В нито едно друго произведение Кафка не се разкрива така, както в Писма до Милена. Милена Йесенска - талантлива и харизматична, преводачка на Кафка на чешки - е единствената жена в живота на писателя, която се приближава истински до него. За Кафка тя е жив огън, какъвто никога не е виждал. Именно с нея той споделя най-съкровените си мисли, а след края на връзката ѝ поверява своите дневници. Писма до Милена са интимен прозорец към желанията и надеждите на един от най-значимите писатели на XX век. Кафка се запознава с Милена Йесенска през 1920 година, когато тя превежда негови текстове. През 1924 година Кафка умира ... |
|
Един ден дяволът отива на посещение в Москва, за да проучи как се развива човечеството и как му се отразява съветският строй. С помощта на своята свита - двама демони, млада вещица и огромен черен котарак - той си прави с гражданството фантасмагорични шеги и го подлага на смеховити изпитания. Когато напуска земята, психиатричните заведения са пълни, а силите на реда са в смут... Близо две хиляди години по-рано, в Юдея, римският прокуратор е принуден да потвърди смъртната присъда на един беден скитник философ, който изповядва странното убеждение, че всички хора са добри... Един московски историк пише роман за Пилат ... |
|
През 1949-1950 г. Америка решава да започне психологическа война срещу Русия. Разработването на проекта е възложен на ЦРУ, което от своя страна го възлага на най-изявените умове в Харвардския университет. В състава на екипа от учени е работил и авторът. Плод на личните му впечатления от изследванията е романът "Княза на този свят", който е продукт и анализ на психологическата война от гледна точка на връзката между дегенерацията (израждането) на човека и историческите събития. ... |
|
Първият дисидент в руската литература Евгений Замятин (1884 - 1937) пише романа Ние през 1920 г. Книгата излиза най-напред в САЩ (1924), а после е преведена на основните европейски езици и оказва огромно влияние върху цялото последвало развитие на антиутопията и особено на класиците в този жанр - Олдъс Хъксли, Джордж Оруел и Рей Бредбъри. В Русия романът се появява едва през 1988 г. В Ние авторът изобразява един механизиран до краен предел свят, в който човешката личност е сведена до номер, а обществото е идеално функциониращ мравуняк, където властва диктатура, използваща достиженията на науката и технологиите за ... |
|
Когато господин Ърншоу прибира скитащото се из улиците на Ливърпул дете с чудатото име Хийтклиф в имението Брулени хълмове, не подозира, че поставя началото на поредица от събития, които ще доведат до прекършени сърца, смърт и разруха. Ърншоу отглежда Хийтклиф наравно със своите деца Хиндли и Катрин, ала след смъртта му новият господар на имението се възползва от възможността да отмъсти на момчето. Хийтклиф, доскоро повереник и другар, се превръща в обикновен ратай, тормозен и товарен с най-тежката работа. Приятелството му с Катрин обаче се превръща в нещо повече. Това чувство, примесено с жаждата за мъст, задържа ... |
|
В началото на 2020 година за пореден път на човечеството бе съобщено, че е изправено пред смъртоносна пандемия, която ще вземе стотици милиони жертви. Месеци по-късно, отново за пореден път се оказа, че нищо от предсказанията на медийната пропаганда не се случи. Средната възраст на официално починалите от Covid-19 в България бе 75 години, но средната продължителност на живота в нашата страна е само 74. Въпреки това, чрез съгласувано безумни действия, насочени срещу хипотетичен проблем, правителството почти напълно разруши икономиката, остави стотици хиляди семейства без препитание и досъсипа ключовите за бъдещето и ... |
|
"Целият свят, който описва Атанас Далчев, е една морална категория. Но той е и конкретна битова среда с реални хора. Те са затворени в стаята и единственият им контакт със света е прозорецът. Пътят, който тръгва от къщата, води към небитието и по него се минава само веднъж. Трите образа метафори: стаята, прозорецът и пътят, са всъщност трите опорни точки на Далчевата вселена. Битието функционира в строго определени рамки и от тях се излиза символично, в преследване на копнежа, на надеждата, на избавлението, т.е. когато дойде краят. Тази толкова потискаща атмосфера е събрала огромната енергия на човешкото страдание. ... |
|
"Едно не е наполовина две. А събрани две едно са: в този сбор смърт няма,той величина не е; а от всички изброими най е пò от всеки безсърдечен ум невеж за таз чудна истина – пази се ти (целувката със скалпел ще разреже; мечтата алчно ще обезмечти) едно е химн на ангел и на демон: две – подлата лъжа на всяка тленност. Ще вехнете лъжци,назаем живи; (родени смъртни) ние ще порастваме и помним:любовта възсяда своята година. Губиш всичко, имаш цялост." Е. Е. Къмингс ... |