Разказите от сборника "Един ден" представляват както лична картина на съвременен Китай, в която са смесени блясъкът и мизерията, модерното и традиционното, настоящето и спомените, интересното и скучното, така и запис на живота на непоправимия неудачник, бездомника, вечния бедняк, който въплъщава едно от най-важните качества на литературата – себеотрицание. У Цин (1978) е китайски писател, поет, режисьор, възприемащ себе си и като безделник и неудачник. Активен основно в интернет, в началото на XXI век създава литературния сайт "Гумичка", а впоследствие – форума "Обелки", под името на който ... |
|
Книгата е част от поредицата "Моята история" на издателство "Пан". ... Прочетете личния дневник на придворната дама Ли Мей, за да научите любопитни подробности от живота в императорския двор в Китай. "1692. Вече два часа наблюдавахме работата на нашите селяни, когато в нивите ни влезе един паланкин. Това е носилка със сол, голяма като легло на принцеса. Изправих се за момент, за да го погледам, тъй като винаги съм се възхищавала от леката походка на носачите. Когато паланкинът спря до нас, майка ми се обърна към мен и прошепна: – Ти си на четиринадесет години, вече си голямо момиче. Имахме ... |
|
Това е шедьовърът на кратката проза на легендарния швейцарец Роберт Валзер (1878 - 1956), един писател, когото съвременният свят преоткрива днес като "липсващата връзка" между сюрреализма и Франц Кафка. В действителност приживе Валзер е бил по-известен от самия Кафка или Валтер Бенямин - автори, които са му се възхищавали и върху които тази книга е оставила отпечатък. "Разходката" - това са бляскави и най-вече весели гирлянди от думи, които опровергават усещането ни, че вече сме чели толкова много, че не е възможно да бъдем изненадани от нечий стил и слог. Напротив, възможно е, и Валзер го прави ... |
|
Десетте деца, които госпожа Мин никога не беше имала е изкусен и вълнуващ разказ, чиято героиня, дама на подземния етаж на голям хотел, разказва на един случаен човек от Запада за живота на своите деца, за които не е ясно дали са истински или въображаеми. Той за пореден път доказва изключителната дарба на Шмит да разказва. Госпожа Мин обича да говори за десетте си деца, разпръснати на различни места в необятния Китай. Дали си измисля в тази страна на единствените деца? Или все пак е успяла да заобиколи закона? Дали тъне в тиха лудост? Или пък отрочетата ѝ са въображаеми? Невероятната тайна на госпожа Мин се ... |
|
Касабите и паланките в Босна изобилстват с какви ли не истории. В тези най-често скалъпени разкази под формата на чудновати събития и нерядко под маската на измислени имена се крие действителната и непризната история на този край, на живите хора и на отдавна измрелите поколения. Това са онези ориенталски лъжи, за които една турска пословица казва, че са "по-истински от самата истина". ... |
|
Заветите на Дзен учителите. Книга 5 от поредицата "Бележки от вечността". ... В този сборник са включени най-вдъхновяващите Дзен поговорки, идеите на велики философи с определяща роля за развитието на Дзен, заветите на прочути Дзен учители и патриарси, и най-красивите мисли и стихове от анонимни Дзен монаси, поети и мъдреци."Когато стигнеш върха на планината, продължи да се изкачваш". Анонимен автор "Щастието е просто нещо - щастлив си, когато не се опитваш да бъдеш щастлив". Анонимен автор "Ти си далече от края на твоето пътуване. Пътят не е в небето. Пътят е в сърцето". Буда ... |
|
"В тия стихове покорява високата култура на преживяването, несъмнената ориентация на поета всред личностите и проблемите на лириката ни, будните му сетива за света; подкупва ни също артистизмът и вътрешната свобода, с която употребява словото." Калин Донков "Филипов умее да извлича чистия поетически субстрат "отвсякъде", да представя нещата от живота, обществените и световни дела, даже връзката си с Бога като свое съкровено-интимно итие. У него "снижаването" и "включването" на "надоблачните", конфесионалните въпроси в ритъма и психологията на всекидневния човек ... |
|
В сборника "Тайните оръжия" влизат пет прочути истории на великия аржентинец: "Преследвачът" - новелата, посветена на Чарли Паркър (екранизирана от Осиас Виленский, 1965), "Лигите на дявола" - разказът, вдъхновил Микеланджело Антониони за известния му филм "Фотоувеличение" (1966), "Писма от мама" (екранизирана от Мануел Антин под названието "Нечетно число", 1962), "Добрите услуги" и "Тайните оръжия". Хулио Кортасар (1914-1984) е сред плеядата латиноамериканци, оставили своя отпечатък върху цялата световна литература на ХХ век. ... |
|
Невъзможното се превръща в реалност... Вълшебен и страховит разказ за тайни и оцеляване, за спомени и магия."Намерението на Нийл Геймън беше простичко: да напише къс разказ, но вместо това се получи Океанът в края на пътя - първият му роман за възрастни след излизането на Момчетата на Ананси през 2005 г. Повествованието е толкова дълбоко и интригуващо, че е трудно човек да спре да чете, както явно е било трудно и на автора да спре да пише. Преди четиресет години главният герой, разказващ историята - тогава седемгодишно момче, неволно разкрива свръхестествена тайна, свързана със съседско семейство. Случващото се ... |
|
"Нощни мелодии I и една богиня се изляга безмълвно Лицето, застинало в изгрева, се е взряло във мене, гледа ме втренчено и се изгубва в пътеките с безкраен бръшлян покрити с листа-зари целите бездънен ров с неразгадана тайна и оранжевата премяна на слънцето и Венера, в хладката гръд на нощта се явяваха зов се въздига из заревото на деня снежна тишина натежава о, панделката от косата ми е паднала взряно в мене, застинало е лицето съзерцава като сянка, осъзнава живота си с белотата и тежестта на снега върху пръстта с цвят на рози от земната твърд идещ отдъхва си лицето в синя делва сега и полека избледнява" ... |
|
"Тотален писател, щедро надарена личност, Марин Сореску опита перото си в почти всички жанрове: поезията, драматургията, прозата, критиката, естетиката и превода и навсякъде остави забележителни образци. Още с първите си книги: "Единствен сред поетите" (1964) и "Стихове" (1966) той се наложи като голямо поетическо дарование. Но остана в съзнанието на публиката най-вече в двете си хипостази - на поет и на драматург. Издаде повече от 20 поетични книги, написа десетина пиеси, преведоха го от Чили до Австралия, получи и големи награди, номинираха го и за "Нобел". Пиесите му се поставиха на ... |
|
"Ако поезията е игра, тогава един възможен ключ за поезията на Влада Урошевич може да бъде нейното разбиране като една игра, една безкрайна игра, една разкошна залъгалка, една голяма загадка, една фантастична спирала, която постепенно ни се открива с нови, а познати предели, където животът и светът варират между явето и съня, с всички негови исторически и митични пластове и феномени. С тази чудна и чудесна спирала, която като водовъртеж и като вихрушка се върти в нашето чувстване в безкрая, се ръкува един вълшебник. Този вълшебник е поетът. Влада Урошевич."Матея Матевски ... |