"Добре дошли в Тъгата. Население - един.
Истинският фарс е начинът, по който обвинявам тъмното минало на жена си за проблемите си, докато се люшкам между радост към скръб. Истинският фарс е в начина, по който оправям яката си, докато влизам в заложната къща, вярвайки, че таи изиграна увереност, арогантност дори, ще прикрие истината за пълното падение, за това колко дълбоко съм се сгромолясал.
Всички ние сме клоуни. Ако искаш да видиш фарс, погледни се в огледалото. Човек, смазан от реалността, играе шоуто на издръжливостта и силата. Ако това е нещо, което не можеш да проумееш, скъпи читателю, значи аз и ти никога няма да се разберем. Животът е безвкусен, пошъл фарс, и при положение, че вече не можем да променим този факт, поне да го превърнем в качествен фарс.
Добре дошли в Мрака. Население - нула."
Из книгата"Романът Цветята на клоунадата на
Осаму Дазай е написан през 1935 година, близо петнадесет години преди
Дисквалифициран като човек. Тогава когато Дазай е бил едва на двадесет и шест години. Дали може да се гледа на него като на предистория на Дисквалифициран като човек? Или като на продължение? Зависи доколко читателят е запознат с живота и стила на писане на Дазай, но ако това е първата книга на читателя, която ще вдигне малко завесата към душевността на един от най-интригуващите класици в света, ще е сериозен опознавателен процес. Повечето критици съветват да се тръгне с Дисквалифициран като човек и след това да се мине към Цветята на клоунадата. Разбира се, няма никакво значение, но Дазай е от авторите, които не се четат като психотрилъри, нищо че има психиатрии и много трилър, от онзи, който само реалността може да предложи. Цветята на клоунадата е една наистина много мъничка, разгледана под микроскоп частичка от Дисквалифициран като човек, написана много преди последните години на краткия живот на Дазай.
Четири дни, трима приятели, опит за двойно самоубийство (наполовина успешен), санаториум с крило за "специални" пациенти. Това са тези четири дни от живота на писателя Дазай, които той прехвърля върху своя герой Йозо, с когото се запознаваме много отблизо в Дисквалифициран като човек."
"Ученичка е новела, написана от Дазай през 1933 година. При Осаму Дазай може би най-характерното е, че въпреки наличието на специфични за времето и културата препратки, неговите творби прескачат време и пространство и това може да се каже с особена категоричност за Ученичка. Новелата представлява един ден от живота на младо момиче - от отварянето на очите сутрин до потъването в съня през нощта. Осаму Дазай не счита за нужно винаги да слага имена на героите си, да ни казва тяхната възраст, да ни дава физическо описание. И не е необходимо, защото той директно ни мята в много по-интересния вътрешен свят (или хаос) на героите си."
Гергана Дечева