"Лигите на дявола", така наричали в Аржентина паяжините, които есен се носят по въздуха; това го разказва Хулио Кортасар в едноименния си разказ, по който по-късно Антониони направи прочутия си филм "Фотоувеличение". Постоянно си мислех за това, докато четях романа на Христо Карастоянов "Паякът" - една книга, изплетена по всички правила на тези нежни капани, които подсказват повече за самота, отколкото за кръвожадност. Така се случва и с героите на Карастоянов, които са оплетени в самотния лабиринт на 90-те години от миналия ХХ-ти век и началото на сегашния ХХІ-ви. Лабиринт, който е по- ... |
|
|
Впечатлява още с първата си стихосбирка „Пастирът и левантинките”(2000). Носител е на националната награда за поезия „Владимир Башев” (2001). Новата книга на Соня Николова „История на килима” с лекота втъкава нишки и шарки от различни култури, имена и истории, митове и подправки, възвишено и всекидневно. Екзотично и тривиално естествено се преплитат и чертаят полетата на тази стилистика, която се изкушава от „нефритени пчели”, „облечен в шлифер Ангел”, „лукава миризма”, „черен влак се композира” и „волимо се лудо”, „мрачини”, Суринам. Стихосбирката е разделена на три части - „Ифигения в Таврида”, „Сезонът на облаците”, „ ... |
|
|
"Обичам Слънцето на живота... И луната на изкуството обичам... Като че ли - най-красив е здрача... Не, нощ... Не, изгрев... Не..." ... |
|
|
"Приятелю повярвай ми Аз съм само гост който идва Потропва на вратата и си отива А не оставя след себе си нито глас Нито потропване нито дума да го спомене Нито диря от своите нозе под лампата на стълбището Нито сянка на стената Нито глас нито дума нито крачка Гост който идва почуква и си отива В една вечер която започва преминава през олука И се забравя Като някой когото очакват и не идва Онази раковина на вашата маса ми напомня за далечни пътувания Но аз само ще потропам на вратата И ще си отида Отида Съвсем." ... |
|
|
„Проза“ е нейната втора стихосбирка. Писането на Оля Стоянова се отличава с един внимателен поглед към всекидневното, към детайла. Задните дворове, дребните работи, пътните табели, случайно дочутите реплики и изобщо баналното, което „се промушва отвсякъде“, лягат в основата на тази стихосбирка. Фразата е къса и стегната, образността е конкретна, черно-бяла и изчистена от излишен поетизъм. Почти документални описания, плътни и видими. Стихотворенията на Оля Стоянова са населени с лица и истории — от бабите в Петрич до „Виетнамският лечител от Надежда“. Впечатляваща и сурова книга, в която можем да видим как прозата на ... |
|
|
Стихосбирката „Аквариум” е трета по ред за авторката, след „В ъгъла на чудесата” и „Множество думи”. Вероятно, с мъдростта на годините, Светла Караянева все повече се отказва от многото думи, построявайки своите лапидарни светове с минимални средства: СЕЛО Само две къщи. Едната беше отишла при другата. Или: Разтворих шепа – излетя мигът преди да е опадал прашецът му. В свят, оглушал за слово, поетесата споделя и ведрото си откритие, че извън негодните думи (като „презрелите истини – негодни за ядене”), съществуват езици, които все още разчитаме: обяснението на глухонямата в любов към света – с пръсти; нарисуваното ... |
|
|
Обект на изследователски интерес в книгата са емблематични за възрожденската литература текстове. Подбраните за анализ творби са обединени от идеята за непреходността им. Написани талантливо, искрено и вълнуващо, те създават традиции, провокират нови прочити. Отделните студии разглеждат представителни за епохата жанрове: историография, живописание, поезия, драматургия, публицистика. Книгата е насочена към широката културна общественост, като изпълнява и образователни цели. ... |
|
|
"Не ми е чудно. Много ми е бабино. И лятно. И захарно, и аспиринено. Доматено. Малинено. Червено. Огън. Пладне. Една копа сено в градината. Така ми е..." Бояна Петкова "Ако и на вас ви е така, ще се намерите с тази книга. Ако не, но прочетете стиховете, ще поискате да ви е така и книгата пак ще ви намери. В тази поезия жените са от сой и въглен и са само веднъж, пуловерите имат тъжни дупки и, докато пушим, се разплитаме някъде из opium fields forever... В най-хубавите стихотворения от тази книга малките чудеса на поезията се случват, тихо и ненатрапливо." Георги Господинов ... |
|
|
Фентъзи епос на всички времена. ... Светът необратимо се приближава към своята десетгодишна зима. Влошава се не само времето, а и войната. На север крал Джофри от дома Ланистър седи неспокойно на Железния трон. С помощта на едно грубовато момиче Джайм Ланистър, Кралеубиеца, се измъква от затвора си в Речен пад, за да осигури освобождаването на пленничките на Джофри, сестрите на Роб Аря и Санса Старк. А междувременно на юг кралица Денерис се опитва да наложи претенциите си над различните тронове с помощта на армия от евнуси. Третият том на върховната фантастична сага "Песен за огън и лед", започнала с "Игра ... |
|
|
Фентъзи епос на всички времена. ... Удивителна, забравена земя на разгул и мъст, чародейство и войни. Сказание, в което благородни девици пируват с безумци, брат крои коварства срещу своя брат, а мъртвите се вдигат, за да тръгнат, за да тръгнат в нощта. Тук една принцеса странства по света, предрешена като момче сираче; рицар на ума гласи отрова за вероломна чародейка; диваци се спускат от Лунната планина, за да опустошат плодородните поля в низините. На фона на кръвосмешение и братоубийство, алхимия и насилствена смърт, цената на славата се мери с кръв. Победата може да попадне в ръцете на онези, притежаващи най-хладната ... |
|
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика. ... У Вутимски не ще намерите нито една строфа, която да не носи печата на нещо преживяно, дълбоко почувствано, изстрадано, на едно развълнувано въображение, което търси да се самоизрази, без да се съобразява с нищо друго - понякога дори с формата. Все едно на какво бяха посветени неговите стихотворения - на революцията и на очакваните светли дни или на собствената му участ, — те бяха винаги "лични", "интимни", говореха само за онова, което бе действителния му живот. Ако ги проследим хронологически, бихме написали без затруднения ... |
|
|
Фентъзи епос на всички времена. ... Разкъсваното от войни кралство най-сетне се оказва на прага на мира... за да се хвърли в пропастта на още по-страшно унищожение. Всичко изглежда твърде хубаво, за да е истина. Войната на петимата крале най-сетне е замряла в тревожно затишие. Изглежда, Домът на Ланистър и техните съюзници са победили. Но като след всяка съдбоносна борба, скоро започват да се събират оцелели, разбойници, ренегати и лешояди, за да разровят костите на мъртвите и да се бият за плячка над издъхващите. Време е мъдрите и тласканите от амбиция, коварните и силните да придобият опита, силата и магията, ... |
