Родолюбка и учителка с над 30 години стаж, Пенка Павлова (1929 - 2012) прекарва живота си в град Карлово - родното място на Левски, Евлоги и Христо Георгиеви, д-р Иван Попов, Райно Попович и още много други пазители на българския дух. Родена и отгледана във високообразовано семейство на банков инспектор и учителка. Закърмена още от дете с разказите на двете си баби - едната от село Войнягово, Карловско, където Левски е бил учител, а другата от град Калофер - разкази за Левски, за турското робство, за битието на българския народ. Посвещава последните години от живота си на идеята да претвори всичко, което знае за миналото ... |
|
|
11 изтъкнати учени ни въвеждат в миналото на Япония ... Книгата е написана от единадесет бележити японисти (сред тях са Камерън Хърст III, автор на издадената на български език "Японските бойни изкуства"; Мартин Колкът, Джон Хол, Шинода Минору) под общата редакция на известния специалист Коно Ясуко. Една от знаменитите книги на "Коданша Интърнашънъл", по същество тя е англоезичен вариант на история на Япония. Преводът е направен по подготвяното десет години допълнено второ издание. Екипът от девет западни и двама японски специалисти по история и култура на Япония е съумял блестящо да се справи с ... |
|
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... В тома са събрани основополагащи трудове на Иван Шишманов за българската литературна критика и история. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
|
Днес съществува популярен консенсус, че терминът Ренесанс се отнася до една дълбока и трайна промяна и трансформация на културата, политиката, изкуството и обществото в Европа между 1400 и 1600 година. Понятието отразява както един исторически период, така и по-общ идеал за културно обновление. Терминът произлиза от френската дума за възраждане и от XIX век се използва за характеризиране на периода в европейската история, когато възраждането на интелектуалните и художествените ценности на гръко-римската култура е обусловило възникването на съвременната личност и на обществените и културните институции, които днес ... |
|
|
Публикуваният ръкопис е свързан с историята на най-значимото дело на Димитър и Константин Миладинови – техния сборник „Български народни песни“. Ръкописът е запазен в архива на руския славист Измаил Срезневски. За Петербургското Археологическо дружество, чийто член е Срезневски, Константин Миладинов е съставил в края на 1858 г. записано на кирилица представително сборниче. Желанието му е било да покаже многообразието на целия сборник, но акцентът е сложен върху юнашките песни (514 от 830 стиха). От голям интерес са бележките на Константин Миладинов към песните. Те са 215 и съдържат: превод на руски на редица думи ... |
|
|
Трудът е първото по рода си цялостно представяне на един от най-жизнените и характерни дялове на народното ни творчество. След проучвания и събирателска работа в 280 селища от всички области на България в сборника са включени текстовете на 853 песни, непубликувани досега. Трите въвеждащи студии обобщават проучванията на колектива и всички предишни изследвания на български и чужди учени върху хайдушките и близките до тях историко-революционни песни. Пълната библиография, научния коментар към текстовете, каталогът на сюжетите и останалият справочен материал утвърждават високата научна стойност на този труд. ... |
|
|
Сборникът за пръв път представя цялостно сакарската фолклорна проза, нейното богатство и разнообразни теми, сюжети и мотиви. Той е създаден от ст.н.с Евгения Мицева в резултат на дългогодишна изследователска работа. Включени са 439 фолклорни прозаични текста, записани от 200 души, мъже и жени на различна възраст в 31 села. Текстовете визират съвременното състояние на фолклора в Сакарския край. Групирани са в два раздела- приказна и неприказна проза. Историческите и етнографските пояснения, които авторката прави, допринасят за тяхното осмисляне и разбиране в светлината на фолклорната култура. ... |
|
|
Възстановяване и утвърждаване на българската държава. Национално - освободителни борби (1878 - 1903) ... |
|
|
Книгата дава възможност на читателите да се запознаят с едно полуапокрифно и неизвестно учение за произхода на днешните гърци. "Никой в днешна Италия не твърди, че италианците са римляни и че говорят латински, въпреки че столицата им е Рим и езикът им произлиза от латинския. Афроамериканците от САЩ не твърдят, че са потомци на англосаксонските заселници, въпреки че говорят английски и живеят в първите английски колонии в Новия свят. Французите не твърдят, че са германци, въпреки че името им идва от германското племе франки, а първите им крале са чистокръвни германци. Гърците твърдят, че са потомци на народ с 5000 ... |
|
|
Впечатления на военния кореспондент ... Кой е Владимир Сис и защо е наречен българофил? По време на Балканските войни 1912-1913 роденият на 30.06.1889 г. в с. Маршов до Бърно млад журналист Владимир Сис става официален военен кореспондент на в. „Народни листи“ Прага към щаба на Втора армия в Тракия и обикаля неуморно фронтовите армии, за да напише своите знаменити репортажи, издадени в Прага през 1913 г. в сборник „От бойните полета на България“. Сборникът, претъпял две поредни издания в Чехия за едно лято, за съжаление и до днес не беше преведен и издаден, влизайки в графата „забравен“ и „недостигнал до българския ... |
|
|
"Народното творчество е самобитна изява на творческия гений на народа, дело на безименни народни творци. В неговите разнообразни жанрове и форми са претворени народното самопознание и бит. Устното народно творчество е неделима част от духовната култура на населението от историко-географската област Пиянец. В него са изкристализирани едни от най-хубавите черти на народностния характер и душевност. Словесният фолклор в областта е добре представен по отношение на всички негови видове. Културните традиции на една общност са предавани устно и чрез примери и практика от човек на човек, от поколение на поколение. През ... |
