Зимен курорт, изтощена любов, красиви женски крака, актриса със слабост към кокаина, баща с алцхаймер, убиец... два носорога. И един чиновник на средна възраст, овладян от болката и съмнението, който се опитва да реши кризата, настъпила в живота му. Бягайки от инерцията и преструвките, той постепенно се откъсва от зоните на своята сигурност, за да се озове оголен и омерзен пред извода за собствената си същност. Това е роман - екзистенциално пътешествие, мрачен и ироничен разказ за онзи сюблимен момент, когато в добре подредения ни живот изникват въпросите: Прокудени ли сме от света, който сами сме устроили за себе си? ... |
|
В тези разкази Здравка Евтимова търси хубавите страни на лошото, а понякога и обратното. Не ни ги натрапва, оставя ни сами да преценим кое какво е. Нейните герои са външно обикновени, случва се дори да са груби и непохватни. Тяхната уникалност се крие отвъд физическия им облик, разкрива се чрез вътрешния им Аз, проявява се предимно в общуването им със себе си, в неизречения, мисловен диалог с (не)любимия човек. Авторката познава на живо тия хора и се разпознава в редица от тях. Вървейки по стъпките на объркания им живот, тя следва парадоксалното им мислене, но до самия край на историята държи в тайна непредвидимите им ... |
|
"Докато четете тази книга ще ви е трудно да повярвате на очите си. Авторът на този шедьовър е 25-годишен и вече губи сили от болестта. Но думите на Блехер не просто описват предметите - те забиват своите нокти в нещата и ги понасят високо." Херта Мюлер "Блехер често е сравняван с Кафка (и това не е случайно), но най-силната му връзка е със Салвадор Дали. Като "омекналите часовници" на Дали, всичко тук е пред разтапяне. Изглежда сякаш света на Блехер е винаги на ръба на онтологичен разпад; зад булото на нещата, в него е вперило поглед нищото." The Times Literary Supplement " ... |
|
Уж сборник с разкази, а истинско чудо: пътят на духа и плътта през безкрайността до появата му в родилния дом - Съвършенство! И като в най-приказните приказки в разказаните истории се раждат деца, които приемствено вярват в Дядо Коледа (Коледни подаръци); после порастват и край на игрите (Което е било); препускат през историята, в която дават немалка дан (Живи картини). Тази напълно законна гордост на Създателя се бори и отстоява своето си в естествената подредба на живота - засмукала цялата печал и безнадеждна обреченост на хората, безпомощни пред природата и пред онова, което наричат Бог. Архитектоника на живота, ... |
|
"Ръкописът на синия бележник от дневника на Димчо Дебелянов попадна в ръцете ми по много странен, случаен и почти невероятен начин. За мнозина кратката история ще изглежда измислица, измама, мистификация и какво ли още не. Важното е, че за себе си знам, че тя е самата истина. Истината такава, каквато се случи в онази действителност, която крие всички варианти на възможното. Който иска, да вярва, който не - да вярва в каквото си иска."Роман Хаджикосев "Дневникът на Дебелянов. Синият бележник" е игра, мистифицирала със средствата на епистоларната белетристика последните месеци от живота на поета. Текстът ... |
|
Токио. Самотна котка калико обикаля алеите на мегаполиса и става свидетел, довереник и тиранин на човеците, докато те преживяват страданията на собствените си животи. Хората, за разлика от нея, са обречени на града и пътуват из него по строго определени пътеки - като по влакови релси. Бакенеко съпътства бездомника, детектива, преводача, шофьора, пощальона... А когато най-малко го очакват, преплита съдбите им болезнено - и безкомпромисно. "Котката и градът" е реверанс към японската култура и литература. Авторът успява умело да обхване спецификите и странностите им, като описва космополитния живот в един ... |
|
Разказаното в тази книга е част от дневника, който една българска медицинска сестра си е водила по време на Първата световна война, докато се грижи за ранените войници. Благодарение на нейните записки, ние имаме възможността да видим войната от другата страна на медала, не тази бляскавата, на геройството и военните победи, а тази на осакатените и болните, които са резултат от всеки военен конфликт. Сестра Евга, с характерната за една жена емоционалност, записва своите размисли върху войната и нещастията, свързани с нея - както на фронта, така и в тила. Всичко това, примесено с нейните лични душевни терзания, ни ... |
|
Или мистериозната история на абат Сониер."Вдъхновението за тази книга ме осени, когато с наши приятели, живеещи в Южна Франция, през есента на 2006 година посетихме крепостта Каркасон и на връщане сякаш пръст на съдбата ни отклони към селцето Рен льо Шато. Още тогава почувствах някаква особена енергия, която не ме напущаше години наред, докато не се подчиних на желанието да опиша мистериозната история на абат Сониер, живял тук преди повече от век. Когато започнах работа над книгата не предполагах, че идеите на българските богомили съдбовно са се преплели в живота на моя герой и са предопределили странния му и ... |
|
"Нас, които ни няма" е обяснение в любов на цяло едно поколение. Към един любим град. Към писането и книгите. Към културните жалони и музиката на 90 -те. Към астрономията и фантастиката. Един болезнено личен автофикционален роман, разказан от момчето и момичето, което всички сме били. Роман за самотата и спасенията, за пробуждането на сексуалността и разрушителните импулси, за приятелствата и предателствата, за родителските бягства и силата на гените. За крехкия абсолют на любовта."Много добър стил. Чудесно построени изречения, ритъм, образност, майсторски описани сцени. Конструкцията с двете огледални ... |