Емоционална история за любовта и дългия път към себе си. Трийсет и седем годишната Ани има всичко: тя е щастливо омъжена, отдадена майка на две чудесни деца и търсен специалист с динамична професия. Затова когато със съпруга ѝ изпадат в ситуация на продължителна финансова криза, тя не се съмнява нито за миг, че нещата ще се подредят. Все пак животът я е дарил с най-важното: сплотено семейство, което може да се справи с всичко, стига да е цяло. Любовта е едно от най-могъщите чувства на света. Като такова тя е също неудържима, неустойчива, непредвидима, способна да пропука и най-силното ядро. Докато вниманието на ... |
|
В новия си роман Казуо Ишигуро, носител на Нобелова награда за литература и на "Букър" и автор на два от най-четените романи на всички времена: "Никога не ме оставяй" и "Остатъкът от деня", задава въпрос, към който се връщаме отново и отново: какво означава да обичаш. Това е историята на Клара, изкуствена приятелка, която с изострен интерес наблюдава от мястото си в магазина как се държат хората, влезли да разгледат стоките, и минувачите отвън на улицата. Тя живее с надеждата, че много скоро някой ще я хареса и ще я избере, но когато се появява възможност всичко да се промени към по-добро, ... |
|
"Книгата "Гошко" е най-новата творба на Силвия Чолева. Това, което споява разказите в сборника, е преди всичко пресъздаването на житейското поведение на съвременния "герой" тук и сега. Нишките на външния свят и личната съдба се преплитат ту в синхрон, ту в опозиция, за да пленят въображението с фината чувствителност и магичното обаяние на таланта. В жанрово отношение сборникът съдържа както традиционни разкази, така ѝ мистични, но всички те ни въвеждат във видимия и невидимия живот не толкова на героите, колкото на твореца. Разкази, в които краят често е начало на размисъл." Иглика ... |
|
Нобелова награда за литература. ... "Бог да бди над детето" е първия роман на Тони Морисън, чието действие се развива в настоящето. В него, носителката на Нобелова награда за литература тъче история за начините, по които страданието в детството оформя и разрушава живота на човека. В центъра на историята стои млада жена, чиято изумителна синьо-черна кожа е просто един аспект от същността ѝ. Само елемент от красотата, увереността, смелост и успеха в живота ѝ. Но елемент, заради който нейната светлокожа майка я лишава дори от най-дребния жест на любов. Тук е мъжът, който героинята обича, и който губи ... |
|
Стивън Кинг под псевдонима Ричард Бакман. Убиец или жертва? Похитител или спасител? ... Блейз е мошеник на дребно, докато се запознава с Джордж Рекли. Джордж го "отваря" на стотици далавери и подхвърля идеята за отвличане на бебето на богаташи. Семейство Джерард, които са въшливи с пари, биха дали милиони, за да спасят последната издънка от фамилното дърво. Има само една спънка: когато настъпва моментът за похищението, Джордж – мозъкът на операцията, вече не е между живите. Обаче наистина ли е мъртъв? Сега Блейз бяга като подгонен див звяр, притиска до гърдите си малкия Джо... и полицията стеснява обръча ... |
|
Въведение в Предметознанието Предметчета – патеричета на танцьорка със скъсан менискус. В едно се опреш, от друго се оттласнеш, боиш се темпото да не напредне преди теб, че как ще го догониш в музиката с търкулнато калерче, с оголено вретено или пък с чехълче, преселило в небитието последния изпролетил молец. Предметче тук – предметче там. Съзвездия, рояци, самотаци... Умилквам им се, за да ми послужат, а дълго недокосваните вдигат такава артистична, прашна врява, че в пух и прах е моята възхита да им се радвам, само да ги гледам. Говоря им, на всички им говоря, но само някои от тях ми отговарят и по това приличат ... |
|
С този изумителен елегичен роман, изпълнен с мистерия, мистицизъм, сюрреализъм, секс и рокендрол, ексцентричният майстор на смесения жанр Мураками доказва, че може да играе по струните на нашата душевност със същия успех, както и Бийтълс с тяхната песен Норвежка гора. Любовта на Тору и Наоко е всеотдайна, но белязана от трагичната смърт на най-добрия им приятел. И докато Наоко все повече се оттегля в някакъв свой свят, Тору открива, че светът край него е крайно интересен и се чувства силно привлечен от една независима и сексуално освободена млада жена. ... |
|
"Доктор Сън" е продължението на прочутия роман "Сияние". ... Хотел "Панорама" отдавна е изравнен със земята. Малкият Дани Торънс, който вижда оживели мъртъвци, вече е пораснал. Уви, кошмарът от миналото е загнезден в главата му и Дан пие, за да го забрави. И без да се усети, тръгва по стъпките на баща си: бавно, но сигурно се плъзга по наклонената плоскост на пълната деградация. Докато, един ден провидението го отвежда в градче в Ню Хемпшир. Той започва да посещава сбирките на Анонимните алкохолици и си намира работа в местния хоспис. Там необичайната му дарба - озарението, доскоро потискана ... |
|
"През есента на 2012 г. ме поканиха да работя като колумнист към Портал "Култура". Съгласих се с някаква лекомислена радост. Защото ежеседмичното писане на публицистични текстове се оказа толкова отговорно и тежко, колкото и написването на всеки един от романите ми. Особено когато около себе си имам такова силно и благородно съперничество като текстовете на останалите колумнисти от Портала - проф. Калин Янакиев, Деян Енев, Тони Николов и Андрей Захариев. Понякога изпадам в паника, че денят на моята колонка наближава, а аз дори нямам идея каква да е тя. Понякога изпитвам благодарност, защото без тази ... |
|
Сборник с разкази. ... "Бокс. Някакви се качват на ринга, почват да се "млатят" и побеждава този, който издържа повече на бой. Такава е като че ли масовата представа за този спорт. И като всяка масова представа, тя също е погрешна. Защото боксът – това е талант, техника, усилна работа. Научаваме го от най-новия сборник с разкази на Палми Ранчев - "Боксьори и случайни минувачи". Боксът всъщност се оказва като литературата, защото и тя е талант, техника и усилна работа. Тези две уж несъвместими неща са се съвместили в неговата личност, за да дадат една сплав, която хем е мъжкарска, хем ... |
|
Това е книга от и за американския поет Сидни Уест, изкълван от птиците на своето въображение. Думите в нея се държат като конски мухи, волове, пламъци, дървета и очаквани, но все пак внезапни сутрини. Те често се явяват в неразчленим рояк; не по-рядко се учленяват по свой образ и подобие (и се налага да минават не през очите и ушите, а през кожата и опита от всичките безсловесни мигове на читателя); много пъти застиват в ярки картини, в които някой умира, а друг се ражда. В 34 жалби и една поправка на грешките (която обаче не е задължителна), Уест разказва Запада и Юга, възходите и паденията на градчето Мелъди Спринг, ... |
|
"Нямам никакви претенции за универсалност, не познавам живота "изобщо". Човек пише с личните си натрапчиви идеи. Това, което ме прилича, е несполуката, или най-малкото чувството, че не си успял; поражението ме интересува повече, когато е облечено като победа. Някои от героите ми успяват социално, но имат личен неуспех. Дълбоко разбиран този род неравновесие. Щастието няма нищо общо със знаците и маските на успеха. Отделните глави в този роман са изградени като напълно автономни и различни един от друг разкази. Като мъниста на гердан. Тази "съзвездна" структура ми даде възможността да пиша не по ... |