Като историк с голяма ерудиция и дълбоко аналитично мислене, Димитър Ангелов се стреми да бъде пределно обективен и почтен. Затова нарича споменаваните лица с истинските им имена, а не с инициали, както правят други съвременници, вероятно надявайки се, че няма да бъде разпознато точно охуленото лице. Димитър Ангелов разказва с вярата, че читателят може да си вземе поука и да не прави грешките, които са правели предшествениците му, а това би допринесло за общата творческа или обществено политическа атмосфера. ... |
|
|
Книгата "Лични свидетелства" е част от поредицата "Съчинения в 8 тома" на издателство "Захарий Стоянов". Книгата обхваща събития, портретува личности, които са знакови за българската история - превратът през 1881 г., последвалите вътрешни и външнополитически събития. Откроена е оригиналната личност на Чардафон Велики. ... |
|
|
"Бай Ганьо и Чардафон Великий са два образа на едно и също лице – на грифона и химерата, на раздвоеността в народностно-националното самосъзнание, на колебанието кой е носителят на новите ценности – народът или възникващата интелигенция. За Алеко той е нахален простак, който безцеремонно си пробива път в живота, за Захарий Стоянов той е носителят на всички обществени добродетели, носител на народния дух и патриотизъм. И тези два образа застават един срещу друг... зейнали във взаимоунищожителна борба. Този Чардафон, който е Бай Ганьо, съвсем не служи на родината и не смята да мре за нея. Той е жизнен, наистина, ... |
|
|
"Би ми се искало това, което се случи с мен, да не се случва с никой мой съгражданин независимо от неговите вярвания и пристрастия. Ако с общите усилия на трезвите и добронамерени хора в България постигнем нормите на действителната демокрация, на търпимост и готовност за диалог и компромис между противоречиви мнения и интереси, ще съм сигурен, че превишените от мен и близките ми тревоги и неприятности, колкото и абсурдна да беше цялата тази развигорска история, не са били безсмислени и безценни."Андрей Луканов ... |
|
|
Най-ранният - средновековният - период в историята на българската литература продължава повече от осем века – от втората половина на IX в. до към края на XVII в. С него са свързани имена-легенди в българското културно наследство – светите братя Кирил и Методий, Климент Охридски, Константин Преславски, Евтимий Търновски... Старобългарската литература се превръща в основен фактор за изграждане на българската култура, който скрепява религиозните и естетическите представи с политическите идеологии на средновековното общество. Тя обговаря пространството на българина, като обвързва език и идентичност, творческа воля и ... |
|
|
Третият том от съчиненията на Захарий Стоянов включва неговите трудове свързани с такива титани на Българското възраждане като Васил Левски, Любен Каравелов, Христо Ботев. Тук е и книгата му "Четите в България на Филип Тотя, Хаджи Димитъра и Стефан Караджа". Изданието е придружено от бележките на Тодор Ташев. Поместени са статии от Александър Бурмов, Стефан Каракостов и Николай Жечев. "И когато описва живота и делата на видните революционни дейци, и когато проследява героичния път на четите, Захарий Стоянов поставя винаги на преден план ролята на народните маси, силата на народа. Неговите симпатии са ... |
|
|
От автора на бестселъра "Ловецът на хвърчила" - книгата, която развълнува целия свят и вдъхнови Марк Форстър за филма, който очакваме в България през април. "Хиляда сияйни слънца" е на първо място в класациите на "Пъблишърс Уийкли" за най-продаваните романи през 2007 г.! Драматичен и вдъхновяващ разказ за съдбата на две жени, събрани под общ покрив от опустошителната война в Афганистан и измамата на един деспотичен мъж. Мариам и Лайла са от два свята, от различни поколения и култури. Тяхната среща поражда омраза помежду им, но животът ги превръща в приятелки и съюзници, разделени от смъртта. ... |
|
|
Спомени на отец Търпо Поповски ... Търпо Поповски е роден на 21 май 1848 г. в с. Косинец, Костурско. Завършва гръцката гимназия в Цариград, а после българско училище, след което се завръща в родния си край и там учителства в продължение на повече от двайсет години. През 1893 г., по внушение на Даме Груев и Пере Тошев, е ръкоположен в свещенически сан, което му дава повече свобода на действие. Умира в София през 1928 г. Наричат го “кръстник” на първите комити от ВМОРО. През целия си живот свещеноиконом Търпо решително се противопоставя на гръцките владици и техните гърчеещи се слуги. Неведнъж те успяват да го тикнат в ... |
|
|
"Започвам дълго отлаганата си книга за личността и делото на Йордан Вълчев. Обещал съм му я в писмо до него през 1978-а, а сега е зимата на 2003-а. Между изреченото като идея намерение и началните практически усилия зее пропастта на цяло четвърт столетие. Това не са просто години изтекъл живот. В неговите рамки станахме свидетели на изключителни политически промени, особено спрямо съдбата и. Вълчев и смисъла на неговото съществуване. Самият той в напрегнатата им атмосфера приключи земния си път. И върху мен като автор този отрязък със събитията си не премина незабелязано - наложи своя отпечатък върху илюзиите и ... |
|
|
"Записки на революционера" (1899 - 1906) от Пьотр Алексеевич Кропоткин представляват уникално художествено и документално произведение, връх в литературното творчество на революционера и мислителя. Те са писани на руски и английски и съчетават в себе си мемоарните особености с художествените качества на романа. По своето богато съдържание те се нареждат до най-хубавите руски романи на XIX век. В тях читателят ще открие историческа хроника, публицистична изповед и научно-философско есе. Тургенев високо ценял "нежната, отзивчива и художествена душа" на Кропоткин и се срещал с него в Париж. Лев Толстой ... |
|
|
"Един народ не може да бъде изследван без пиетет, той не е куче. Но няма по-голяма грешка от това пиететът да бъде основа. От тоя момент ние влизаме в една сантиментална поредица, която не е народопсихология, а идеализация. Аз имам предупреждението на Джовани Джентиле: че изобщо разглеждането на субекта обективно е една илюзия. Затова е много важно в какъв исторически момент се извършва изследването на поведението на един народ, защото в определен исторически момент се изявяват определени склонности. Ние никога не можем да видим отново българския народ през очите на Вазов. Хубава си татковино, Език свещен на моите ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Анишър" на издателство "Егмонт". ... Не знае кой е баща ѝ, нито каква е историята му. Но ако имаше възможност да разбере повече за миналото си, дори то да е тъжно, дали щеше да иска да узнае? Това е дилемата на нейния живот. Не я познавате и не сте чували за нейното семейство. Но ако научите, че името ѝ е Ася и тя е копелето на Истанбул - ще искате ли да разберете още? Ако знаете, че в този роман драмата между арменци и турци е подправена с цианкалия на чудовищна тайна, ще го прочетете ли? Това е книга за разпилените зърна на нара. Ася Казанджъ живее в ... |
