"Сборникът с къси разкази "Гризли" е седемнадесетата ми поред книга. Той може да служи и като наръчник по творческо писане. След толкова книги разбрах - не можеш да направиш сборник само от разкази-шедьоври, както на всички нас, разказвачите, ни се иска. Затова аз избрах за пореден път по-реалистичния вариант. Вътре има осем много добри разказа и дванадесет и осем добри, половина от които, четиринадесет, са по-добри от останалите четиринадесет. Читателят, който успее правилно да ги разграничи, според мен заслужава атестат "много добър читател". Оттук-насетне всичко е в неговите ръце, включително и ... |
|
|
Защо властта не е онова, което беше? Препоръчано от Марк Зукърбърг. ... Властта има свойството да се мести, и не само от запад на изток и от север на юг, но и от палатите към площадите. Хегемонията на огромните корпорации все повече отстъпва пред младите и амбициозни стартъп предприятия. Същата тази власт не просто се прехвърля, но и разлага с течение на времето. Онези, които я притежават, днес са изправени пред ограничения в нейното упражняване, непознати в миналото. В "Краят на властта" удостоения с множество награди бивш редактор на "Foreign Policy" Мойзес Наим хвърля светлина върху борбата между ... |
|
|
За събитията от май 1989 г. или технологията на борбата със страха. ... "Организираната лъжа, практикувана от тоталитарните режими, не е нещо временно, а е неделима част от тоталитаризма. Лъжа, която ще продължи дори когато концентрационните лагери бъдат закрити и Държавна сигурност - разтурена." Джордж Оруел "Нима някой може да вярва, че политически мошеници, литературни ментърджии и маниаци, духовни или физически терористи утре ще се превърнат в апостоли на истината." Георги Марков, "Задочни репортажи за България""В новата история на България, наред с многото значими събития, се ... |
|
|
Неудобни факти и опасни истини, които не трябва да се споменават. ... Дали пък вече не се самоцензурираме... Защото мнозина автори, журналисти и издатели не могат да пишат и публикуват онова, което искат или което би интересували гражданите, а се подчиняват на една невидима диктатура - политическата конкретност! Ако още споделяте донякъде добронамерения възглед, че "все пак в Германия може да се каже всичко, защото свободното мнение е гарантирано от Конституцията", просто грешите. Със сигурност можем да казваме повече в сравнение с Китай, Иран или Северна Корея, но твърде много теми не трябва да се засягат и ... |
|
|
Второ преработено издание. ... "Аз, Катри Клинг, нощем често лежа и мисля. И мислите ми са ясни, не като в просъница. Най-често ме занимават парите, големите суми; вълнува ме как да се сдобия с тях бързо, да ги спечеля честно и почтено, да натрупам толкова пари, че вече да не мисля за тях. Пари, които ще се умножат след време. Първо – яхта за Матс, голяма яхта за морски пътешествия, с каюта и вътрешен мотор, най-хубавата яхта, направена някога в това затънтено село. Всяка нощ чувам снега по прозореца, мекия шепот на снега, който идва с вятъра откъм морето – колко хубаво е, че вали, да можеше да затрупа селото, да го ... |
|
|
"През 1965-а излиза "Три тъжни тигъра"... същата година Гилермо Кабрера Инфанте напуска Острова и бившите бунтовници не позволяват да тури нога там. По тая причина творчеството му остава извън преведените у нас страници: той е отстъпник, отцепник, изменник, "червей" според Фиделовата особено ласкава понятийност. Затуй Кабрера Инфанте не застава овреме там, където по художественост е неговото място: редом с Борхес, Маркес, Рулфо, Астуриас, Кортасар, Лесама, Онети, Льоса, Карпентиер, Сабато, Фуентес, Роа Бастос. И българският превод на "Три тъжни тигъра" въздава една твърде окъсняла ... |
|
|
"Виртуозно произведение: голям, дързък, маниакално-депресивен коктейл, който гръмко обявява дебюта на един талантлив - да, изумително талантлив нов писател." Мичико Какутани, New York Times "За мен нещата започнаха в мазето и не спряха. Не се бъзикам. Това е голяма работа. Книгата удря верния тон и го държи - ужасно, ужасно трогателно, без по никакъв начин да става лигаво или фалшиво. Това е една безмилостна книга." Дейвид Фостър Уолъс "Силата и енергията на тази книга могат да задвижат влак." Дейвид Седарис "От 40 години читателите чакат Дж. Д. Селинджър да изпрати нов ръкопис ... |
|
|
"Как да живеем с другите? Различни. Вярващи. Безпътни. Възможно ли е да изпитаме емпатия, да се опитаме да ги разберем? Да им помогнем по Пътя. Романът на Мария Лалева Пътища от огън навлиза във взривоопасната зона на човешките взаимоотношения. Зона на търпимост и вглеждане в другия. Роман, който говори за нас днес - кои сме? Човеци ли сме? Във време на разделение и омраза романът е опит да ни събере заедно, да ни успокои, че можем да живеем с другите. Бежанци тръгват по Пътя на личното спасение, за да преминат през Ада на човешкото отхвърляне, но и да намерят смисъл в приятелството с непознати. След успеха на ... |
|
|
Ти, подобие мое не е просто драматична история за петима твои измислени съвременници. Това е роман за твоето общество, официално обявило състраданието за недъг. История, разказана ти от самия Създател. Антиутопия? Дано."Въздаваш своя, човешки ред по лично усмотрение, без право на глас - не само за немите пъплещи твари, безсловесните дървета и тихата вода, но и за себеподобните ти, инакомислещи или просто по-слаби от теб. Гневът ти е щедър и пищен, бързо кипва в жлъчна мъст. Ненавистта ти е достъпна, разливаш я като евтино пенливо вино насред виртуални социални седенки за анонимно одумване, заклеймяване и линч. Най- ... |
|
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
|
"Историята е субективна - тя се прави от хора, всеки от които има свои чувства и цели, пише се от хора, които имат своите симпатии и антипатии към историческите фигури, а накрая се чете и от хора, всеки от които иска да види своята представа за събитията от миналото. А основният ми мотив за тази книга е надеждата да съчетая дълбоко субективния характер на историческия процес с важния не само за марксизма въпрос за ролята на личността в историята. Какво представлява книгата? Събрани са 12 по-кратки и по-странни биографии на политици и други дейци от епохата на социализма и от неговия залез, както и някои от основните ... |
|
|
Живеещият в Дрезден Ф. М. Достоевски е повикан в Петербург заради ненадейната смърт на осиновения му син Павел. В дните на траур, изтерзан от чувство за вина и от епилептични пристъпи, писателят се лута между сън и действителност, халюцинира, болезнено се влюбва и се сблъсква лице в лице с анархистите от групата на Нечаев. Описаните събития в Майсторът от Петербург заемат темата и атмосферата от романа Бесове. Но тук Достоевски е превърнат в герой на собствения си свят и донякъде в негов критик. Дж. М. Кутси майсторски преплита биографични и фикционални елементи, за да пресъздаде драмата на човешката ситуация през ... |
