Тази малка приказка е нещо повече от художествена творба. Като всеки литературен шедьовър тя далеч е надхвърлила жанровите си граници. Историята на странното златокосо момче и неговия случаен възрастен приятел е прелестна притча, за живота и смъртта, любовта и раздялата, красотата и преходността. Тънката книжка на Антоан дьо Сент-Екзюпери оставя усещането, че в душата и на най-обикновения от нас живее по един крехък Малък Принц, дошъл за кратко от неведомия безкрай. И че всеки, преди да се отправи обратно натам, е длъжен да раздаде на оставащите тук своята обич, безкористност и по детски чиста мъдрост. ... |
|
Светът е пълен с хора и места. И е трудно да се каже кои са повече. Ала как да открием нашето място, онова, което Господ е създал сякаш само за нас? Тази книга е стъпка в правилната посока. Кратките истории, които Инна Учкунова ни разказва, ни разкриват света в дълбочина, с неговите не само географски, но и човешки измерения. Потопим ли се в тях, със сигурност ще открием градове, местности, сгради и личности, с които ни свързва много повече от обичайното туристическо любопитство. И определено ще опознаем повече света на хората. ... |
|
Разумът или чувствата - в кое да вярваме? Да контролираме поведението си и да се ръководим от правила, които смятаме за важни, или да дадем воля на сърцето си, пък нека ни отведе накъдето ни е писано? Като всеки даровит писател Джейн Остин ясно си е давала сметка, че за подобна дилема няма еднозначен отговор. Че когато става дума за човешки характери и сблъсъци, разумът и чувствата не могат да бъдат поставени на кантар. И че единствено истинността на героите ѝ ще ги гравира в скрижалите на времето и в читателската ни памет. Затова този роман, издаден преди малко повече от 200 години, и до днес ни пленява със ... |
|
"И не преставам да се питам от къде се е взела тази божа дарба у медвенското овчарче Джендо. Възможно ли е през столетия робска участ някакъв ген да се е спотайвал, съхранявал и да е чакал упорито своя час, за да окрили душата на един мъченик? Възможно или не - "Записките" са пред очите ни и ще векуват. В родната литература са написани по-гладки редове, по-стилни съчинения, но няма по-българска книга от Записките. Когато ги препрочитах, ме обзе безпокойството как ще се посреща словото на Захари Стоянов от съвременния нетърпелив, многознаещ и малкочетящ българин. Ще има ли той мъжеството и търпението да ... |