Настоящето издание е разширено и допълнено с материали, публикувани в периода 2014 - 2016 г. ... Отвъд играта е първият сборник на Иво Иванов, включваш неговата специфична документална есеистика от най-ранния му авторски период във вестник 7 дни спорт. Оригиналното издание, публикувано през 2008 г. в две части, е отдавна изчерпано и е на практика неоткриваемо. Настоящата книга е отговорът на издателство Вакон на желанието на хиляди читатели да се сдобият с тази библиографска рядкост. Отвъд играта е много повече от поглед назад и то не само заради актуалното звучене на всеки един от разказите в нея. Всъщност книгата ... |
|
|
Като самопровъзгласил се "поборник за правата на дребните грозници" Джералд Даръл (1925 - 1995) посвещава живота си на съхраняването на природата и животинския свят, без значение дали става въпрос за розовия гълъб от остров Мавриций или за плодовия прилеп на Родригес. Но освен че защитава животните, той и пише забавно и информативно за своя опит и преживелици, докато обикаля света в издирване на животински видове. Намерението му точно преди 60 години при написването на "Моето семейство и други животни" е било да сподели знанията си за дивата природа на остров Корфу, но в крайна сметка се оказва ... |
|
|
"Загледан в реката, Графа си помисли, че за негов късмет в града хората продължават да крадат, да убиват, да извършват обири и да вършат злини с растяща, но за него спасителна упоритост. Звучеше ужасно, ала беше така – тази причинена от удушаване смърт, която сега съдебният лекар се опитваше да обясни на следователя Марио Конде и на помощника му сержант Мануел Паласиос, бе спомогнала да облекчи празнотата му, да почувства, че мозъкът му отново работи и служи за нещо повече от главоболието, причинено от честите махмурлуци. – Как ти се струва, Конде? Вярно, мъж, но облечен и гримиран като жена. Вече имаме и убити ... |
|
|
"Сборникът с къси разкази "Гризли" е седемнадесетата ми поред книга. Той може да служи и като наръчник по творческо писане. След толкова книги разбрах - не можеш да направиш сборник само от разкази-шедьоври, както на всички нас, разказвачите, ни се иска. Затова аз избрах за пореден път по-реалистичния вариант. Вътре има осем много добри разказа и дванадесет и осем добри, половина от които, четиринадесет, са по-добри от останалите четиринадесет. Читателят, който успее правилно да ги разграничи, според мен заслужава атестат "много добър читател". Оттук-насетне всичко е в неговите ръце, включително и ... |
|
|
Защо властта не е онова, което беше? Препоръчано от Марк Зукърбърг. ... Властта има свойството да се мести, и не само от запад на изток и от север на юг, но и от палатите към площадите. Хегемонията на огромните корпорации все повече отстъпва пред младите и амбициозни стартъп предприятия. Същата тази власт не просто се прехвърля, но и разлага с течение на времето. Онези, които я притежават, днес са изправени пред ограничения в нейното упражняване, непознати в миналото. В "Краят на властта" удостоения с множество награди бивш редактор на "Foreign Policy" Мойзес Наим хвърля светлина върху борбата между ... |
|
|
Неудобни факти и опасни истини, които не трябва да се споменават. ... Дали пък вече не се самоцензурираме... Защото мнозина автори, журналисти и издатели не могат да пишат и публикуват онова, което искат или което би интересували гражданите, а се подчиняват на една невидима диктатура - политическата конкретност! Ако още споделяте донякъде добронамерения възглед, че "все пак в Германия може да се каже всичко, защото свободното мнение е гарантирано от Конституцията", просто грешите. Със сигурност можем да казваме повече в сравнение с Китай, Иран или Северна Корея, но твърде много теми не трябва да се засягат и ... |
|
|
"Виртуозно произведение: голям, дързък, маниакално-депресивен коктейл, който гръмко обявява дебюта на един талантлив - да, изумително талантлив нов писател." Мичико Какутани, New York Times "За мен нещата започнаха в мазето и не спряха. Не се бъзикам. Това е голяма работа. Книгата удря верния тон и го държи - ужасно, ужасно трогателно, без по никакъв начин да става лигаво или фалшиво. Това е една безмилостна книга." Дейвид Фостър Уолъс "Силата и енергията на тази книга могат да задвижат влак." Дейвид Седарис "От 40 години читателите чакат Дж. Д. Селинджър да изпрати нов ръкопис ... |
|
|
"Как да живеем с другите? Различни. Вярващи. Безпътни. Възможно ли е да изпитаме емпатия, да се опитаме да ги разберем? Да им помогнем по Пътя. Романът на Мария Лалева Пътища от огън навлиза във взривоопасната зона на човешките взаимоотношения. Зона на търпимост и вглеждане в другия. Роман, който говори за нас днес - кои сме? Човеци ли сме? Във време на разделение и омраза романът е опит да ни събере заедно, да ни успокои, че можем да живеем с другите. Бежанци тръгват по Пътя на личното спасение, за да преминат през Ада на човешкото отхвърляне, но и да намерят смисъл в приятелството с непознати. След успеха на ... |
|
|
Ти, подобие мое не е просто драматична история за петима твои измислени съвременници. Това е роман за твоето общество, официално обявило състраданието за недъг. История, разказана ти от самия Създател. Антиутопия? Дано."Въздаваш своя, човешки ред по лично усмотрение, без право на глас - не само за немите пъплещи твари, безсловесните дървета и тихата вода, но и за себеподобните ти, инакомислещи или просто по-слаби от теб. Гневът ти е щедър и пищен, бързо кипва в жлъчна мъст. Ненавистта ти е достъпна, разливаш я като евтино пенливо вино насред виртуални социални седенки за анонимно одумване, заклеймяване и линч. Най- ... |
|
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
|
"Историята е субективна - тя се прави от хора, всеки от които има свои чувства и цели, пише се от хора, които имат своите симпатии и антипатии към историческите фигури, а накрая се чете и от хора, всеки от които иска да види своята представа за събитията от миналото. А основният ми мотив за тази книга е надеждата да съчетая дълбоко субективния характер на историческия процес с важния не само за марксизма въпрос за ролята на личността в историята. Какво представлява книгата? Събрани са 12 по-кратки и по-странни биографии на политици и други дейци от епохата на социализма и от неговия залез, както и някои от основните ... |
|
|
Живеещият в Дрезден Ф. М. Достоевски е повикан в Петербург заради ненадейната смърт на осиновения му син Павел. В дните на траур, изтерзан от чувство за вина и от епилептични пристъпи, писателят се лута между сън и действителност, халюцинира, болезнено се влюбва и се сблъсква лице в лице с анархистите от групата на Нечаев. Описаните събития в Майсторът от Петербург заемат темата и атмосферата от романа Бесове. Но тук Достоевски е превърнат в герой на собствения си свят и донякъде в негов критик. Дж. М. Кутси майсторски преплита биографични и фикционални елементи, за да пресъздаде драмата на човешката ситуация през ... |
