Даровете на Алкипа. Стиховете

В Даровете на Алкипа (1956) писателката сякаш иска да остави още едно свое философско завещание, с което да умиротвори духа си и да уталожи чувството за житейска преходност с прозрението за нетленността на красотата. Стиховете са писани основно през 30-те години на 20 в., но има и такива от 20-те и някои от 50-те. Дори и такива, които са писани по-късно и са добавени към второто издание от 1984 г., от което ние превеждаме. Но като цяло са се появили преди авторката да създаде прозаичните си шедьоври. Което навежда мисълта на най-малко два съществени акцента: първо, книгата не е замисляна и създавана като единно поетично произведение, а е събирана и оформяна през поне три десетилетия от живота на Юрсенар. И второ, очевидно отразява дефицити, които по онова време не са намерили прозаичния си изказ, но по-късно са изцяло отхвърлени от авторката. Така или иначе - любопитен и необходим акцент към останалото ѝ творчество. Най-малкото защото потвърждават интересите ѝ, които винаги са кръжали около проблемите на хуманизма и традицията, около отношението между мит и литература и взаимопроникването между културата и живота.

Именитата френска писателка Маргьорит Юрсенар (1903 - 1987), първата жена член на Френската академия след 400 г. мъжка доминация, остава в световната литературата преди всичко с двата си големи исторически романа Мемоарите на Адриан и Творение в черно, и двата издадени от Парадокс още през 1994 г.

Парадокс ЕООД
София 1164
ул. Миджур 8
paradox@paradox.bg