Врагът не е пред портата. Той е вътре. Коя е машината, която убива тайни? Развиващите се технологии отдавна позволяват скриването на самоличността онлайн, а поривът на осведомения да разкрие институционалните тайни, да бие камбаната на съвестта или отмъстително да извади мръсното бельо на шефовете си е съществувал винаги. С възхода на интернет и еволюцията на компютрите разпространяването на информация е по-ускорено от всякога. „Уикилийкс” извади на светло нова вселена на разсекретяване чрез криптографско прикриване на издайника, източил шифрованите файлове на агенции и корпорации. Поколения хакери и радикални ... |
|
На българската аудитория Огуст Стриндберг е познат предимно като драматург. Личността и творчеството му и до днес са предмет на горещи спорове. Настоящото издание дава възможност на българския читател за пръв път да се докосне до неговите приказки. В тях се разкрива един друг Стриндберг. Стилът тук се откроява с поетично описание на детайлите, с финес и с деликатност. Един нов вид майсторство отличава повествованието, което е наситено със светла тъга, чар, игривост, хумор и мила ирония, редом с дълбочината на чувствителността. Това спасява приказките както от сантименталност, така и от назидателност. Удивително е ... |
|
"Сборникът очертава ясно идейно-съдържателната и формалната линия, характерни за руската поезия изобщо - борбата между светлината и мрака, унищожаването и спасяването на човешката ценности през войната, търсенето на опора в руския характер и в нравствеността на обикновените хора."Слепване на отломките от човечност" в един безумен и жесток свят - това е доминантата на руската поезия, отчетливо прокарана в антологията. Горещо я препоръчвам на читателите, които не са загубили вкус към красивото и стойностното слово."Здравко Недков ... |
|
"Стихотворенията на Албена разместват континентите, заобикалящи сърцето, и акостират дълбоко в недрата на чувствата. Но не тези чувства, модерните - едни други, много по-истински, татуирани в най-съкровения слой на плътта от ръката на виртуозен художник." Павел Г. Веснаков И после ни няма Виж, за кратко сме тука. Обичаме. И после ни няма. Това, във чиито очи ежедневно надничаме, е от нашия сбор по-голямо. И закриляни като стадо овце, като ученици напътствани, от изкълчения тесен лабиринт на ума един ден на широкото стъпваме. И в небето, еднакво високо за всички, тези думи ни мамят. Виж, за кратко сме тука. ... |
|
Емил Верхарн израства сред просторите на Фландрия с нейното буйно пролетно цъфтене, с проливните дъждове и дебели снегове, с грубите делници на отрудените хора - и нищо чудно, че ранните му стихове са по-скоро картинни с тежката сочна четка на старите фламандски майстор, славословещи битието с грижите и простите човешки радости. И по-късно, когато се обръща към града, този истински октопод, който изсмуква силите на живота, Верхарн запазва свежестта на своите възприятия, мечтата си за един по-хармоничен свят. Наричат го поет на стихиите, на величественото и това иде от сътресенията и тътена на епохата, които неговото сърце ... |
|
"Не знае дали времето, което й остава, е достатъчно. Но желанието е по-силно от предпазливостта и тя загражда с възглавници оня ъгъл от голямото легло, сред който да се отдаде изцяло на мислите и да намери покой. В къщата времето има свой часовник, различен и бавен. Надява се никой да не я потърси. Неусетно заспива, унесена от подвиквания и гласове, далечни като света извън тази стая. Всичко започва отначало, като деня, който настъпва." Силвия Чолева (1959, София) е писател и журналист (работи в БНР). Издала е пет стихосбирки и две книги с есеистични фрагменти. Носител на Националната награда за поезия " ... |
|
Любовни стихове ... ЖЕНА НА БАЛКОНА Каква жена, каква камбанария, застанала пред моя млад олтар. Защо ли да се правя на светия, когато аз съм раждан за звънар. За такава хубава жена, сътворена от магия блага, дяволското ми сърце призна, че глава и къща се залага. Колко огън, колко нежен плен има в двете й очи небесни. Господи, дадеш ли я на мен, черква ще ти построя от песни. ... |
|
"Фирмин" е историята на един плъх, не сладко мишле, а грозен плъх от Бостън през 60-те години на 20-ти век, който е роден и живее в книжарница и се научава да чете докато поглъща (буквално) книги. Неговият идол е книжарят и Фирмин живее, шпионирайки и обичайки го мълчаливо, докато се случва нещо невероятно. Най-добрият му приятел обаче е непризнат писател, с който той споделя преживявания, които ни карат да се смеем и плачем. Савидж казва, че докато е писал "Фирмин" е мислел за Чарли Чаплин и е искал да накара хората да се смеят и едновременно с това да разбие сърцата им. И е успял! ... |
|
Книгата е част от поредицата "Ars poetica" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Една велика жена, може би най-великата измежду всички жени, живели някога на света" - така нарича Марина Цветаева в своето есе Евгений Евтушенко. Голямата поетеса е представена с лирически стихотворения и поемите ѝ "Поема за Планината", "Поема за края" и "Рейс". ... |
|
В книгата са представени част от стиховете на един от големите руски поети Владислав Ходасевич, литературен потомък на Пушкин по линия на Тютчев. Преводите са на Димитър Калев и Красимир Симеонов. ... |
|
Също както и в книгите си за големи, в "Децата на кактуса" Велизар Николов тихо, деликатно и проницателно наблюдава света и го превръща в неочаквани и сепващи поетични образи. Всъщност разграничаването на поезията му на "детска" и "възрастна" изглежда формално. Без излишно умиление от невръстния адресат, поетът насища стиховете си с тръпчива меланхолия, шеговита ирония и светла тъга. "Децата на кактуса" с подвеждаща лекота ни убеждава, че в поезията не съществуват възрастови граници, че самородният поетичен образ е еднакво разбираем и от децата, и от възрастните, нужна е само по- ... |
|
"На края на града, където свършват къщите, е манастирът. На края на света, където свършват думите, е словото." ... |