"Един народ не може да бъде изследван без пиетет, той не е куче. Но няма по-голяма грешка от това пиететът да бъде основа. От тоя момент ние влизаме в една сантиментална поредица, която не е народопсихология, а идеализация. Аз имам предупреждението на Джовани Джентиле: че изобщо разглеждането на субекта обективно е една илюзия. Затова е много важно в какъв исторически момент се извършва изследването на поведението на един народ, защото в определен исторически момент се изявяват определени склонности. Ние никога не можем да видим отново българския народ през очите на Вазов. Хубава си татковино, Език свещен на моите ... |
|
|
В тома са събрани ранните белетристични творби на Яна Язова. Така, 32 години след убийството й, оцелялото след грабежа на ръкописите вече е достъпно за читателите. "Ана Дюлгерова" (1936) е впечатляваща фреска на българското политическо блато и на бунта срещу зловонието му на младата героиня. Дебютният роман с пловдивски сюжет на Яна Язова е реквием и на една невъзможна любов "Капитан" (1940) е първият ни роман за наркотрафика, платената любов и крушението на идеалите; той е творба, поразително вписваща се в търсенията на модерния европейския роман "Последният езичник" (1940) е оригинална ... |
|
|
"В първо лице: "Една любов, един брак, две обичани същества - децата ми. И роли - много, различни, а аз съм все същата... Без детска мечта за принцеса - толкова шекспирови кралици и само един Чехов. И до тях - български селянки, Юджин О'Нийл, Дарио Фо, но и двете Яворови пиеси. Най-сладко и трудно - българският характер. Леко ли, тежко ли, живея живота си и го харесвам. Без театър и кино не си го представям. Без любимия и децата - съвсем... Сега, когато го няма Иван, сега, когато окончателно загърбих театъра и киното, остават ми децата и паметта. Всички племена са следвали пътя на слънцето. Аз тръгнах ... |
|
|
Тази книга е поетична биография както на самия Янко Димов - един от най-искрените ни лирици, така в известна степен и на отминалите 50 години, в които са създавани стиховете му. "Кога измина, мой живот, кога измина? Бях млад пройдоха - горд и безпаричен. С приятели на чаша русо вино отричах лесно, лесно бях отричан. Живеех по софийските тавани с утехата, звездите че са близо. Нехайно ближех честните си рани, без корист давах втората си риза. И мислех си, че времето е спряло в сърцето ми, че винаги така ще бъде искрометното начало, а не позаблатената река. Кога измина, мой живот, кога измина? Остана изворът високо. ... |
|
|
Хроника от краткото столетие ... "Константин Илиев не е съдник. Повтарям - за мен той е летописец. Най-близко е до Чехов. Като тоя велик доктор, той следи симптомите, регистрира процесите на болестта, търси съпротивителните сили и... може би... се старае да им помогне с някоя от противоотворите на изкуството."Леон Даниел ... |
|
|
"Сред полята притихнали, свежи, край прикътани бели села една синя рекичка бележи лъкатушна игрива следа. Тихо плискат се капки немирни, плах вечерник в тревата пълзи, а рекичката шушне неспирно и бърза, и бърза, и бърза. И навред над ливадите росни неусетно се спуска нощта, сякаш юноша влюбен докосва с плахи устни моминска уста." ... |
|
|
Владимир Свинтила (1926 - 1998) произхожда от комунистическо семейство (неговият баща е ръководител на службата за сигурност на нелегалната комунистическа партия). Въпреки това, едва на 15-годишна възраст, той отхвърля идеологията на комунизма. През януари 1949 г. е задържан от органите на КДС и след съответни инквизиции (вкл. двайсет денонощия без сън) е въдворен в концлагера Богданов дол (вж. Кладенецът на мълчанието, Изток - Запад, 2009). Но това не е последната му среща с Държавна сигурност. През 1957 г. е въдворен в психиатрията, за което се разказва в настоящата книга. Един от неколцината представители на ... |
|
|
"Завладяването на Америка", публикувана във Франция през 1982 г. и преведена на петнадесет езика, бележи поврат в научната ориентация на Тодоров. Занапред той ще изследва отношенията между различните културни общности с критерии, формулирани в традицията на хуманизма и обвързващи общочовешкото с локалното, универсализма с плурализма. Хармонията между тях е предпоставка за диалога и съжителството на културите. В откриването и завладяването на Америка Цветан Тодоров вижда началото на продължителен процес на признаването на другия. Неговите фази – опознаване, общуване, асимилация, експлоатиране, еманципиране, ... |
|
|
Всяка лирическа сбирка на Валери Станков вълнува, тревожи и предизвиква възторг и трепет у читателите. Той е едносъщ, но и винаги различен. Ту ще ни изненада със съвършено неочаквана трактовка на най-баналната тема и ще изтръгне от нея скритата й изкусителна красота, ту ще ни потопи в бездните на свръхсложни екзистенциални и есхаталогически размишления, сякаш в някакъв несъзнателен шепот реплика Хайдегер или Киркегор."буквар за влюбени" е книга, която цялостно ще преобърне представите на съвременната критика за границите и пределите на поетическото изображение. Стихотворенията на Валери Станков в нея приличат ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Съчинения в 7 тома". ... "Прозата на Пейо Яворов стои в пълната и могъща сянка на неговата драматична, ослепяваща поезия и трагичния роман на неговия живот. Яворовата биография на Гоце Делчев остава най-доброто произведение за великия водач на националноосвободителното движение в Македония от края на по-миналия и началото на миналия век. Най-ценното и непреходното в "Хайдушки копнения" е живото и непосредствено свидетелство на един поет за характера и насоките на едно историческо движение, на една всенародна борба" Тончо Жечев ... |
|
|
Бийт-поколението са особен вид творци, често възприемани като част от ъндърграунда, от онази култура, която никога не би могла да се превърне в официозна, поради радикалния нонконформизъм, с който се отличава. Бийт може да означава удар, който ни е сломил, но също така може да значи и онази пулсация, която ни вдъхва живот и ни кара да се променяме в синхрон с променящия се около нас свят. Дали Васил Пармаков е представител на това бийт-поколение? По-скоро да, когато четем неговите текстове, когато слушаме неговата музика. Този сборник от разкази поставя на изпитание собствената ни искреност и ни окуражава, че нещата от ... |
|
|
Как да бъдем, да правим и да имаме всичко, което пожелаем?"Има два начина да изживеете живота си: като нещо обикновено или като чудо!" Алберт Айнщайн Ади от малка безрезервно вярва, че животът ѝ ще е необикновен. Постепенно обаче, както се случва с всички нас, зацикля в рутината на ежедневието. Загубила връзка със себе си, Ади смята, че само ако открие Призванието си, ще успее да осмисли съществуването си. Тогава среща по-особения психолог Алексей, който ѝ помага да погледне на себе си и на живота си под различен ъгъл. Ади осъзнава, че повлечена от своите страхове, вярвания и (пред)убеждения, е ... |
