"Едва по-късно щеше да разбере, че там е имало всичко друго, само не и тишина, но въпреки това именно тишината беше единственото, което се беше запечатало в паметта ѝ. Да, всъщност защо онази сутрин мъжът ѝ не заведе децата на училище, както обикновено? Беше капнала, като ги остави пред входа на училището, оттам ускори, за да се изкачи по оживената улица, задмина един автобус, спрял на спирката, и изведнъж най-страшният звук, който някога бе чувала, я удари в тъпанчетата, последва абсолютна тишина. Оглушала не от мощта на експлозията - изригнала като вулкан от запалителни материали, бурми, пирони, гайки, ... |
|
"Пеенето на Бистришките баби сваля кръвното на хипертоници, вади загубени души от депресия, изпълва организма с тайнствена сила", се твърди в някои публикации. Най-известният изследовател на шопската музика проф. Джералд Флориан Меснер (Австралия) обяснява феномена научно. "Нашето ухо има уникална, непосилна за техниката способност да улавя информационни частици (звуци). Онова, което чуваме, е по-малко от половин водороден атом. Той се улавя от вътрешното ухо и може да задейства изменения в целия организъм", обяснява Меснер. Той изследва многогласието на Шопския край още от 1963 г. Защитава ... |
|
Книгата съдържа 124 страници сурова проза, която успява да бръкне във всички наши рани – дори и в онези, които сме смятали за отдавна зараснали. Дори и в онези, които не сме подозирали, че имаме."Разкази" от Наталия Мешчанинова - една от най потресаващите книги, които съм чел." Манол Пейков "С внезапно преминаване ту в крясък, ту в подигравка, ту почти в стих Мешчанинова пише един неприлично личен текст, страшен като романите на Стивън Кинг и в същото време рафиниран като трагедиите на Расин... Не всяка година в руската литература се раздава глас с подобна чистота и сила." Галина Юзефович, " ... |
|
"Игрива и възхитително мрачна... Един съвременен Кундера"Филип Марсдън ... Кръводарителят му мята снизходителен поглед. –Когато бяхме в провинцията, ти говореше за "възвишеното". Даже приказваше за онзи човек Исус. Я се виж сега! Какво си правил цял ден? Чакал си ме да дойда и да сложа месо на масата ти. С парите, дето ти плащат за твоите дълбоки мисли, не можеш да си купиш кой знае каква храна, а? – Кръводарителят сграбчва едно яйце, после избутва чинията към бутилките в средата на масата. Взима щипка сол от буркана до себе си, обелва яйцето. – Получавам три пъти колкото твоята месечна заплата само ... |
|
С излизането си "Обици и змии" – дебютният роман Хитоми Канехара - предизвиква шок в родината си и се превръща в бестселър сред младата читателска аудитория. Романът печели наградата "Акутагава" (2004) – най-престижното отличие за млади автори. 21-годишната тогава Канехара е едва втората жена, носител на приза, традиционно присъждан на колегите и мъже. Нещо повече, един от най-ярките представители на модерната японска проза и член на журито, Рю Мураками (не е роднина на Харуки) заявява уверено, че това е "най-силната книга в историята на наградата изобщо". На не повече от стотина страници ... |
|
Никой не ни познава така добре, както жените и мъжете, които седят рамо до рамо с нас на събранията на отдела и пълнят офисния хладилник с прилежно надписаните си кисели млека. Всеки офис е своего рода семейство, а чикагската рекламна агенция, описвана от Джошуа Ферис в неговия изключително радушно приветстван първи роман съчетава най-доброто и най-лошото у семейството, като се опитва да се справи с кризата в бизнеса по класическия начин: с клюки, номера и все по-чести почивки за кафе. С набито око за онези детайли, които правят живота интересен, Джошуа Ферис разказва откровената и забавна история за оцеляването във ... |
|
По думите на Салман Рушди "Соло" на Рана Дасгупта е "роман с изключителна и завладяваща странност, който нарежда автора си сред най-неочакваните и оригинални автори на своето поколение. Само много талантливи писатели като Габриел Гарсия Маркес и Джонатан Шафран Фоер съумяват да балансират реалистичното и сюрреалното в такова зашеметяващо равновесие.""Соло", втори роман за Рана Дасгупта след "Токио: отменен", проследява живота и мечтите на Улрих - самотен стогодишен мъж от България. Преди да загуби зрението си, Улрих прочита история за група изследователи, които попаднали на ято ... |
|
В четири часа се върнах в месарницата, сама, на съседната седалка - кофа, пълна с кравешки лайна. Бях открила медния съд до вратата на млечната барака. Не търсих дълго синджира с кука, с който спускаха кофата в септичната яма. Знаех къде е: в гаража. Пак там висяха и клещите, с които смятах да прережа една по една веригите на решетката върху ямата. В детството си бях изминавала разстоянието между фермата и месарницата безброй пъти на велосипед, а понякога - ако се наложеше - и пешком. Чувствах се странно, докато преодолявах тази кратка дистанция на четири колела. Сякаш премествах оризово зрънце с мотокар. Паркирах колата ... |