторка е на няколко пиеси, от които пиесата Декемврийски рози има премиера на фестивала Натам и докрай през август 2020 г. ... |
|
|
Икономическата криза в Германия от 1928 година. Безработицата е масова, предприятията затварят, фирмите фалират. Докато мъжете упорито продължават да търсят работа и измислят някакви решения за по-нататъшния си живот, самотните жени са принудени преди всичко да продават себе си, за да си осигурят хляб. Изданието представя драматизирания роман на Йодьон фон Хорват Вечният използвач, който разкрива трагичната съдба и цялата безнадеждност на малкия човек след края на Първата световна война."Келнера: Оборотът днес отново е под всякаква критика. Като си помисля за моето бъдеще, буквално се съжалявам. А знаете ли за ... |
