"Семездин Мехмединович чертае със съкрушителна точност и яснота сгромолясването на цял един свят. Той притежава безпощадната страст към истината, характерна за младия Хемингуей." Пол Остър "Мехмединович пише за неща, за които е невъзможно да се пише. И за които единствено има смисъл да се пише. Мехмед, червената бандана и снежинката е книга, с която започва и завършва историята на литературата." Миленко Йергович "Страшна и прекрасна книга, великолепна в прославата на писането и възвишена в изобразяването на ежедневното страдание. Книга, с която трябва да се срещнеш и като писател, и като ... |
|
|
"Добре дошли в Тъгата. Население - един. Истинският фарс е начинът, по който обвинявам тъмното минало на жена си за проблемите си, докато се люшкам между радост към скръб. Истинският фарс е в начина, по който оправям яката си, докато влизам в заложната къща, вярвайки, че таи изиграна увереност, арогантност дори, ще прикрие истината за пълното падение, за това колко дълбоко съм се сгромолясал. Всички ние сме клоуни. Ако искаш да видиш фарс, погледни се в огледалото. Човек, смазан от реалността, играе шоуто на издръжливостта и силата. Ако това е нещо, което не можеш да проумееш, скъпи читателю, значи аз и ти никога ... |
|
|
Дисквалифициран като човек е историята на Йозо, който от малък решава, че е по-лесно да играеш ролята на шут, да разсмиваш хората, да не им отказваш нищо, за да те оставят да обитаваш някъде по периферията на живота им и да не те изхвърлят съвсем. Поради тази причина познатите му никога не успяват да го вземат несериозно. Баща му отказва да му даде обич, "приятелите" му се възползват от него финансово и всякак, и в резултат от всичко това, той става жесток към жените, които го обичат. А те са били толкова много. Както самият той казва, "надушват самотата в теб и се залепват". Но дори когато не ги е ... |
|
|
Какво означава да бъдеш силен? Какво изобщо е това? И какво ще стане, ако нямам достатъчно от тяхната сила? Може би само това, че се страхувам, означава, че съм без сила? Няма ли да оздравея, ако понякога ме е страх? Авторката ни пренася в Словения от седемдесетте и осемдесетте години на миналия век, където се срещаме с нейното семейство, близки и приятели. С искрен и непринуден глас в началото тя ни потапя в почти идилична атмосфера, описана през очите на тийнейджърка, чието детство обаче е затишие пред буря. И бурята идва. Рак на мама. Шок, след който бурята не стихва и вместо затишие идва пак буря. В центъра на ... |
|
|
Историите в този сборник приканват към едно необичайно пътешествие - през поколенията, тяхната самота и любимата им музика. В началото на 60-те години основателят на първия джаз оркестър в България прави нелегален запис на учениците си, които свирят Глен Милър. През нечии слушалки и днес може да се чуе Нова генерация около бившия Кравай. А едни пораснали хлапета всяко лято се връщат в Малката текила в Созопол, където звучи Сайпръс Хил. Всички тези поколения - изгубени или изтръгнати - никога не са спирали да си говорят. Знаят, че мълчанието не е немота, а компромис между желанието да изричаш истината и необходимостта да ... |
|
|
"Нас, които ни няма" е обяснение в любов на цяло едно поколение. Към един любим град. Към писането и книгите. Към културните жалони и музиката на 90 -те. Към астрономията и фантастиката. Един болезнено личен автофикционален роман, разказан от момчето и момичето, което всички сме били. Роман за самотата и спасенията, за пробуждането на сексуалността и разрушителните импулси, за приятелствата и предателствата, за родителските бягства и силата на гените. За крехкия абсолют на любовта."Много добър стил. Чудесно построени изречения, ритъм, образност, майсторски описани сцени. Конструкцията с двете огледални ... |
|
|
"Идва събота' е литературен калейдоскоп на знаменитата писателка Лусия Бърлин (1936 - 2004). Публикувана посмъртно, тази селекция на най-добрите ѝ разкази я дарява със закъсняла световна слава, след като талантът ѝ години наред остава скрит за широката публика. Книгата е преведена на повече от 30 езика, а вече и на български. Историите в "Идва събота" носят автобиографични щрихи от необичайния живот на Бърлин. В тях тя разказва за поети, музиканти, бармани и домакини, за политици и предприемачи. Героите ѝ се занимават с всичко, но и с нищо конкретно. Чрез колоритните си сюжети ... |
|
|
"Тази книга е хирургическа намеса в литературата. Скалпел, който безотказно преминава през всички части на тялото, паметта, аортата на деня. Книга - паник атака, пристъп, отворена към небето вена. Книга, в която партитурата на сълзата е възможна само за китарата на Джими Хендрикс." Елин Рахнев "Имаш рана и търсиш поезия, с която да я превържеш. Попадаш на поезията на Димана Йорданова. И проумяваш, че раната е нанесена от въпроса, а вътре в нея зрее отговорът. Остави я да зее, остави я да боли, остави да се роди отговорът. Обичам поезията на Димана, защото тя не признава лъжовни изцеления." Веселина ... |
|
|
Допълнено издание. ... Книгата Георги Парцалев. Хамлет от град Левски от журналиста Георги Тошев е възможно най-пълното откъм детайли издание, което е излизало някога в памет на талантливия артист. Луксозната биография е с твърди корици, включва над 300 фотографии, като някои се публикуват за първи път. Книгата представя хронологично и без субективизъм животът и професионалното израстване на най-емблематичния български актьор. В допълненото издание за първи път се публикува дневникът на Георги Парцалев, който той си е водил в периода 1956 - 1966, както и неизвестни снимки от личния архив на актьора."Георги ... |
|
|
Последната автобиографична книга на Татяна Лолова e с ново специално издание. Като подарък е вложен авторски шарж на самата нея с дата 19 март 1988 г. ... В книгата ще прочетете нейните истински бележки, впечатления и преживявания, случили се през годините - от детството, студентството, първите роли, първата книга, получаването на наградата "Аскеер". "Дневници и делници" е едновременно и дневник, и албум, посветен на публиката, със стотици снимки и илюстрации, някои от които се публикуват за първи път. Ще се удивите на таланта ѝ да рисува, да измисля дизайн на дрехи, да прави кукли. В книгата са ... |
|
|
"Отмъстителна поезия"? - Ами да, отмъщава Златна и добре отмъщава. Но не на "истината заради болките и раните, които нанася", защото истината в нейните стихове е друга: любов. Омая, болка, ревност, загуба, незабрава... Красиви неща, какво да им отмъщава тази поезия, тя с тях живее. Неподвластна на житейските уроци. Без упрек, без назидание отмъщава чрез очарование - позабравеното, пренебрегвано очарование на яснотата и непосредствеността. Златна Костова ни говори с глас на добър човек, вървящ през живота си с готовност за радост. С лекота на жестовете и думите. Припомня ни ги, безхитростно и с ... |
|
|
"Това е роман за желанието да напишеш роман - чудесна тема! И да го наречеш по такъв прекрасен и безобразен начин... По дяволите, ако такива са жените без качества, аз ще харесвам и ценя единствено тях и нищо друго..." Тома Марков "Роман, уютен като дом, за който не е нужен кредит, а единствено доверие и желание. В стаите му има хумор и ирония, лишена от претенции ерудиция, женска и момичешка непосредственост, а през прозорците влизат светлина, разговори и истории. Вратата не е заключена, всеки може да влезе, може и да не пожелае да излезе обратно навън, преди да го е прочел." Стефан Иванов ... |
