"В известен смисъл мога да се смятам за типичен източноевропеец. Сигурно е истина, че неговата differentia specifica (отличителна черта) може да се сведе до липса на форма - и външна и вътрешна. Неговите предимства - жаден ум, страст в споровете, усет за ирония, свежест на чувствата, пространствено или географско въображение, произтичат от основния недостатък: той винаги оставаше юноша, ръководеше се от внезапния прилив или отлив на вътрешния хаос. Но форма се придобива в стабилни общества. Аз съм красноречив пример за това колко големи усилия изисква усвояването на противоположни традиции, норми и прекалено богати ... |
|
|
Лауреатът на Нобелова награда за 1980 година, именитият полски и световен поет Чеслав Милош приживе особено ценеше своята стихосбирка "Това", която е предпоследна в богатото му творчество (излиза в родината му през 2001 г., поетът умира през 2004 г. в Краков). Можем да възприемем тази неголяма книга като голямата му поетическа равносметка. Това е стихосбирка на човек, съзнаващ интелектуалната си тежест, както и обгръщащата го световна слава. В говора на този човек се долавя и удовлетворението, че не е останал нечут, и сдържан трепет пред последния праг. Ненапуснат от страстта да спори и разсъждава върху формите ... |
|
|
Шест лекции относно недъзите на нашия век. ... "Европейската култура навлезе във фаза, когато се загубиха точните критерии за добро и зло, за истина и лъжа, а в същото време отделният човек се превърна в играчка на мощни колективни движения, изкушени в извращаване на ценното, в резултат на което ден след ден черното става бяло, престъплението - похвално действие, очевидната лъжа - задължителна за всички догма. На всичко отгоре езикът стана собственост на хора, притежаващи властта, и те монополизираха средствата за информация, за да променят смисъла на думите, както им е изгодно."
Чеслав Милош, 1981 г.
Чеслав ... |
|
|
"Международният успех на "Поробеният разум" е могъл да тласне Милош през 50-те години към придържане в линията на политическата тематика. Той обаче постъпва тъкмо обратно. Пише "Долината на Иса" (1955), отчасти автобиографична картина на съзряването на юношата сред литовската природа, метафизичен трактат за злото. Повестта (така както и по-късната есеистична книга "Родната Европа", която е опит за самоопределяне спрямо Запада, за установяване на собствена духовна география) е ясен жест на обръщане към корените, за да почерпи оттам сили, да се освободи от "химерите на разума". ... |
