"Харесвам поезията на Пламен Панчев поради няколко причини. Той умее да води естествен, непринуден разговор с читателя, една традиция, по мое мнение, завещана ни от Вапцаров. Пламен избира темите на стихотворенията си от живия живот, често пъти от малкия провинциален град, но теми, които засягат хората и от големия мегаполис. Поетът е привърженик на класическата поетическа форма, без да се чувства окован в нея, а свободно разперва крилете на вдъхновението си. Част от стиховете му често пъти съдържат препратки към творби на изкуството от други видове ("Уморените коне ги убиват, нали?") или към библейски ... |
|
|
62 + 1 Стихотворения. ... "Благородната идея на инженера и литератора-философ Константинос Марицас да преведе на български език с най-голяма точност творбите на големия поет Константинос Кавафис заслужава адмирации. Самият Марицас е грък с български корени, което предполага филологически усет към двата езика - гръцкия и българския. Освен това - от автентичните произведения на Кавафис, преведени от Константинос Марицас на български, личи нещо много важно: преводачът високо цени и обича творбите на великия поет. Той пристъпва към всяко негово стихотворение с творческо преклонение, иска да остане верен на смисъла на ... |
|
|
Ангел Атанасов (1964г-2018г) е познат в обществото като художника Ангел Атанасов, но той бе всестранно развита личност, невероятно талантлив, добър и изключително интелигентен човек, също музикант, а както ще видите от тази книжка и поет.
Гордост за родителите си, добър приятел. Бохем, който обичаше красивите неща и не можа да се примири с обикновения живот.
Книгата съдържа 13 стихотворения и 17 картини - творчеството на един живот."И ако винаги с гняв и вик
посрещал съм всичко на света,
вий огъня винете,
защото нему аз принадлежа."
Ангел Атанасов ... |
|
|
Животът със песен,
без песен,
и труден,
и лесен минава.
А после камбана,
дълбоката яма,
пръст, кръст,
цветя и... забрава.
И само доброто
което, защото
на някого сторил си
всъщност
отново те връща,
със спомена също.
Доброто безсмъртно
остава! ... |
|
|
Мария Полидури и Константинос Карьотакис живеят в началото на XX век и въпреки краткия си житейски път, успяват да отбележат значимо присъствие в гръцката поезия от това време. Не само лириката събира двамата млади поети, но и срещата им е съдбовна – голямата им любов бележи необратимо техния живот.
Мария и Константинос влизат стремително и буреносно в гръцката литература, извървяват своя кратък път и загасват като падащи звезди. Краят им е трагичен, предопределен от странните светоусещания на двамата. С него се слага краят на една история за безумна любов между двама млади поети, които не могат да преодолеят ... |
|
|
Мария Полидури и Константинос Карьотакис живеят в началото на XX век и въпреки краткия си житейски път, успяват да отбележат значимо присъствие в гръцката поезия от това време. Не само лириката събира двамата млади поети, но и срещата им е съдбовна - голямата им любов бележи необратимо техния живот.
Мария и Константинос влизат стремително и буреносно в гръцката литература, извървяват своя кратък път и загасват като падащи звезди. Краят им е трагичен, предопределен от странните светоусещания на двамата. С него се слага краят на една история за безумна любов между двама млади поети, които не могат да преодолеят ... |
|
|
Днес Рицос се приема за един от петимата най-големи поети на Гърция, редом до Константинос Кавафис, Костас Кариотакис, Георгиос Сеферис, и Одисеас Елитис. На едно място френският поет Луи Арагон казва, че Рицос е "най-големият съвременен поет". Неуспешно е предлаган девет пъти за Нобелова награда за литература. Когато печели Ленинската награда за мир (преди 1956 г. - Сталинска награда за мир) той заявява: "Тази награда е по-важна за мен от Нобеловата".
Рицос е носител на Златния венец на Стружките вечери на поезията през 1985 г. ... |
|
|
За моята книжка
Един ден както си вървях,
се спънах в нещо.
Повдигнах поглед и видях,
желаната мечта насреща.
Книжарница "Сиела".
На входа сблъсках се с жена дебела.
– Навънка много е горещо...
За внучето ще купя нещо.
Посочих малка книжка,
с рисунка смешна мишка.
Макар и да ме беше срам,
че мойто име пише там.
– Вземете тази, тука.
Освен всичко, има и поука.
Хем доста пестеливо...
Тя прави внучето щастливо.
Цветко Копчев ... |
|
|
Двуезично издание на гръцки и български език.
Преводач: Константинос Марицас. ... Константинос Марицас е роден на 29 септември 1957 г. в София, в семейство на баща - грък и майка - българка. Средата, в която израства, е наситена с литература и музика. Така опознава и двете балкански култури до съвършенство. Дипломира се като инженер в Атина и като магистър философ в София. В зрелите си години пише много, пътува и превежда. Философските му идеи са екстравагантни и провокират нов прочит на раждането на цивилизацията и мястото ни - на мъже, жени, хермафродити и други - в нея. Публикуват книгите му на български, гръцки, ... |
|
|
Двуезично издание на гръцки и български език. ... Константинос Марицас е роден на 29 септември 1857г. в София, в семейство на баща - грък и майка - българка.
Средата, в която израства, е наситена с литература и музика. Така опознава и двете балкански култури до съвършенство. Дипломира се като инженер в Атина и като магистър - философ в София. В зрелите си години пише много, пътува и превежда. Философските му идеи са екстравагантни и провокират нов прочит на раждането на цивилизацията и мястото ни - на мъже, жени, хермафродити и други - в нея.Публикуват книгите му на български, гръцки, руски и английски. Като преводач ... |
|
|
В изданието "Музиката на гръцката поезия" са поместени гръцки песни, преведени на български език. То е съпроводено от CD с песни. Книгата е двуезична - на български и гръцки език. ... |
|
|
"Коледа с караконджулите" е специална, съвременна приказка, която носи топлината и уюта на отколешна, предавана от уста на уста история. Изданието е красиво и двуезично - с оригиналния гръцки текст и превода на Тонка Георгиева. Преводачката разказва:
"В навечерието на Коледа през 2015 година посетих известната гръцка писателка Йота Фотиаду в дома ѝ, където прочетох поздравителна картичка във вид на коледна приказка. Беше ѝ я дал Костис Ланарас, с чиято майка Фотиаду се познаваше. Бях пленена от историята и я преведох за вестник "България днес" в Атина. Читателите я приеха с възторг. ... |
