"Художественото изграждане на разказа при Деян Енев прилича на онзи вариант на скулптирането, при който скулпторът отделя ненужния материал, а не добавя, не лепи, не снажда. При него целият разказ се е превърнал в едно огромно "но", поставено насред изречението на живота. Деян Енев успява да постигне такава степен на епическа наситеност чрез разказите си, каквато принципно се изплъзва на съвременния български роман. Той е писателят, който с разказите си художествено не отрази, не изобрази, не копира, не имитира, а откри "една действителност като носителка на образи и идеи, характерни за определена ... |
|
Бивш частен банкер проговаря. ... Млад мъж, едва 20-годишен, току-що завършил университета и пълен с енергия, заминава за Цюрих с една-единствена цел: да стане банкер и да спечели големи пари. Онова, което в началото не предполага: още от първия ден неговите шефове и ментори го подготвят за по-високо ниво и стъпка по стъпка го въвеждат в международните кръгове на банкстерите. Тази книга е написана от човек, който в стремежа си към парите и властта твърде рано се сблъсква с неща, които хората на неговата възраст познават само от холивудските филми. С дързък младежки стил той ни въвежда зад кулисите на висшите финанси, ... |
|
В ранните години на XIX век младият британски аристократ Едмънд Талбът отпътува за Новия свят на Австралия на борда на презокеански кораб заедно със стотици други пътници от всякаква класа и произход, събрани заедно от желанието за нова служба или нов живот. За да разведрява своя кръстник обратно в Англия, Едмънд води дневник по време на дългото пътуване. Пъстрото общество, сблъсъците на различните класи, дребнавите свади, нарастващото напрежение той описва с ирония и известно високомерие. Тогава един пътник, досадният свещеник Коли, привлича враждебността на моряците, подтикната от агресивното отношение на капитана. В ... |
|
"Ако в по-ранния си шедьовър "Три тъжни тигъра" Гилермо Кабрера Инфанте се стреми да улови предреволюционния кубински говор в полет, то в писаната към края на петото му десетилетие автобиография "Хавана за един покоен инфант" той си поставя наглед невъзможната задача да изживее отново безвъзвратно отминалата младост. Паметта, изумително обширна и неуморима поради носталгията, е машината на времето. Езикът, безгранично освободен и закален в изгнанието, е нейният двигател. Любовта, обхождаща спомена в непрекъснатата прожекция на вездесъща кинокамера, е огледалото за обратно виждане, в което ... |
|
"Спомням си ясно, през кожата, без никога да съм бил там, изгарящото слънце из безкрайните памучни полета на Луизиана. Помня с небцето си вкуса на мадлената у Пруст и трохите от нея, които плуваха в чая. Помня как в Макондо докараха лед за първи път и баща ми ме заведе при циганина Мелкиадес. Помня една страховита зимна виелица и свещта, която гореше у дома, свещта гореше... Бил съм летец от войната, кибритопродавачка, куче, което безнадеждно чака стопанина си. Понякога лежа ранен на Аустерлицкото поле, гледам как се движат облаците над мен и си мисля как съм могъл да не ги забележа досега... Тъгувам често по една ... |
|
"През 1965-а излиза "Три тъжни тигъра"... същата година Гилермо Кабрера Инфанте напуска Острова и бившите бунтовници не позволяват да тури нога там. По тая причина творчеството му остава извън преведените у нас страници: той е отстъпник, отцепник, изменник, "червей" според Фиделовата особено ласкава понятийност. Затуй Кабрера Инфанте не застава овреме там, където по художественост е неговото място: редом с Борхес, Маркес, Рулфо, Астуриас, Кортасар, Лесама, Онети, Льоса, Карпентиер, Сабато, Фуентес, Роа Бастос. И българският превод на "Три тъжни тигъра" въздава една твърде окъсняла ... |
|
Знанието винаги ще властва над невежеството, затова народ, който възнамерява да управлява сам себе си, трябва да се въоръжи със силата, която дава знанието. Джеймс Мадисън, баща на Конституцията на САЩ "България Версия 0.5" цели да даде истински отговори на много от въпросите, които си задаваме ежедневно.Тази книга е за всеки, който се запитва защо положението в България е такова, каквото е. На достъпен език, с много примери и сравнения с развити държави, са описани основните принципи на съвременно стабилно демократично държавно устройство и как те липсват или са силно нарушени в България, което предопределя ... |
|
"Власт и съпротива" е сред 20 -те книги, номинирани за най-добър немскоезичен роман на 2015 г. ... Илия Троянов е написал книгата на своя живот. Във "Власт и съпротива" той разгръща една широка историческа панорама, която обхваща повече от половин век и показва с изключителна достоверност процесите, които протичат в България както по време на тоталитаризма, така и по време на безкрайния преход към небитието. Константин е боец на съпротивата. Още в училище той привлича вниманието на Държавна сигурност и тя не го изпуска от поглед. Методи е офицер, опортюнист, кариерист, типичен представител на ... |
|
"Загледан в реката, Графа си помисли, че за негов късмет в града хората продължават да крадат, да убиват, да извършват обири и да вършат злини с растяща, но за него спасителна упоритост. Звучеше ужасно, ала беше така – тази причинена от удушаване смърт, която сега съдебният лекар се опитваше да обясни на следователя Марио Конде и на помощника му сержант Мануел Паласиос, бе спомогнала да облекчи празнотата му, да почувства, че мозъкът му отново работи и служи за нещо повече от главоболието, причинено от честите махмурлуци. – Как ти се струва, Конде? Вярно, мъж, но облечен и гримиран като жена. Вече имаме и убити ... |
|
"Сборникът с къси разкази "Гризли" е седемнадесетата ми поред книга. Той може да служи и като наръчник по творческо писане. След толкова книги разбрах - не можеш да направиш сборник само от разкази-шедьоври, както на всички нас, разказвачите, ни се иска. Затова аз избрах за пореден път по-реалистичния вариант. Вътре има осем много добри разказа и дванадесет и осем добри, половина от които, четиринадесет, са по-добри от останалите четиринадесет. Читателят, който успее правилно да ги разграничи, според мен заслужава атестат "много добър читател". Оттук-насетне всичко е в неговите ръце, включително и ... |
|
Защо властта не е онова, което беше? Препоръчано от Марк Зукърбърг. ... Властта има свойството да се мести, и не само от запад на изток и от север на юг, но и от палатите към площадите. Хегемонията на огромните корпорации все повече отстъпва пред младите и амбициозни стартъп предприятия. Същата тази власт не просто се прехвърля, но и разлага с течение на времето. Онези, които я притежават, днес са изправени пред ограничения в нейното упражняване, непознати в миналото. В "Краят на властта" удостоения с множество награди бивш редактор на "Foreign Policy" Мойзес Наим хвърля светлина върху борбата между ... |
|
За събитията от май 1989 г. или технологията на борбата със страха. ... "Организираната лъжа, практикувана от тоталитарните режими, не е нещо временно, а е неделима част от тоталитаризма. Лъжа, която ще продължи дори когато концентрационните лагери бъдат закрити и Държавна сигурност - разтурена." Джордж Оруел "Нима някой може да вярва, че политически мошеници, литературни ментърджии и маниаци, духовни или физически терористи утре ще се превърнат в апостоли на истината." Георги Марков, "Задочни репортажи за България""В новата история на България, наред с многото значими събития, се ... |