И все пак - в началото бе любовта... ... В огъня на ХІХ век, четири фигури - четири посоки. Четири човешки знака в историята на Балканския полуостров и все още огромната Османска империя. В лична битка с времето, народността, религията, насилието, изкушението. Далечни и близки, непримирими и неразбрани, всеки откърмен със своя Бог, търсещи голямата Божия светлина. Българката София и турчинът Абдулалмаз, Нурие и Ангел – четири ярки съдби, изрязани с остър нож в една архаична азбука на догматични и жестоки, писани и неписани правила и закони. Чедата на Аллаха срещу чедата на Христа. И едните, и другите са чеда на Бога, с ... |
|
|
Всеки роман е нов живот. Също като сънищата, за които говори френският поет Жерар дьо Нервал, и романите разкриват пъстротата и сложността на нашия живот, изпълнени са с хора, лица и предмети, които ние разпознаваме. Досущ както става в сънищата, когато четем романи, ние понякога сме толкова впечатлени от властното въздействие на онова, което срещаме в тях, че забравяме къде сме и си представяме, че се намираме сред въображаемите хора, сред въображаемите събития, на които ставаме свидетели. В такива мигове имаме чувството, че откритият от нас въображаем свят, на който се наслаждаваме, е по-истински от истинския свят. Това, ... |
|
|
Гао Синдзян е първият китайски автор, получил Нобеловата награда за литература. "Планината Душа" е изискан, незабравим и смел роман, който води дълбоко в сърцето на съвременен Китай. "Това е епичен мащабен приключенски роман... "Планината Душа" е изпълнен с малки разкази: древна китайска история, народни приказки, мотиви от детството, спомени за Културната революция, ожесточени спорове и страстен секс. Гао представя "неописуемото величие на живота и го е направил в този сложен, богат и необикновен роман."Индипендънт он Сънди "Отначало докрай човек има чувството, че Гао преследва ... |
|
|
Вдъхновяващи истории за мъдрост и смелост от цял свят ... Като много съвременни хора и Дан Кединг търси истината за житейските радости и несгоди. Но за разлика от повечето хора, които пишат книги, той не дири своята истина нито в психологията, нито във философията, нито в някакви учения. Отраснал сред магията на народното творчество, любознателният младеж става разказвач на приказки. С времето открива, че истинската житейска мъдрост е нещо, което винаги ни е било на разположение – тя се съхранява от възрастните хора и се съдържа в историите, който те обичат да разказват. Като събира част от тези приказки и ни ги поднася ... |
|
|
За Есма миналото е като ракла, която предпочита да държи заключена на пуст таван, но тя се отваря и при най-лекия повей на вятъра. Изсипва живота ѝ навън - и незначителното, и значимото. От раждането на майка ѝ в кюрдското село на брега на Ефрат, през влагата на апартамента в Истанбул, до лавандуловата улица на Лондон и пясъците на Абу Даби, в които потъва баща ѝ. На дъното на раклата, белязал всички спомени с цвета на кръв, е ножът на страшното убийство. Историята е за престъпление в името на честта. Романът - за ориста да раняваме най-тежко онези, които най-силно обичаме. Това е книга за две сърца и ... |
|
|
В царството на мрака, когато зимата танцува фокстрот над града, комисар Михаил Донов, наричан Мишената, е поставен пред мрачно изпитание − зеещи отвсякъде врати, мъртъв гарван пред дома му, черно куче, закачено за полицейския автомобил. И заплашителни строфи от стихотворения, намерени по странен начин. Серията убийства тепърва предстои и само кварталът, Грешният квартал, знае кои са белязани да умрат... Във всяка изпратена строфа убиецът посочва различни елементи от своите престъпления, но не и мотивите за смъртоносните си действия. Комисарят и неговият екип попадат в лабиринт, чиято парадоксална логика е изградена ... |
|
|
"Роман за Граала" (нач. ХІІІ век), първата художествена проза на френски език, е адаптация на роман в стихове от Робер дьо Борон, достигнал до нас в две части – Йосиф и Мерлин. Към тях анонимен последовател на Робер дьо Борон добавя и трета – Персевал. Така се ражда трилогията, която публикуваме тук. Френският издател я е поставил под авторитета на Робер дьо Борон, но истинското име на автора й не е известно. В средновековната книжовна практика подобна анонимност не прави изключение. Творецът често премълчава своето име, а нововъведенията и откритията си поставя под знака на традицията."Робер дьо Борон" ... |
|
|
Една българска майка гостува на синовете си в Щатите. „Децата ми заминаха през есента на 1998 г. Пътувах три пъти до Западното полукълбо, за да видя как живеят там... При първа среща Америка е безконечен път. Съдено ми бе да стъпя на земята й нощем, но около колата ни не царуваше мрак. Блестяха хиляди светлини и ясно бе като ден......Нашите млади изпревариха стотици чужденци. Победиха в тежки конкурси и се установиха в далечни земи – там днес е техният свят... - А как мислите? Следващите внуци ще говорят ли български? - Ами! - Може да не говорят, но да го разбират? - Ами! - Само езикът ли е родината? - Шт! Ще говорят, и ... |
