Пътуване на Изток."С този свой текст Ноеми Киш възобновява по свой начин жанра на пътеписите - един пътепис между вековете и пространствата, обърнат към неспирното обновяване на народите след многобройните преселения на народите... И още нещо, тя като че ли пластично и художествено онагледява тезата на Херман Баузингер за едновременност на неедновременното, представляващо успоредното битие на различните епохи в стандарта на различните социални слоеве на културите, едно съжителство на вековете и епохите в даден момент, който условно наричаме съвременност." Пенка Ангелова "Не знам дали има друг регион в ... |
|
|
Литературен фестивал Русе 2018 / 2019 / 2020. Часовниковата кула на библиотеката отвътре В центъра на кулата тупти желязното сърце на стария стругар Johannes, който е искал да улови времето в стоманени зъбци. Вместо това времето е уловило и залюляло в паяжинни люлки спомена за него - мъж в Bockenen през 1920, който мечтае за един есенен ден през 2018, когато трима поети ще бъдат заточени в сърцето на кулата и пред небесното лице на циферблата ще се заклеват, и в бялото, ослепяло от времето огледало в стената, което отразява само звуци, ще се оглеждат душите им, докато старите ребра на кулата се разпукат в камбанен звън. ... |
|
|
Овидиу Дунаряну е литературният псевдоним на Овидиу Пецу, с който той подписва всичко, сътворено от него досега. Писател, който трудно може да бъде класифициран в литературно течение, майстор на магическия реализъм, "... той не пише, а подрежда думите като скъпоценни камъни в огърлица" (Алекс Щефанеску, История на съвременната румънска литература). Роден е на 21 февруари 1950 г. в Арад, но детството и юношеството му преминават край река Дунав, в близкото до Констанца село Остров. Несравнимата природа на тази част от Румъния, приказния свят на водата и небето, предопределят и бъдещето му на писател. ... |
|
|
Разкази. Дневници. Есета. "Тази книга предлага възможност за нова, по-различна среща с Густав Херлинг-Груджински - една от емблематичните фигури на световно значимата полска емигрантска литература от втората половина на XX век, редом с Чеслав Милош , Йежи Гедройч, Витолд Гомбрович . Може би за българския читател той е познат все още само като лагерен писател благодарение на единственото до този момент книжно издание Друг свят. Съветски записки (2001, в превод на Десислава Недялкова). А може би е бил забелязан и като автор на публикувани в литературната периодика разкази. Със сигурност неговият творчески свят ... |
|
|
Истината расте като аспержи дълбоко долу и само една част е вкусна. Обществеността много лесно взема решение за задължително водене на кучетата с каишки или намордници, ако някое дете бъде убито от ловно куче, драстично се засилват законовите мерки за отглеждане на ловни кучета след нещастието. Майките кукувици обаче не се поставят в графата на общественоопасните, престъпленията им към собствените деца излизат наяве едва когато са прекалили неимоверно. И винаги се говори за отделния случай, всяко престъпление се води като изключение. "Два типа творци: такива, които се заселват в рани, и такива, които се заселват в ... |
|
|
Помощта е израз на човешка солидарност и съпричастност. Но може ли чрез нея да преборим несправедливостта и неравенството? Правозащитникът Томас Гебауер и писателят Илия Троянов са проучили различни методи за помощ в много страни по света и посочват кои от тях са работещи и кои не. Авторите остро критикуват и анализират състоянието на съвременния свят и ориентираната единствено към печалба и експлоатация на хора и природни ресурси. Но те дават също и надежда, посочвайки примери и начини за промяна към по-добро и призовавайки за борба срещу структурните причини за неравенството и потъпкването на човешките права." ... |
|
|
Анна Тюне е родена през 1950 г. Следва философия и романистика. От 25 години работи като културмениджър и организатор на проекти. Председател е на сдружението Кураж срещу ксенофобията. В момента работи по проект Dieulefit - Citoyennete."Авторката на романа Анна Тюне пресътворява спомените от детството си във Франция, за да разкаже за трудния път на опознаването и сближаването на хората, за срама и вината, които тегнат над германците за извършеното от нацистите зло, за дистанцирането от собствената история и намирането на пътя към общочовешкото. Път, който е много труден и мъчителен, но който Германия и Франция ... |
|
|
Действието на настоящия роман се развива около главния персонаж - за "герой" не може и да става дума - Ханс Фрамбах и институцията, в която той работи: Институт за стопанисване на миналото. Естествено в Германия такава институция не съществува, затова пък съществуват хиляди други институции и институцийки, които се занимават с "Vergangenheitsbewältigung", една почти магическа дума в немския език, което ще рече преодоляване или превъзмогване на миналото и която няма адекватен превод на никой друг език, тъй като в никоя друга историография не е стигала до заключението, че може да се преодолява или ... |
|
|
Третият роман на Дорон Рабиновичи "Някъде другаде", преведен на български език и номиниран за "Немската награда на книгата" през 2010 г., завладява с увлекателен сюжет, заплетена интрига и специфичен трагикомичен еврейски хумор. А действието сякаш непрекъснато сменя тоналността и щрихите, поставяйки въпроси, които са продиктувани от съвременните процеси на глобализация и транскултурализация: Какво представлява личностната и националната идентичност за съвременния пътуващ човек, за хората, живеещи между културите? От какво се определят те? От абсурдния мит за произхода, от химерата на етноса, от езика, ... |
|
|
Книгата е единственото цялостно документално изследване на фамилната история на родения в Русе Елиас Канети ."Загадъчен възрастен мъдър човек, един от последните европейски химанисти, Елиас Канети превръща спомена за годините в родния Русчук в първоизточник на целия си разностранен живот, преминал в Западна Европа и Англия. Напуснал на шестгодишна възраст родното място, съхранил завинаги неповторимото очарование на детските години, той запазва топли чувства за страната, в която е роден. Бъдещият лауреат на Нобелова награда за литература носи в съзнанието си жив спомена за най-ранните си преживявания, за да създаде ... |
|
|
Колко неща има да каже синът на починалия си баща и колко неща иска да чуе от него. Всичко, което приживе е пропуснато, премълчано, спестено. А нали именно словото поддържа родословието. В книгата, която вече е преведена на немски и английски, Габор Шейн предизвиква чудото, загатнато със заглавието на романа, възкресява бащата, за да проведе разговор, който приживе е бил невъзможен. През живота те не са намерили общия език, но през смъртта само той само той може да възкреси стореното и да съживи историята. Има въпроси, на които трябва да се отговори, за да може собствената история да намери място в по-голямата история на ... |
|
|
Записките на Елиас Канети са част от теоретичния му труд. Основните мотиви на неговото творчество са залегнали най-ясно в записките, представляващи в своята макро- и микроструктура едно отворено произведение, което може да бъде разширявано и допълвано - с новите информации от Цюрихския архив - и ясно очертаващо новия образ на света и на човека, който можем да открием и в романа, драмите, автобиографиите му и теорията му за масата и властта. По този начин тези записки са не само основен корпус, но и съпътстващ обяснителен текст към произведенията и философията му. "Познанието при Канети никога не внушава сигурност, ... |
