Стихотворението "Епитаф" е написано в римуван петнадесетосричен стих, повлиян от оплакванията на Мани. Същевременно усвоява елементи от Критския ренесанс. Съдържа елементи от Православния Епитафиален Плач. Мотивът, използван от поета, Смърт - Възкресение е вдъхновен от историята за Исус (разпнат и възкръснал), както и от творбите за боговете на Древна Гърция и Древен Египет (Зевс, Дионис, Адонис). Следвайки християнската традиция, поетът успява да опише по удивителен начин изпепеляващата болка на майката, която ридае и жалее над мъртвото тяло на убития си син. Общият стил на поемата е традиционен. В това ... |
|
|
"Харесвам поезията на Пламен Панчев поради няколко причини. Той умее да води естествен, непринуден разговор с читателя, една традиция, по мое мнение, завещана ни от Вапцаров . Пламен избира темите на стихотворенията си от живия живот, често пъти от малкия провинциален град, но теми, които засягат хората и от големия мегаполис. Поетът е привърженик на класическата поетическа форма, без да се чувства окован в нея, а свободно разперва крилете на вдъхновението си. Част от стиховете му често пъти съдържат препратки към творби на изкуството от други видове ("Уморените коне ги убиват, нали?") или към библейски ... |
|
|
Животът със песен, без песен, и труден, и лесен минава. А после камбана, дълбоката яма, пръст, кръст, цветя и... забрава. И само доброто което, защото на някого сторил си всъщност отново те връща, със спомена също. Доброто безсмъртно остава! ... |
|
|
Мария Полидури и Константинос Карьотакис живеят в началото на XX век и въпреки краткия си житейски път, успяват да отбележат значимо присъствие в гръцката поезия от това време. Не само лириката събира двамата млади поети, но и срещата им е съдбовна – голямата им любов бележи необратимо техния живот. Мария и Константинос влизат стремително и буреносно в гръцката литература, извървяват своя кратък път и загасват като падащи звезди. Краят им е трагичен, предопределен от странните светоусещания на двамата. С него се слага краят на една история за безумна любов между двама млади поети, които не могат да преодолеят различията ... |
|
|
Мария Полидури и Константинос Карьотакис живеят в началото на XX век и въпреки краткия си житейски път, успяват да отбележат значимо присъствие в гръцката поезия от това време. Не само лириката събира двамата млади поети, но и срещата им е съдбовна - голямата им любов бележи необратимо техния живот. Мария и Константинос влизат стремително и буреносно в гръцката литература, извървяват своя кратък път и загасват като падащи звезди. Краят им е трагичен, предопределен от странните светоусещания на двамата. С него се слага краят на една история за безумна любов между двама млади поети, които не могат да преодолеят различията ... |
|
|
За моята книжка Един ден както си вървях, се спънах в нещо. Повдигнах поглед и видях, желаната мечта насреща. Книжарница "Сиела". На входа сблъсках се с жена дебела. – Навънка много е горещо... За внучето ще купя нещо. Посочих малка книжка, с рисунка смешна мишка. Макар и да ме беше срам, че мойто име пише там. – Вземете тази, тука. Освен всичко, има и поука. Хем доста пестеливо... Тя прави внучето щастливо. Цветко Копчев ... |
|
|
Двуезично издание на гръцки и български език. Преводач: Константинос Марицас . ... Константинос Марицас е роден на 29 септември 1957 г. в София, в семейство на баща - грък и майка - българка. Средата, в която израства, е наситена с литература и музика. Така опознава и двете балкански култури до съвършенство. Дипломира се като инженер в Атина и като магистър философ в София. В зрелите си години пише много, пътува и превежда. Философските му идеи са екстравагантни и провокират нов прочит на раждането на цивилизацията и мястото ни - на мъже, жени, хермафродити и други - в нея. Публикуват книгите му на български, гръцки, ... |
|
|
В началото книгата поставя под съмнение всичките утвърдени за читателя идеи, а впоследствие изгражда заедно с него цялостна теория. И всичко това с прости, ежедневни думи. Цел на автора е обяснението на околния свят без закони, цели, принципи, теории, причини и резултати, а само с размисъл и с ежедневния език, освободен от "научни" и "философски" понятия. Книгата започва от създаването на света и стига до човешката (и не само) цивилизация. С малко, но точни определения се обяснява целият околен свят. Авторът не се стреми да убеди читателя в правотата на изложението. По-скоро се опитва да възбуди ... |
