Творчеството е единствената връзка на човека с Бога. "Клоуните са тъжни по трудова характеристика. Иван Кулеков е най-характерният. Гледа със скръб света и човека, ала не ги съди. Защото ги е разбрал. Горчат му такива, каквито са, но не е ни носталгик, ни утопист. Не гради проекти. Само плаче от болка за другите. Оттам извират и неговото "смешно", и неговото "парадоксално". Някога писа: "В детската градина играхме на война; завърнах се вкъщи ранен, изтощен и брадясал". И всяка сутрин влиза във все тази война. Няма как, Иван ще си тръгне от тук преди да порасне. Защото предпочита да умре, ... |
|
|
Джулиан Барнс - носител на наградата "Букър". ... Събираш заедно двама души, които не са били събирани дотогава. Понякога това прилича на онзи първи опит да се впрегнат ведно балон с водород и балон с топъл въздух. Кое е за предпочитане: да се разбиеш и да изгориш, или да изгориш и да се разбиеш? Но друг път се получава, създава се нещо ново и светът се променя. След време, рано или късно, по някаква си причина единият бива изтръгнат от света. И изтръгнатото е по-голямо от сбора на онова, което е съществувало. Математически може да е невъзможно, но емоционално е възможно. "Нива на живот" е ... |
|
|
Второ издание. ... "Откак се помня обичам да рисувам птици, свобода и полет. Всякакви птици: птици с лица на хора, рибоптици, змиептици. Ползвал съм ги в анимационните си филми, в плакати, в обложки за албуми и илюстрации. Историята за Симорг, която илюстрирах за Книга на въображаемите същества на Хорхе Луис Борхес, ме вдъхнови. Тя ме отведе право при английския превод на оригиналната творба (1177), Мантик’т-Таир от Фарид ад дин Аттар. На свой ред Аттар - моят папуняк - ме преведе през моите собствени седем долини. В първата долина прочетох епическата поема на Аттар, състояща се от 4500 стиха и преведена на ... |
|
|
По време на странстването ни из Поднебесната много от днес често употребяваните ци, ли, дао и др. звучаха като цитати от Мао в устата на редовите френски маоисти от шестдесетте години, докато на местното население не бяха добре познати нито цитати те, нито философските термини. Да се има предвид, че откритият в Китай няколко века преди Европа барут съвсем не е бил използван само за фойерверки и празнични бомбички, според някои фриволни слухове, а е осигурил победата на династия Сун срещу джурджените (номади от манджурските степи) през X в. Монголците пък го вземат от китайците и първи го използват в Европа срещу унгарците. ... |
|
|
Второ издание. ... Кои са малките същества? Разсмиващ змей. Колекционерка на понеделници. Сапунено семейство. Разносвачи на ухания... Плеяда от чудати създания, които ще ти подарят случки. Защото няма нищо по-лековито и трепетно за човек от това да му се случват неща, да приключенства - като дете и като възрастен. Ще се озовеш в градчето на приятната умора, ще те напръскат със спрей против бързане, ще ти направят собствено море, ще ти подарят попътен вятър. С малките същества, вероятно за първи път ще отидеш на картофен балет и ще плаваш по въздух в сапунен мехур. Рисунките на Ромина Беневенти тихичко отключват ... |
|
|
"Разказите на Мирела Иванова казват по един или друг начин: Това е животът ни, той е болезнено разпънат между страхове, смърти, колебания, надежди – но това е той, разговаряме с родителите си на други, чужди езици, единствено децата ни крепят като паяжинки към стената на дните, любовите ни се раждат с възторг и се разкъсват, нямаме молитва, а само усещане за нея..."Гергина Кръстева, "Литературен вестник""Впечатляващо е как Мирела Иванова съумява да въведе и вгради всекидневното в историята, да изпълни с празничност простичките неща – цяло чудо е... Една великолепна авторка." Зюдвест Пресе & ... |
|
|
Имаше такъв виц: Някакъв човек много хойкал по кръчмите. Жена му решила да го отучи – сготвила вечеря, направила салата, сипала му ракия и казала: – Пий си вкъщи! Защо ходиш по кръчмите? Мъжът отпил от ракията и започнал: –Когато бях морски капитан... Жената го прекъснала: – Че кога си бил морски капитан? – Ето, жена, защо не пия вкъщи! И аз не съм бил морски капитан, но обичам да разказвам за пътешествията си. Сравнени с пътешествията на Колумб, Магелан или проф. Христо Пимпирев, моите са нищо. От тях няма да узнаете колко е висока Айфеловата кула и колко е дълга Великата китайска стена – това го пише в Гугъл. Но ще ... |
|
|
"Чистосърдечна, това е първата дума, която ми идва на ум за поезията на Илиян Любомиров. Искрена - без да е елементарна, рязка - без да е груба, тя притежава едно огромно качество: да идва от сърцето - нещо, за съжаление, все по-рядко срещано в книгите на утвърдените вече автори. Появата на Илиян, по-известен като Августин, в литературната среда я направи доста по-шарена и жива, внесе смут и движение. Нощта е действие и с цялото безгрижие на забавляващия се и търсещ човек той се чувства в свои води в нея. Това е книга за любовта и нейните демони, изпълнена е с много чиста радост, но я има и болката от всяко ... |
|
|
"Душата има своя скорост (своя бавност) и литературата е тази, която знае повече за това. Когато разказваме една история, ние всъщност спираме за малко пясъчните часовници, излизаме от текущото време и строим друго, паралелно време. Всеки читател знае, че докато чете, пребивава едновременно в две времена - реално текущото и това на разказа. Да умножаваш времена, е от реда на чудесата, които и физиката не може да обясни. Да забавяш и отлагаш края посредством разказване на истории - също. Спомнете си само Шехерезада, която с всяка разказана история отлага ден след ден смъртта." Георги Господинов "Бавно. ... |
|
|
"Винилови души" е колекция от опити да се обясни и осмисли баналното, дребно човешко ежедневие чрез внезапното му потапяне в необичайности, измислици и сънища, които често могат да минат и за реалност. Асансьор се появява насред обезлюдено село, социализмът е пържена риба, любовта е мъртва муха, смъртта - комшийката отляво, а една лопата става основен морален стълб на цяло едно общество... Объркани и несигурни, героите в разказите търсят Големия смисъл, за да открият всеки път, че единственото, което наистина има значение, са драските, счупванията и петната, които, като стара винилова плоча, колекционират в ... |
|
|
Създадена от огъня на думите и пръстта на историята, "Глина" е книга за любовта като съзидание и наказание. За ревността като проклятие. За мистичната сила на един майстор, който ведно с глината вае съдбата си. Легенда разказва, че през XVII век самобитните грънчари от малкото село Бусинци, Трънско, получили благословията на турския султан единствени да пътуват свободно в границите на империята, за да продават стоката си. Толкова първична сила, красота и простота имало в бусинската керамика, че отваряла и сърца, и врати. Отваря и страниците на "Глина". Романът взема необработената пръст на легендата и ... |
|
|
Съставител - Александър Шпатов. ... Разказите са най-подценяваният, но същевременно и най-българският жанр. Още от времето на Алеко, Йовков и Елин Пелин. Изминалите две десетилетия със сигурност са сред най-важните за тази ни литературна традиция, поставили България на световната карта с разкази като "Сляпата Вайша", "Кръв от къртица", "Има ли кой да ви обича" и "Как купихме Ленин". В този сборник ви представяме подбрана селекция от едни от най-представителните и популярни истории за първите 20 години на XXI век от едни от най-утвърдените ни съвременни майстори на разказа. ... |
