Представените в книгата "Паралелни светове" български писатели Ангел Г. Ангелов, Атанас Липчев, Валери Станков, Владимир Стоянов, Иван Ставрев, Иван Овчаров, Илиян Троянски, Панко Анчев, Сава Василев и Турхан Расиев са образец на едно митологично българско време, в което личните жестове търсят красотата на поезията и живота. Понякога гласовете им се преплитат, но по-често изграждат паралелни светове, които страстно диалогизират за повече човешка толерантост. Обединява ги Варна, на чието духовно възмогване те посвещават целия си съзнателен живот. ... |
|
|
Художник: Владимир Димитров. ... Красиво илюстрована детска книжка с твърди корици и дръжка за хващане. ... |
|
|
Художник: Владимир Димитров. ... Красиво илюстрована детска книжка с твърди корици и дръжка за хващане. ... |
|
|
"Тази книга описва избора в жизненоважни моменти на човек, който притежава мъдростта, постоянството и смелостта да бъде себе си, да осъществи посланията на Божествения разум в трудни житейски ситуации, когато съхраняването на живота противоречи на посланията на "здравия разум". Книгата не съдържа рецепти за високи постижения, обект на конкуренция, напротив, както другаде Димича е подчертавал: "най-необикновеното нещо е да бъдеш обикновен...". Прави впечатление спокойствието и увереността на жизнените избори, които се осмислят единствено от връзката с Бог. Приемам поканата да напиша тези редове, ... |
|
|
Byzantine art. Christian relics from Varna region II th - 14 th centuries. Двуезично издание на български и английски език. ... Доц. д-р Константин Тотев работи от 1980 г. в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките. Участва в археологическите проучвания на старите български столици плиска, Преслав и Велико Търново и техните околности. През 1989 г. защитава докторска дисертация в Института за изкуствознание на тема "Византийски стеатитови икони от България". Автор е на над 200 научни публикации, посветени на средновековната култура и изкуство и на няколко книги: " ... |
|
|
Четвърто преработено издание ... Александър Спиридонов е роден на 04.09.1937 г. в с. Недан, Павликенско. Завършил е българска филология. Учителствал в Родопите и Еленския Балкан. От 1970 г. се отдава на литературно-критическа дейност. Завеждал отдел "Теория и критика" на в. "Пулс", сп. "Дружба" и в. "Литературен фронт". Бил е главен редактор на издателска къща "Иван Вазов". Автор е на: книги за Георги Караславов, Димитър Талев, Крум Григоров и Никола Вапцаров на пътеписите "Падането на Берлинската стена", "Екзотични спомени", "На гости в ... |
|
|
През 2005 г. се навършиха 140 години от построяването на варненския православен храм "Свети Николай". Черквата е съградена през 1865 г. с лични средства на търговеца Параскева Николау. Всъщност това е единственият в града храм, построен с дарени средства само от един единствен човек. Над входа на храма има мраморна плоча, върху която са изсечени следните редове:"Този храм въздигна гордостта на отечеството на Николай благонравен син Парашкева, варненец, който и приживе, и след смъртта печели голяма слава, като облагодетелства родния си град щедро. Влез, прочее, християнино, и молейки се, изпроси и за ... |
|
|
"Всяка беседа на възрастния човек с младите се превръща в поучение. Винаги е било така и сигурно така ще бъде. Ще гледам да съм кратък и да кажа само най-главното - както аз го разбирам - да споделя опита си от преживяното. За беседите си с читателя избрах формата на писма. Тази форма, разбира се, е условна. В читателите на писма аз виждам свои приятели, което ми позволява да пиша непринудено. Защо подредих писмата си именно така? В началото пиша за целта и смисъла на живота, за красотата в човешкото поведение, след което говоря за красотата на заобикалящия ни свят, за красотата в творенията на изкуството. Постъпвам ... |
|
|
Управлението на император Траян (98 - 117 г.) е време на най-голяма експанзия на Римската империя. Минало повече от век, откакто римският ботуш стъпил на Балканите и имперската администрация асимилирала земите южно от реката Истрос (дн. Дунав). Вече не толкова необходимостта от нови териториални придобивки, колкото запазване на спокойствието по границата, довело до няколко военни начинания, които завършили с пълен успех за римското оръжие. Най-големият сблъсък е с Дакийското държавно обединение, намиращо се под управлението на Децебал. Даките са племена с тракийски етнически произход, които населявали северната част на ... |
|
|
Град Троян възниква като пътно-проходно селище в края на XIV - началото на XV век. Най-ранни сведения за селището по бреговете на река Осъм се откриват в турски регистър за владеене на спахилъци от 1608-1609 г. През 1660 г. населено място с името Траянак е отбелязано върху картата на френския картограф Никола Сансон. На същото място (изворите на река Азамус), означено с кръгче и кула, то е нанесено и през 1689 г. върху картата на италианеца Джакомо Кантели да Виньола. В хода на османското нашествие към северните склонове на Балкана се преселват българи от Тракия и Родопите, Дунавската равнина и Македония. В годините на ... |
|
|
Наричат го най-красивия град на крайбрежието. Царицата на Черноморието. И наистина Варна очарова с красотата на съвременен град, ширнал се по брега на едноименен залив с просторни зелени улици и модерни сгради, заобиколен от изток и югоизток от водите на Черно море, от юг от ласкавата прегръдка на огромното езеро, защитен от северните ветрове чрез височините на Франгата."В продължение на повече от десет хилядолетия народите, обитавали бреговете на Черно море, древният Понтос Еуксейнос, са постигали забележителни успехи в скотовъдството и земеделието, в експлоатацията на мините и металургията, в усъвършенстването на ... |
|
|
В старата част на Велико Търново, до сградата на музея "Възраждане и Учредително събрание", над стръмния бряг на река Янтра, се извисяват високите каменни стени на Търновския затвор. Уникален исторически и архитектурен паметник, затворът в старата столица е единственият в България, превърнат в музей. Построен в средата на XIX в. за нуждите на турската власт, през 1854 г. той вече се използва по предназначение. Характерно за затвора е това, че той винаги е бил временен (етапен). В него заловените революционери са затваряни, преди да бъдат откарани в Русе, където основно се изпълняват смъртните присъди. ... |
