"Опашката" е завихрящ въображението роман - едновременно нежен, провокативен и безмилостен, колкото интимен, толкова и безграничен. Една увлекателна, но и проникновена притча за покварата на властта, за характера на доброто и злото, за любовта и свободата. Няколко години след Втората пандемия светът, какъвто го познаваме, вече не е същият - дълбока икономическа трансформация, недоволство, масови безредици - критичната точка отдавна е достигната. В това време на смут и хаос любовта между Невена и Павел е непоклатима и когато той ѝ предлага да свържат живота си завинаги, изглежда, че най-хубавите им дни ... |
|
|
Българката Калина е омъжена за французина Дидие. Едно цяло лято семейството трябва да прекара с родителите на Дидие - мадам Жонвиен и мосю Жан-Батист дьо Лакрот - в имението им във френската провинция. Къде очаквано, къде не толкова, в красивия семеен замък ще се появят още сума интересни герои - инатливите деца на Калина от първия ѝ брак, артистичният ѝ брат, роднините от село Злокучане, лигавите френски племенници, непоносимата зълва и... кой ли още не. На всички им предстои едно незабравимо лято, в което френската изисканост и парижки стил се срещат челно с българската непосредственост и шопски инат. А от ... |
|
|
Сборникът може да се чете като антология с 51 стихотворения, коментирани от 51 съвременни български философи, историци, писатели, журналисти, художници, изкуствоведи и литературоведи. Но може да се чете и като сборник с 51 визии за това как се чете стихотворение, всяка от които има стихотворение за илюстрация. Обединява ги на първо място общото историческо време и едва след това - обстоятелството, че стихотворенията са на един и същ поет, навършил 50. ... |
|
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
|
Ти, подобие мое не е просто драматична история за петима твои измислени съвременници. Това е роман за твоето общество, официално обявило състраданието за недъг. История, разказана ти от самия Създател. Антиутопия? Дано."Въздаваш своя, човешки ред по лично усмотрение, без право на глас - не само за немите пъплещи твари, безсловесните дървета и тихата вода, но и за себеподобните ти, инакомислещи или просто по-слаби от теб. Гневът ти е щедър и пищен, бързо кипва в жлъчна мъст. Ненавистта ти е достъпна, разливаш я като евтино пенливо вино насред виртуални социални седенки за анонимно одумване, заклеймяване и линч. Най- ... |
|
|
"Как да живеем с другите? Различни. Вярващи. Безпътни. Възможно ли е да изпитаме емпатия, да се опитаме да ги разберем? Да им помогнем по Пътя. Романът на Мария Лалева Пътища от огън навлиза във взривоопасната зона на човешките взаимоотношения. Зона на търпимост и вглеждане в другия. Роман, който говори за нас днес - кои сме? Човеци ли сме? Във време на разделение и омраза романът е опит да ни събере заедно, да ни успокои, че можем да живеем с другите. Бежанци тръгват по Пътя на личното спасение, за да преминат през Ада на човешкото отхвърляне, но и да намерят смисъл в приятелството с непознати. След успеха на ... |
|
|
Посланието, което се опитва да предаде авторът с тази книга е, че задачата за установяване на механизмите и институциите на ефективно управление беше може би най-тежкото предизвикателство, пред което се изправиха нововъзникналите демокрации в Източна Европа - демокрации, в които свободата тепърва ще дава най-доброто от себе си. Успехът на това усилие ще бъде определен не само от политическите донкихотовци, завладени от велики визии, но също така и от многобройните бюрократични санчопансовци, за които справянето с напреженията и парадоксите на посткомунистическата политическа обстановка е всекидневна практика - и от ... |
|
|
Зак е трийсет и няколко годишен бивш фотограф, а сега служител в калифорнийска фармацевтична компания. Дни след като любовта на живота му - Стела, го е напуснала, той минава границата с Мексико, за да удави тъгата си в алкохол. В края на една луда нощ в Тихуана той попада на кървава сцена, намесва се, за да спаси чужд живот, и по чудо успява да се отърве жив със задигнатия от нападателите му ван. Усложненията настъпват, когато в чуждия автомобил Зак намира чувал прясна марихуана. С тревата в багажника и купен на старо филмов Никон, той поема към Източния бряг. Това пътешествие - колкото напред в пространството, толкова и ... |
|
|
Романът "Тетрадката" е издаден в 37 страни и е сред най-продаваните книги на последното десетилетие. Една незабравима любовна история... ... Понякога една любовна история така пленява сърцата ни, че престава да бъде просто история и се превръща в преживяване, което става част от собствения ни живот. "Тетрадката" е такава книга. Тя е възхвала на страстта, която може да бъде неостаряваща и вечна, разказ, който ни трогва до сълзи и отново, и отново ни кара да вярваме в истинската любов. Ной Калхун се е завърнал в Северна Каролина след края на Втората световна война, преследван от спомена за момичето, ... |
|
|
"Всичко възможно" е книга, в която няма нито една измислена дума - в нея са събрани лични истории и наблюдения на авторката върху живота с наркотици от над 6 години. Тази книга е за хората, които знаят за какво става дума - за да почерпят от нея надежда и лични поуки. Тя е и за хората, които не знаят - не бързайте да осъждате. Преди да го направите, опитайте да разберете какво се случва. Какво е да гледаш как детето ти се самоубива и да не знаеш как да му помогнеш? Какво е да осъзнаваш, че си загубил вече всичко, което си обичал и трябва някак да намериш сили в себе си, за да промениш изцяло живота си? Има ли ... |
|
|
Не знам кога ми хрумна да напусна детството. Платих скъпо заради това, че пораснах сама, докато всички си тръгваха от острова. Изоставяха ме малко по малко; днес не ми е възможно да се държа като всяка друга нормална жена: аз съм извън света. Уменията, на които бях научена, не ми вършат работа: живея уединена в Дневника, само сред неговите страници ми е уютно и удобно. Само там винаги съм се чувствала голяма. Преструвах се, че съм дете, но това не беше истина; бях прекалено възрастна за Дневника и прекалено малка за истинския живот. Продължавам да съм жива, продължавам да съм сняг върху сняг. ... |
|
|
Прозрение Страха гълъбов с трохи замерях и руших, макар от него да се ражда моят стих. Но щом от жал протегнах длани с подхвърлени трохи добро да сторя и на гълъба-бияч, несмогнал да се нахрани, разбрах защо Бог закриля злите хора. Маргарит Жеков ... |
