Издаден през 1992 г., романът "Живи" за съвсем кратко време се превръща в един от най-популярните и най-превеждани китайски романи с продадени над петнайсет милиона екземпляра. С екранизацията му през 1994 г. режисьорът Джан Имоу печели Гран при от кинофестивала в Кан, отстъпвайки единствено на "Криминале" на Куентин Тарантино. Оттогава "Живи" неизменно попада във всевъзможни класации за най-добри книги, включително в престижния списък на ежеседмичника "Яджоу джоукан" за стоте най-добри китайскоезични литературни произведения на XX век. Книгата е част от поредицата "Отвъд& ... |
|
|
"Роман, който влиза с взлом в детската стая на Прехода, взривява премълчаното, хваща за гърлото и започва един разговор, болезнен, но и разбиращ. Разговор, който отдавна трябваше да бъде проведен, в който има напускане и завръщане, американска мечта по неволя и вина по български. Смело, талантливо и остро писане с ум, талант и сърце. Един от най-силните дебюти, с които съм се срещал в последните години. Незаобиколим." Георги Господинов Йоанна Елми (1995) пише публицистика и проза. Част е от екипа на независимата медия "Тоест", работи и с Асоциацията на европейските журналисти - България, нейни ... |
|
|
"Сватби на животни и неща" - една книжка за деца и не само, с думи и рисунки от Рая Господинова и баща ѝ Георги Господинов . За невидимия живот на нещата около нас, за фантазиите на късните следобеди, когато и малките и големите са готови да измислят игри. Какво ще стане, ако... се съберат диван и крокодил, костенурка и шкаф, книга и сладолед, камила и чайник... Някои ще си кажат "чао и сбогом", други ще си пожелаят мухоежи, крокодивани и камилочайничета, които миришат на лайка с мед. Играеща книга, измислена, когато Рая още няма 6, а баща ѝ е на 7 пъти по толкова, че и отгоре. Книга, ... |
|
|
Някои от тези разкази отдавна са станали част от собствената ни история, минали са граници, превърнали са се във филми. Сред тях са Сляпата Вайша, Обащиняване, Кристин, която маха от влака, Белите гащи на историята, Коледната душа на едно прасе, Закъснелият дар, Да търсиш Карла в Лисабон, Божури и незабравки, И всичко стана луна... . Първата история е писана преди 25 години, последната - миналата Коледа. Истории с предчувствие за чудо, както казва Гаустин - за любов и разминавания, за влакове и гари, за последните 8 минути и 19 секунди на Земята, защо е важно да търсиш и да не намираш една жена. И как в някои ... |
|
|
"Скъпи читателю, Тази книга описва живота ми през последните няколко години на безпощадна борба. На борба, но и на победа над една болест, нелечима според съвременната медицина. На живот-борба, преплетен от съдбовни лични моменти на щастие, на вяра, подкрепа и любов, на разочарования, сривове, на сълзи и много тежки събития. Единствено и само обажданията с безбройни въпроси на много познати и непознати хора ме накараха да опиша тази конкретна част от живота си. Ежедневната част, свързана с начина ми на живот и хранене, довели до безусловен напредък и реалното ми възстановяване. Разбира се, че бях провокирана, а и ... |
|
|
"Майсторска творба, движена от безпогрешен разказвачески импулс, който повежда читателя на незабравимо пътешествие през историята, хората и природата по поречието на река Места в родината на авторката." Waterstones "Мерилото за добрите книги е, че те ни променят. Понякога малко, понякога много. Рядко ми се е случвало толкова ясно да си давам сметка за промяната, която се случва вътре в мен, дума подир дума, както в последните дни, докато бях погълнат от алхимичната проза на Капка Касабова . Омагьоса ме още от първата страница. Еликсир е като разгръщащ се наяве сън, съграден от плът и дух едновременно, ... |
|
|
"Тази книга разказва човешката история на последната граница на Европа: там, където България, Гърция и Турция се приближават и раздалечават. Тук започва нещо като Европа и свършва друго, което не е съвсем Азия. Моето поколение порасна в момента, в който Берлинската стена падна. Тази граница хвърляше безмълвната си, хладна сянка върху българското ми детство в последните години на социализма с човешко лице, както гласеше онзи несполучлив израз. Нищо чудно че обхождането на тази граница сега, близо трийсет години по-късно, ме привлече със силата на магнит. Впрочем, границите неизбежно го правят. Нека обаче веднага ... |
|
|
"Необикновено увлекателна книга. Най-важният етап в историята на Русия става ясен благодарение на това, че хората, творили тази история, са показани удивително живи; понякога направо ти се иска да им кажеш: "Не, не трябва, това е грешка, вие погубвате Русия!" Не мога да се сетя за нито една друга книга която така пълно, точно и мощно да представя на читателя смисъла на ключово историческо събитие." Владимир Познер, журналист и телевизионен водещ "Странно, че такава книга не е била писана по-рано. Спокойно, умно, пределно увлекателно изложение на събития, случили се преди сто години. Тази книга ... |
|
|
Дж. М. Кутси - носител на нобелова награда за литература ... "Изглежда, че някъде дълбоко у всички нас има нещо твърдо като гранит, което не можеш да научиш на нищо. Въпреки истерията по улиците никой не вярва истински, че светът на установените факти, в който сме се родили, е обречен на унищожение. Никой не може да приеме, че армията на Империята е била избита от хора с лъкове и стрели и стари ръждясали пушки, от хора, които живеят в палатки, хора, които никога не се мият и не могат да пишат, нито да четат. А кой съм аз, че да отхвърлям така подигравателно илюзиите, подхранващи живота?" ... |
|
|
"През зимата има най-много работа. Тогава хората са най-премръзнали. Някои въздишат, облакътени по прозорците. Други стискат очи и броят овце до зори. А трети дори не броят вече - само гледат в една точка на тавана. Тогава Топлото човече тръгва по адреси. По прозорците, замъглени от въздишки, рисува сърчица. Сърчицето много помага! Веднага прави от тъжната въздишка щастлива. Топлото човече разпознава въздишките. Много е просто: тъжната въздишка е тежка, пада надолу и сякаш те дърпа след себе си. А щастливата е лека - лети нагоре и сякаш те дърпа след себе си!""Може би онези, които ме познават от моите ... |
|
|
Четвърто издание. ... "...Асиова умее да завърти героите си във вихъра на греха и прошката. Мозаечният строеж на романа й оплита като в паяжина читателя, за да го накара да повярва, че и нашенските сюжети не са по-лоши от чуждите." Петър Величков, критик "...За първи път в нашата литература се отваря дума за сляпата и яростна българска черта след 1912 г., която се е стоварила върху главите на турци и помаци, виновни и невинни. Тук тях е употребила думата "оттурчване" - толкова разложка, толкова нейна и толкова точна, че сега на стари години не смея да я използвам, защото имам чувството, че ще ... |
|
|
Книгата е част от "Индийската поредица" на издателство "Жанет - 45". ... Девет истории от Индия. Девет цвята с девет различни емоции. Страх, смелост, любов, състрадание, възмущение, гняв, изумление, радост, покой. Не е никак странно, че в хинди и санскрит думите за "цвят" и "емоция" имат общ корен. Емоциите са цветове, които красят душата. И досущ като цветни боички, те са нетрайни и лепкави, прикриващи истинската ни същност. Какво е лицето по време на празника Холи - то е неразпознаваемо. Толкова оцапано в багри, че е невъзможно да откроиш истинските му черти. Така и опознаването ... |
