От 50 000 и повече години аборигените - коренното население на Австралия, най-древните жители на света, обитават Terra Australia, Южната земя, най-стария континент на света, а първите бели хора - холандски мореплаватели - попадат на острова едва в началото на XVII век. Смята се, че е възможно тогавашното население да е било от 500 000 до 1-2 милиона души. Черните хора, както аборигените наричат себе си, са живели на групи и кланове, вероятно по 200 - 250 на брой, говорили са на около 250 езика и са променяли местопребиваването си според сезоните в търсене на храна. Отделните групи аборигени са имали своя култура и свои ... |
|
|
Си Дзинпин е председател на Китайската народна република и генерален секретар на Китайската комунистическа партия. Роден е в Пекин на 15. VII. 1953 г. От 2008 г. заема поста заместник-председател на КНР до избора му за неин председател през 2013 г. Тази книга разглежда другото амплоа на този велик лидер, а именно това на добър разказвач. Между страниците ѝ са събрани истории от речите му, изнасяни по време на различни събития. В тях Си Дзинпин споделя със слушателите си китайската история, култура, реформа, развитие, принципите за участието на Китай в световното управление и сътрудничеството му с други страни за ... |
|
|
„ Георги беше живописец, график, правеше стенописи, пишеше поезия. Най-големият, най-добрият от нас. Раним и много деликатен човек, изключителен поет и един от най0добрите рисувачи на XX век, уникален рисувач. Той е даден от Бога.“ Вежди Рашидов, скулптор „Георги не се вписваше в общия поток хора на културата и на изкуството. Той беше колкото бохем, толкова и самотник.“ Светлин Русев „Георги се стремеше към Бога през целия си живот с творчеството си и накрая Господ си го прибра. Но ние тепърва ще откриваме неговата стойност.“ Камелия Минчева, галерист ... |
|
|
Касабите и паланките в Босна изобилстват с какви ли не истории. В тези най-често скалъпени разкази под формата на чудновати събития и нерядко под маската на измислени имена се крие действителната и непризната история на този край, на живите хора и на отдавна измрелите поколения. Това са онези ориенталски лъжи, за които една турска пословица казва, че са "по-истински от самата истина". ... |
|
|
Заветите на Дзен учителите. Книга 5 от поредицата "Бележки от вечността". ... В този сборник са включени най-вдъхновяващите Дзен поговорки, идеите на велики философи с определяща роля за развитието на Дзен, заветите на прочути Дзен учители и патриарси, и най-красивите мисли и стихове от анонимни Дзен монаси, поети и мъдреци."Когато стигнеш върха на планината, продължи да се изкачваш". Анонимен автор "Щастието е просто нещо - щастлив си, когато не се опитваш да бъдеш щастлив". Анонимен автор "Ти си далече от края на твоето пътуване. Пътят не е в небето. Пътят е в сърцето". Буда ... |
|
|
"В тия стихове покорява високата култура на преживяването, несъмнената ориентация на поета всред личностите и проблемите на лириката ни, будните му сетива за света; подкупва ни също артистизмът и вътрешната свобода, с която употребява словото." Калин Донков "Филипов умее да извлича чистия поетически субстрат "отвсякъде", да представя нещата от живота, обществените и световни дела, даже връзката си с Бога като свое съкровено-интимно итие. У него "снижаването" и "включването" на "надоблачните", конфесионалните въпроси в ритъма и психологията на всекидневния човек ... |
|
|
Невъзможното се превръща в реалност... Вълшебен и страховит разказ за тайни и оцеляване, за спомени и магия."Намерението на Нийл Геймън беше простичко: да напише къс разказ, но вместо това се получи Океанът в края на пътя - първият му роман за възрастни след излизането на Момчетата на Ананси през 2005 г. Повествованието е толкова дълбоко и интригуващо, че е трудно човек да спре да чете, както явно е било трудно и на автора да спре да пише. Преди четиресет години главният герой, разказващ историята - тогава седемгодишно момче, неволно разкрива свръхестествена тайна, свързана със съседско семейство. Случващото се ... |
|
|
"Нощни мелодии I и една богиня се изляга безмълвно Лицето, застинало в изгрева, се е взряло във мене, гледа ме втренчено и се изгубва в пътеките с безкраен бръшлян покрити с листа-зари целите бездънен ров с неразгадана тайна и оранжевата премяна на слънцето и Венера, в хладката гръд на нощта се явяваха зов се въздига из заревото на деня снежна тишина натежава о, панделката от косата ми е паднала взряно в мене, застинало е лицето съзерцава като сянка, осъзнава живота си с белотата и тежестта на снега върху пръстта с цвят на рози от земната твърд идещ отдъхва си лицето в синя делва сега и полека избледнява" ... |
|
|
"Тотален писател, щедро надарена личност, Марин Сореску опита перото си в почти всички жанрове: поезията, драматургията, прозата, критиката, естетиката и превода и навсякъде остави забележителни образци. Още с първите си книги: "Единствен сред поетите" (1964) и "Стихове" (1966) той се наложи като голямо поетическо дарование. Но остана в съзнанието на публиката най-вече в двете си хипостази - на поет и на драматург. Издаде повече от 20 поетични книги, написа десетина пиеси, преведоха го от Чили до Австралия, получи и големи награди, номинираха го и за "Нобел". Пиесите му се поставиха на ... |
|
|
"Ако поезията е игра, тогава един възможен ключ за поезията на Влада Урошевич може да бъде нейното разбиране като една игра, една безкрайна игра, една разкошна залъгалка, една голяма загадка, една фантастична спирала, която постепенно ни се открива с нови, а познати предели, където животът и светът варират между явето и съня, с всички негови исторически и митични пластове и феномени. С тази чудна и чудесна спирала, която като водовъртеж и като вихрушка се върти в нашето чувстване в безкрая, се ръкува един вълшебник. Този вълшебник е поетът. Влада Урошевич."Матея Матевски ... |
|
|
Двуезично издание на български и руски език. ... Времето и мястото, в което живеех, ме научиха да заключвам стиховете си. Да пренасям мислите си в куфари с двойни и тройни дъна. Така най-обикновени човешки чувства придобиваха висш мистичен смисъл. Започнах да се раздвоявам и разтроявам и поезията за мене стана единствената приемлива форма на живот. Пишех все по-бавно и мъчително, натоварвах думите с различни значения и ги разполагах така една до друга, че да придобиват смисъл, понякога обратен на първоначалния. По този начин получавах свободата, без която не можех да съществувам и която ми се отнемаше ... |
|
|
"В тези три романа един значителен дух прави опит да покаже в символи болестта на днешната ни култура и да я обясни критично. Това са три книги, богати на идеи, написани умно и с вкус. Книги без "герои", но този недостиг е заменен от дух. Първият роман е все още истински роман, във втория формата започва да се разпада, а в третия писателят действа напълно свободно, като включва и есеистични пасажи - върху духовността и облика на Европа, стила в математиката и логиката, характера на Ренесанса, същността на Реформацията и на немската идеалистична философия. Краят представлява жест на почит към Живота. Тази ... |
