"Нека вятърът говори" е първият роман на Хуан Карлос Онети, писан в изгнание в Испания. Това е автобиографична история за "първите пъти". Първия път, когато бъдеш отритнат от обществото, първия път с някого, първата цигара, първото двойно уиски, първата... Какъв ли не е бил Медина през различните си периоди? Художник, полицейски шеф, че дори и доктор, може би малко съмнителен, но и доктор е бил. Медина живее в Лаванда, от другата страна на реката, срещу Санта Мария, град, който е забранен за него. Той няма право да влиза в него и по тази причина иска безвъзвратно да го унищожи. И ето, вятърът говори и ... |
|
|
"Пиша, защото ме привличат игрите на въображението и изпитанията на оригиналния синтез - като частна форма на утопията. Пиша въпреки абсурдността и смъртта. Пиша, за да добия сили и намеря упование сред това разнебитено и обезверено човечество. Пиша също, за да се обявя срещу безразличието, което всекидневно наблюдавам. Ужасно е да бъдеш ням срещу онези, които превеждат всичко на езика на омразата. Най-сетне пиша, защото езикът е всичко, което притежавам - пространството средоточие на целия ми житейски опит. Когато пиша, усещам радостта, че живея. А това е повече, отколкото да съществувам." Иван Теофилов ... |
|
|
"Обичам Слънцето на живота... И луната на изкуството обичам... Като че ли - най-красив е здрача... Не, нощ... Не, изгрев... Не..." ... |
|
|
Съставител Калин Михайлов. Българска християнска лирика. ... "Точно там, където науката спира, продължава поезията. Тя не замества науката и нейните плодове. Поезията просто е най-древният и най-мощен инструмент за изследване на човешките дълбини и тайните на всемира. Поезията е езикът на вярата. Всъщност всяко истинско стихотворение е молитва. Познавам таланта на повечето мъртви и живи поети, събрали споделените си молитви в тази книга. Те вече са достигнали до Бога, а вярвам, че сега ще достигнат и до читателите. Не само до тези, които са приели вярата за своя светлина, но и до всеки умен и буден читател. Всяко ... |
|
|
Новият роман на Емилия Дворянова, носителка на наградата на Фонд "13 века България". "− Мо, трябва да разберем дали света го има, или вече не е - изрече Ут и млъкна веднага, за да остави Мо да мисли върху това толкова голямо нещо." Този роман започва като антиутопия - земята сякаш отново е безвидна и пуста, а свят, условно наречен така, понеже дори не се помни какво е, вече не е останал. Наличното изглежда ущърбно, нарушено, разпокъсано, но засега някак оцеляло. Така неусетно започваме да крачим с Мо, без отговори и без надежда да стигнем до надеждата. Трябва ли да повярваме, че това е ... |
|
|
К като всичко съдържа девет разказа, обединени около темите за избора, клишето в литературата и в житейската ситуация, и мъчителната недостатъчност на информация, която действителността предоставя, за да бъде осмислена. Построени като свободни асоциативни игри с жанрове, тематики и стилистики - будисткият коан, класическото руско повествование, криминалната интрига, кафкианският сюжет, южноамериканският сериал - всеки от разказите представлява вид разследване, издирване на следи и причинно следствени връзки, което героят е принуден да извърши, опитвайки се да разчете събитията в живота си. Сред тях и един black mirror ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Модерна европейска лира" на издателство "Ерго" е съдържа избрана поезия на полската поетеса Ева Липска. "С оригиналната си поетика и винаги буден етичен заряд Ева Липска е сред най-превежданите полски поети по света", казва за книгата преводачката Вера Деянова. "Красива, мъдра, будеща чувствителността и интелекта на читателя поезия, която ни връща все по-изтъняващия изначален смисъл." За себе си без хленч "Достигнах до възрастта си по преки пътища. С ръчен багаж който се разрасна до словоохотлив склад на едро. Търгувах с красотата. В генетичните ... |
|
|
"Доброто стихотворение е принос към действителността. Светът вече не може да бъде същият, щом към него се е прибавило едно добро стихотворение. Доброто стихотворение помага да се промени формата и значението на вселената, помага да се разшири знанието на всеки за себе си и за околния свят." Дилън Томас Америка дълго ще помни Дилън Томас като архетипния поет- романтик с присъщата му ярка театралност, с непрестанното пиене, с гръмогласните спорове пред публика и с неописуемия начин, по който рецитира творбите си с дълбоко чувство и уелска мелодичност. Когато умира по време на поредното рецитаторско турне в Ню ... |
|
|
"...Знам - пролетната обич навярно не ме помни. И лятната ненавист докосва ме едвам... Ръцете ми сега са ветровити клони — разпервам ги в мъглата... И се прегръщам сам." Из книгата Георги Константинов - поет, есеист, автор на книги за деца. Роден в град Плевен през 1943 г. Завършил българска филология в Софийския университет "Климент Охридски" през 1967 г. Работил дълги години като редактор и издател. Бил е народен представител във Великото Народно събрание (1990 - 1991) и зам. министър на културата (1995 - 1997). Автор е на повече от 35 книги с поезия: "Една усмивка ми е столица"(1967 ... |
|
|
Николай Ризов е роден през 1959 г. в с. Плоски, Благоевградска област. Преподавал е немски език - 15 години в ПМГ "Акад. С. П. Корольов" - Благоевград, и 2 години в Нюрнберг, Германия. Автор е на книгите: "В часа на кръглата луна" (2003) и "Административен акт за дребно хулиганство" (2004). Има публикации в немскоезични издания. "Възхвалното и хулителното, видимото и невидимото се смесват в една-единствена вибрираща повърхност: тази на самото стихотворение. Творбата зазвучава като отговор, като вектор на утвърждение на една екзистенциална позиция отвъд простите категоризации, като ... |
|
|
"Приживе ме беше завързал с невидимо въже за себе си. Не виждах въжето, но усещах как се скъсяваше, как ни приближаваше един към друг. Сега какво да правя със свободата си? Въжето се люлее - дочувам камбанен звън." Божана Апостолова ... |
|
|
"Йован Христич е един от онези тълкуватели и мислители, които чрез изкуството и неговите творби, умеят да достигнат до самата тайна на съществуванието. А и в своята поезия, и в своята есеистика има ред места, в които като древен мъдрец този модерен писател застава пред самите неща, докоснал се до същността на битието." Светлозар Игов ... |
