Книгата е част от поредицата "Анишър" на издателство "Егмонт". ... Някога една от най-красивите сгради в Истанбул, днес "Дворецът на бълхите", тъне в разруха. Пази спомените за щастливия живот на Агрипина, а в стените ѝ отекват дузина различни съдби. И сред живота на пияница академик - увлечен от философията, изпаднала еврейка - търсеща истинската любов, и наивно чаровна мадам - чието тъмно минало витае из сградата, са скрити истината за лъжата и началото в края на пътя. Това е книга за хоризонталните и вертикалните линии в живота. "Дворецът на бълхите" се появява на книжния ... |
|
От автора на "Естествен роман" и "Физика на тъгата". Трето издание. ... Част от есетата тук са писани за различни български и европейски издания: "Neue Zürcher Zeitung", "Дневник", "Wespennest", н"ЛИК", "Култура", "SPRITZ", "Тема", "Литературен вестник". Четени са на публични форуми във Франкфурт, Лайпциг, Берлин, София, Созопол. Есето "Невидимите кризи" печели личната награда на проф. Светлозар Игов "Дъбът на Пенчо". Текстовете са събрани за първи път в книга. "За изчерпването на залежите от ... |
|
Противоречив по съдържание и форма, романът е предмет на разгорещен дебат върху въпроса докъде стигат границите на творческата свобода в литературата. Да озаглавиш автобиографичен роман "Моята борба" е рискована постъпка, която се нуждае от аргументация, за да не бъде разбрана погрешно. Буквалното заимстване на заглавието на манифеста на националсоциализма, написан от Адолф Хитлер, прави асоциацията неизбежна. Читателят обаче няма да открие прояви на симпатия или опити за пропаганда на националсоциалистическата идеология нито в настоящата, първа част на "Моята борба" на Карл Уве Кнаусгор, нито в която ... |
|
"Едно кило риалити" е третата книга на Димитър Калбуров. Авторът представя много житейски мъдрости за взаимоотношенията между мъж и жена, като текстовете са поливалентни и могат да са полезни и на двата пола. Мъжете ще научат какво никога не трябва да казват на една жена, а жените - как най-ефективно да вбесяват мъжете. Книгата включва наръчници за слава, за музикални хитове, за абитуриенти, за необвързани, за първи срещи, много практични съвети как да разкарате гаджето, как да отворите чалготека, как да бъдете перфектният шеф, както и подробни, но абсолютно безсмислени анализи на всичко. Не са пропуснати и ... |
|
От авторът на "Камбаната". ... Новият роман на Недялко Славов - "Пиафè", е книга за трагизма на любовта в нашия все по-абсурден свят. В неговото мото: "Това сме ние - цялото човечество, решено с първата му формула - жена и мъж, които идват - жена и мъж, които си отиват", е кодът на връзката между двамата герои Крис и Зара. Романът е шоков, шеметен и безмилостен. Авторът на "Камбаната" отново е верен на себе си да разсъждава мащабно и провиденчески над големите теми на съвремието ни. "В литературата е важно да си единствен, а Недялко Славов е избрал точно този път!" ... |
|
Той отново е тук. След "Дневник от панелените блокове" и "Междупанелни войни" Никола Крумов се завръща. Новите творения на най-четения автор на "Пощенска кутия за приказки" се препоръчват за повишаване на настроението, трайно намаляване на мърморенето и ускоряване на метаболизма. Ако сте любители на истории, от които да ви заливат невъздържани потоци смях и добро настроение, не може да си позволите да пропуснете "Малка каменна топка". ... |
|
"Скъпи баскетбол от момента, в който започнах да обувам чорапите на баща си и да стрелям въображаеми победни стрелби в Great Western Forum, знаех, че едно нещо е истинско: Влюбих се в теб. Това бе една толкова дълбока обич, че ти дадох всичко - от ума и тялото до сърцето и душата си. Като шестгодишно дете, дълбоко влюбено в теб, не виждах края на тунела. Виждах само себе си, тичащ навън. И така - тичах. Тичах нагоре-надолу по всяко игрище и след всяка топка. Заради теб. Ти поиска моя хъс, аз ти дадох сърцето си, защото то просто искаше да даде повече. Играх, въпреки потта и всяка болка, не заради ... |
|
Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "Романът е много добър, за мен се е получил по-въздействащ от "Войник". Доста е див и разюздан, задъхан, туптящ. Успял си наистина да опишеш любовта. Съпругата ми Невяна е автор на наблюдението, че ти си много добър, когато описваш големи, комплексни "неща", институции: алкохола, лудницата, казармата, сега любовта. Мога да го доразвия по Фуко: описваш местата и нещата за изключване, но и на включване. Както винаги, психологически ме убеждаваш изцяло, наблюденията ти са тънки и точни. ... |
|
"Някои казват, че ако си прочел една книга от който и да било автор, все едно си прочел почти всичко от него. Има доза истина в тези думи. След "Алкохол" имах усещането, че не трябва да чета друго от Калин Терзийски, защото може би ще се разочаровам. Романът му "Лудост" обаче опроверга това ми тесногръдо чувство. Прочетох го в труден за мен момент и усетих колко сила има в думите, когато са казани без поза. Болезнена прямота и талант - това ми идва да кажа за романа на прима виста. Но има и друго, което пък се забелязва при по-внимателен прочит - самобичуването и принизяването! А то разголва ... |
|
От автора на "Нива на живот", "Папагалът на Флобер" и "Предчувствие за край". ... Повечето от нас могат да разкажат една-единствена история. Не че в живота ни се случва едно-единствено нещо - безброй са събитията, които превръщаме в безброй истории. Ала само една е от значение, само една си струва да се разкаже. Ето я моята. Деветнайсетгодишният студент Пол се връща у дома за лятната ваканция и в тенис клуба среща Сюзан, самоуверена и духовита омъжена жена на четирийсет и осем. Скоро тя и Пол стават любовници и той е горд, че връзката им е бунт срещу закостенелите нрави. Двамата избягват в ... |
|
Нобелова награда за литература. ... 1948 г., Япония строи наново градовете си след опустошителната за страната Втора световна война. Хората се опитват да преглътнат поражението и вече гледат към бъдещето. В залеза на дните си прочутият художник Масуджи Оно, който е загубил във войната жена си и сина си, запълва времето със своята градина, с двете си вече пораснали дъщери, със старите приятели по осветените с фенери тихи заведения. Но спомените го връщат отново и отново към миналото, към живота му, белязан от възхода на милитаризма. И към въпроса за вината, за угризенията, за дълга и самотата в този толкова променлив свят. ... |
|
"Непрекъснато се питам дали за всички ни нямаше да е по-добре, ако не се бяхме укрили, ако сега бяхме мъртви и си бяхме спестили това нещастие и най-вече ако бяхме пощадили другите. Но и от тази мисъл ме побиват тръпки. Още обичам живота, не съм забравила гласа на природата, не спирам да се надявам, надявам се на всичко." Ане Франк, 26 май 1944 г., петък Ане Франк си води дневник от 1942 до 1944 г., докато се укрива със семейството си и други бегълци от нацистите в една "задна къща" в Амстердам. Пише писмата единствено за себе си, докато през пролетта на 1944 г. не чува по радио "Оранж" ... |