Отново изкушен от словото, този път популярния актьор ни предлага сборник, побрал къси разкази, публицистика, есеистични размишления. Както във всяка своя творческа изява и тук Кисьов е откровен, увличащ с искрената си позиция. Книгата е богато илюстрирана със снимки, представящи ярките изяви на артиста на филмовия екран и на театралната сцена. "Колко много глупави и боклучави неща излизат от пишещите ни машини и за почти всяко нещо личното ни мнение е, че то е гениално, а всеки от нас може да каже за другия, че повечето му неща са упражнения по пътя към неповторимото, което някога може да напише. Някои от пишещите, ... |
|
|
Има личности, които оставят ярка и незаличима диря в културния живот на обществото. Венцеслав Кисьов е от тези удивително талантливи, разностранно надарени и заредени с благотворна вътрешна светлина люде - актьор, поет, професор, дългогодишен театрален педагог, директор на театър "Сълза и смях" и подчертано социално ангажирана натура. Във всяка област той остави блестящи творчески образци или заредени с висока морална енергия жестове. Тази книга съдържа думи на негови приятели, съратници и почитатели, които само открехват завесата пред дълбините на неговия талант. Книгата е пореден номер от създадената от ... |
|
|
Текстът е провокиран от периодично възникващия почин за "канонизация" на Васил Левски и доказва несъстоятелността на подобни инициативи. Не само заради престъпленията извършени от съзаклятническата организация, а най-вече заради самата същност на революционният утопизъм от XIX век и на всеки идеализъм, готов да жертва човека в името на човечеството. ... |
|
|
Текстът разобличава погрешността на популисткия революционно-утопичен мит за "гласа народен" като "глас Божи". Показва се как народната стихия обикновено се владее от страсти и се поддава на манипулация, и как гласът Божи винаги се проявява чрез личността и чрез съборността на народа Божи, т.е. Църквата. ... |
|
|
"Пред нас днес се изправя огромният, исполинският призрак на страха. Страхове винаги е имало в нашата история, малко или повече хората са били плашени, но никога преди Страхът не е бил превръщан в основно чувство на живота на всеки гражданин - от председателя на Държавния съвет до последния работник. Страхът е онова, което от пръв поглед се открива върху лицето на всеки български гражданин. Дори зад безогледността на някои граждани, облечени със специална привилегия на властта, човек открива изкривеното лице на страха. Страх, който действа от всички посоки. Страх от всичко и за всичко. И ако първата голяма промяна ... |
|
|
Антиутопичен роман ... Книгата "Платото" е една от най-съкровените творби на Владимир Свинтила. Писана през 60-те години на ХХ век, тя има удивителна съдба. Макар в онова десетилетие да настъпва кратко "размразяване" в Източна Европа (1958-1968), всичко се оказва поредната лъжа. Под егидата на хрушчовизма реформаторите-комунисти предприемат една - уж непримирима - критика и самокритика на сталинизма (това се отнася и за т. нар. "априлско поколение" у нас!). Ала в действителност те само подновяват старата марксическа утопия и възкресяват илюзорните блянове на ленинизма за тотална - освен ... |
|
|
"Това е една история отпреди половин век, история за любов и свобода, която едва днес разчитаме в цялата ѝ дълбочина. Първата част на книгата е драматична хроника на 60 -те години на ХХ век, разкрита през "романа в писма" на хърватската класичка Весна Парун и българския актьор Вели Чаушев. Интимният сюжет от писмата им от 1963 - 1965 - до последното 30 години по-късно, е поставен в глобалния контекст на времето: "измамната свобода" на 1962 и последвалата през 1963 г. Студена война с тягостното ѝ отражение върху културните процеси и междудържавните отношения. Не е премълчан фактът, ... |
|
|
Преработено и допълнено издание. ... Книгата на Петя Александрова включва 65 истории, свързани с културно-политическия живот в България през XIX и XX век. Това са разкази за малко известни случки и преживявания на първите ни писатели и държавници: Добри Чинтулов, П. Р. Славейков, Иван Вазов, Стефан Стамболов, княз Фердинанд, Михалаки Георгиев, Дора Габе, проф. Александър Балабанов, Соня Змеица... Включени са и пиперливи любовни истории, скандални подробности и опити за самоубийство, провокирани от болезнена ревност... Текстовете не само засягат интимния живот на видни личности, но и проследяват интересни факти от ... |
|
|
2222 афоризми, сентенции и други. ... Вече тридесет години Тодор Бакърджиев се надява да оправи света с афоризмите си. Какво друго му остава на талантливия човек, освен да се надява? А светът си върви по своите криви пътеки. Такава е съдбата на сатирика. От човешките болки и грижи създава своите бисери. Разберете сатириците, те искат от вас да се усмихнете и да държите главите си изправени. ... |
|
|
От автора на "Калуня-каля". ... "Караджата" на Георги Божинов е завладяваща историческа повест, проследяваща съдбата на четата на Хаджи Димитър. Но за основен свой персонаж авторът не избира първия войвода. В центъра на книгата стои образът на Стефан Караджа, на героя, търсещ проста смърт, а намерил безсмъртие. Книгата на Божинов трябва да бъде четена като биографичен епос за смелостта на Караджата и на четниците, отдали себе си на свята битка в името на свободата. А борбата за родината иска пълно посвещаване, иска скъпи жертви. И смелите българи не могат да оставят друго, освен живота си: " ... |
|
|
Публицистика. Критика. Интервюта. ... Книгата съдържа 40 статии, публикувани в българския периодичен печат, които са разделени в три цикъла: "Камбаните бият тревога", "Време е да се пробудим" и "Християнството - понятие за човещина". Драгомир Шопов е роден на 13 август 1938 г. в София. Завършил е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като завеждащ отдел "Поезия" в Главна редакция "Литература и изкуство" на "Българското национално радио" и като зам. главен и главен редактор на вестник "Земеделско знаме". Бил е народен ... |
|
|
Стъкленото око на Гео Милев и днес ни гледа от зейналите и незатворени в духовната и физическата снага на България страшни гробове. То предупреждава, че човешкият дух е неподвластен на изстъпленията на грубата сила. То напомня Вазовото "Не се гаси туй, що не гасне". То заявява, че поезията е неунищожима, когато е вопъл и екстаз, буря и славеева песен на народната душа. Това страшно Геово око е символ на българската трагическа национална съдба и чрез нея то е и своеобразен бездънен прозорец към безсмъртната българска поетическа традиция. ... |
