"Чудовището" - роман за старостта, която настъпва, и за младостта, която не иска да си тръгне. Когато четях ръкописа на Владимир Зарев, нещо в него ми напомни за "Страданията на младия Вертер" от Гьоте - една емоционална и въздействаща книга. В "Чудовището" също има много емоции. Заедно с това обаче, написаното често ме препращаше към "Записки от подземието" на Достоевски. Тоест, към човека в неговата противоречивост и двуполюсност. От една страна, са симпатичните, красиви черти, които той носи в себе си, а от друга - онова "черно пространство", което също съществува в ... |
|
|
Осмо издание. ... Аз сме. Едно момче говори - от подземния лабиринт на Минотавъра, от мазе в края на Войната, от приземна квартира през през 70 -те и 80 -те, от старо бомбоубежище утре. Роман за емпатията и нейното чезнене, за световната есен, за минотаврите, заключени в нас, за възвишеното, което може да е навсякъде, за елементарните частици на тъгата и вечното време на детството, което ни предстои. Роман с преплитащи се коридори, отклонения и стаи, който смесва минало и настояще, мит и документ. Събира истории и животни от всеки род, прави капсули на нетрайното заради онзи, който има да идва - постапокалиптичен ... |
|
|
Съставител: Иван Атанасов. Книгата е част от поредицата "Малките големи книги" на издателство "Изток - Запад". ... Неиздавани разкази на Лъвкрафт и други майстори на ужаса. Пет класически истории на ужаса от майстори в жанра. Две от тях са на небезизвестния Лъвкрафт, когото Кинг нарича "най-великия хорър автор на ХХ век" и често сочи за свой учител, а останалите три - на писатели, които са оказали силно влияние върху творчеството на Лъвкрафт. Историите са: Х. Ф. Лъвкрафт и Хари Худини - "Под пирамидите" ("Затворен с фараоните"); Х. Ф. Лъвкрафт и Хенри С. Уайтхед - ... |
|
|
"Познавам таланта на Петя Хантова още от първите ѝ стихотворения. Цял живот тя търси себе си и като напише нещо, продължава да изкачва следващата планина, а ако няма такава - си я измисля. Радвам се, че тя намери свое място в българската поезия и това е заслужено признание. Докато едни обричат своите творения на вятъра, за себе си тя казва, че е на обич орисана. Може би затова в нейното творчество има много срещи и раздели, и въпреки това за нея усмивката е дар Божи, а любовта - болест, от която няма спасение. Тази нова книга показва нейното талантливо развитие. Тя отдавна е осъзнала, че писането на стихове е ... |
|
|
"Л(you)бов" е дебютната поетична книга на Лина Роскин - нежното създание, което споделя красивите нюанси на душата си. Потопете се в нейния свят, в който поезията не просто ромоли на български и на английски език, а шепти на универсалния език на любовта. Цветовете обич, които тя споделя, са допълнени с естетическа черно-бяла фотосесия, която синтезира омаята на физическото с емоцията на духовното. ... |
|
|
Веднага след приемането на Търговския закон в продължение на повече от 25 години проф. Герджиков е първият преподавател по търговско право и един от най-любимите професори на студентите в Юридическия факултет на Софийския университет. А почти 30 години по-късно имаме удоволствието (и забавлението) да съпреживеем търговското право, представено от професора в мерена реч. Търговското право в стихове? Начинание доста амбициозно и на пръв поглед почти невъзможно. По думите на самия автор: "гигантско количество правни повели - способно дори да те смаже", "обемно и дяволски сложно"... С таланта и ... |
|
|
"Приказка само за теб" е колекция от поетични текстове, написани в периода 2017 - 2020 г. Това е втората самостоятелна книга на Симеон Аспарухов."Всички от вас, които ме познават, знаят, че не съм от вечнопрепоръчващите, ако ми позволите препратката към "Вечнозаседаващите" на В. В. Маяковски. Правя това уточнение единствено с цел да подчертая, че когато представям пред читателската аудитория български творец, то не е по приятелско загрижие или на принципа noblesse oblige. Правя го с цялата си отговорност и убеденост, че Симеон Аспарухов е доказал вече себе си като автор, доказал се е като личност, ... |
|
|
Историята на едно семейство, въвлечено в поредица от конфликти, тайни, обрати, мистерии и суеверия. Главната героиня минава през множество изпитания, срещи и раздели, преди да създаде семейство и да осинови две момичета. Съдбата ѝ е отредила дарбата да разгадава стъпките на човека, редейки пасианс с тесте старинни странни карти, и да разкрива отклоненията на хората от предначертания план на душите им. Животът я сблъсква с рождената майка на двете ѝ осиновени дъщери, на която тя разкрива тайните си, преди да умре. Конфликтът между двете сестри, оплетени в любовен триъгълник, и съдбата на извънбрачното дете, ... |
|
|
"Как да живеем с другите? Различни. Вярващи. Безпътни. Възможно ли е да изпитаме емпатия, да се опитаме да ги разберем? Да им помогнем по Пътя. Романът на Мария Лалева Пътища от огън навлиза във взривоопасната зона на човешките взаимоотношения. Зона на търпимост и вглеждане в другия. Роман, който говори за нас днес - кои сме? Човеци ли сме? Във време на разделение и омраза романът е опит да ни събере заедно, да ни успокои, че можем да живеем с другите. Бежанци тръгват по Пътя на личното спасение, за да преминат през Ада на човешкото отхвърляне, но и да намерят смисъл в приятелството с непознати. След успеха на ... |
|
|
Зак е трийсет и няколко годишен бивш фотограф, а сега служител в калифорнийска фармацевтична компания. Дни след като любовта на живота му - Стела, го е напуснала, той минава границата с Мексико, за да удави тъгата си в алкохол. В края на една луда нощ в Тихуана той попада на кървава сцена, намесва се, за да спаси чужд живот, и по чудо успява да се отърве жив със задигнатия от нападателите му ван. Усложненията настъпват, когато в чуждия автомобил Зак намира чувал прясна марихуана. С тревата в багажника и купен на старо филмов Никон, той поема към Източния бряг. Това пътешествие - колкото напред в пространството, толкова и ... |
|
|
Аз оцелях! Мисля, че ако тогава беше сам, щях да го убия на място. От десет години се чудех какво ще направя, ако някога пак го видя. Сега, най-неочаквано, моят час бе настъпил. Само дето нищо не направих…. Защото видях момчето. Казвам се Дънкън Феърхърст. Преживял съм детството си като обект на сексуално насилие. Това е моята история. Най-голямото престъпление на баща ми, сега си давам сметка, е, че ме накара да си мисля, да вярвам, че това е нормално. Откъде можех да знам, че не е? Той ми беше баща. ... |
|
|
Том дванадесети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "В живота няма нищо невъзмездено, макар че не всякога го съзнаваме. Прекосиш ли огневата зона, поглеждаш я вече през рамо, от отдалечение. Все по-глухо проникват до слуха ти експлозиите, отслабва задушливият мирис на скапани трупове. Навличаш чужда дезинфектирана униформа. Зарастнали са белезите от бодливата тел. Наоколо се стеле коварна тишина, която запълваш с размерени, делнични ползи..." Вера Мутафчиева ... |
