Сладостта на живота

Това е поредният австрийски роман, който дълбае върху така обичаните от австрийската литература теми за страха, самотата и смъртта. Нещо повече - той е трилър, а с него Паулус Хохгатерер печели литературната награда на Европейския съюз (ЕС) за 2009 г.

В предговора си "Страхът и неговите метастази" Пенка Ангелова обръща внимание на един синдром, особено актуален в днешния свят: заличаването на границите между нормално и анормално, появата и изследването на страха, насилието, смъртта... Всъщност едва ли е случаен и фактът, че Хохгатерер е австрийски писател и психиатър, както спечелият литературната награда на ЕС за 2011 г. български писател Калин Терзийски, който също е психиатър по образование. Макар че в случая нямаме среща с чисто жанров роман, а с текст, който включва както трилъра, така и елементи от различни други жанрови романни форми - психологически, криминален, философски, социален. Този модерен роман е с интересна структура: в 24 глави (започващи с "Нула", "Едно", "Две" и т.н.) са представени различни темпорално-времеви перспективи от гледните точки на основните персонажи - полицейски инспектор Кòвач, детският психиатър Рафаел Хорн, Даниел Гаселик - криминално проявен младеж, и неговия 11-годишен брат Бьорн, Йозеф Бауер - свещеник и преподавател в училището, и др. Освен това събитийността и картините са уплътнени от множество реминисценции, контакти, разговори, вътрешни монолози и диалози, чрез които животът добива релеф и актуалност, пренася ни отвъд криминалната интрига и разкрива един паноптикум на съвременни европейски социум.

Но в основата на всичко е страхът. За какво става дума?
В малко идилично градче, така да се каже, "между годините", между Коледа и Нова година се случва нещо страшно: по много жесток начин е убит осемдесет и шест годишен старец, някой му е "премазал главата", а неволният свидетел на събитието, седемгодишната му внучка, онемява... Това е последвано от още убийства - на животни, а вкупом тези деяния всяват страх у местното население, идилията е нарушена.

Нещо отключва злото в мирни години. Нещо подлудява хората, поощрява агресията, насилието. Може би основният отговор се крие в мотото на просвещенеца Джон Лок, което се свежда до това, че страхът при децата може да се тушира чрез болка; болката ги закалява срещу страх и опасност. Романът е антитеза на тази мисъл. Но защо "всичко се върти около децата" (инспектор Кòвач)? Защото това е и роман на възпитанието - един твърде занемарен процес на съвременното глобализирано общество, който поражда проблеми, свързани с ценностни системи и избуяването на под- и надсъзнателни престъпни намерения и актове. Художествената интерпретация на тези намерения и актове в романа индиректно отговаря на въпроси около толкова зачестилите напоследък прояви на непредизвикана агресия и с нищо на пръв поглед необясними асоциални актове, водещи до единична или масова смърт. Разбира се, дисекцията на тези проблеми засяга и възрастните и тяхната вина, водеща до рани в психиката на подрастващите, а те от своя страна - до реактивирането на престъпност и асоциалност. Погледнат идеологически, романът представя логиката на престъплението (напр. като отмъщение, разплата, в основата на която е миналото), доколкото това е "логика" от юридическа гледна точка. Но защо и децата, защо, откъде у тях тази агресия? Насилието предизвиква насилие, то го "оправдава".

Днес говорим за масови убийци, за отделни шокиращи актове на предизвикване на смърт и тероризъм. Отчасти недоумяваме и питаме "Защо?". Тази книга се опитва да даде отговори на това "Защо?".