Който иска да види, да опознае, някого не спира поглед върху гърба му, върху крака му или дори върху ръката му, колкото и характерни да са те за човека. И то не защото са облечени. Едно смътно чувство на симпатия привлича очите към това, което им е родно - очите, а те греят на лицето. И затова иска ли човек да опознае някого, да го запомни - взира се в лицето му. Защото то наистина е образ на човека. Всеки се вглежда в лицата на хората не само да ги запомни, за да отличава един човек от други, но и да ги опознае - вложеното у всекиго физиогономично чувство му подсказва, че външният образ на човек е израз и на душата му. ... |
|
|
Едно класическо изследване върху паметниците в Сакар - мегалити, стари пътища, селища и градища. Настоящото изследване на братя Шкорпил е публикувано през 1888 г. и изследва паметниците в Сакар планина и околностите й. Освен географията на региона, представена е ценна информация за мегалитните паметници в Сакар (долмени, кромлехи, жертвени камъни), старите пътища, селища и градища. Карел Шкорпил (1859 - 1944) е известен чешко-български археолог и музеен деец, откривател и изследовател на останките на първата българска столица Плиска, провежда мащабни разкопки в Преслав и Мадара, проучва един от най-живописните ... |
|
|
Луксозно издание с твърди корици, украсено с рисувани инициални букви от художника Дамян Дамянов. ... "Търновград набрал люде, а самият обеднял и посивял. Знатните се занимават повече с магии, отколкото с молитви, простите го ударили на безгрижие, кражби и просия, а царската власт линее и си стои настрана, наслаждава се нашият застарял самодържец на боголюбиви слова, на изображения, на женска хубост и всякакви други хубости. На вечернята се молих богу да ми прости, задето напущам светата обител. Молих му се, а бях със сатаната и нарекох сатаната брат господен, та излизаше, че сега заставам между двамата да диря ... |
|
|
Едно класическо изследване на братя Шкорпил върху могилите в българското землище. Книгата е част от поредицата "Съкровищата на българската наука" на издателство "Шамбала". ... Карел Шкорпил (1859 - 1944) е известен чешко-български археолог и музеен деец, откривател и изследовател на останките на първата българска столица Плиска, провежда мащабни разкопки в Преслав и Мадара, проучва един от най-живописните манастири по черноморското крайбрежие - Аладжа (шарения манастир). Написва самостоятелно и в съавторство с брат си Херман около 150 научни труда. Херман (Херменгилд) Шкорпил (1858 - 1923) е ... |
|
|
Да разберем капитализма. Капитализмът и държавата. Капитализмът и класовата борба. ... Капитализмът създава огромно богатство и лукс, но същевременно хвърля милиони хора в нищета и борба за оцеляване. Неговото обещание е, че ако спазваш правилата, ще бъдеш възнаграден с добър живот. То се крепи на простата предпоставка, че има връзка между усилия и възнаграждение. Ако работиш здраво, здравата ти работа ще се отплати. Но тайната на капитализма е, че такава сигурна връзка няма. Не усилията предопределят съдбата на хората, а тяхната власт. Но работодателите винаги имат повече власт от работниците. Капитализмът завладява ... |
|
|
"Физика на живата материя" е ново понятие във физичната терминология. По-старо и утвърдено е понятието "биофизика". Но биофизиката от гледна точка на номенклатурата на научните специалности обикновено се разглежда като част от биологията, която прилага физични принципи, методи, модели и подходи при изследването на явлението живот. Алтернативната гледна точка на физиката е, че живата материя е специален вид кондензирано състояние на материята, което е високоорганизирано, самоорганизира се, самоподдържа се и се самовъзпроизвежда. Живата материя от обща физична гледна точка спада към един особен тип ... |
|
|
Мегалити, крепости, старини и надписи по Южното черноморие. Книгата е част от поредицата "Съкровищата на българската наука" на издателство "Шамбала". ... Карел Шкорпил (1859 - 1944) е известен чешко-български археолог и музеен деец, откривател и изследовател на останките на първата българска столица Плиска, провежда мащабни разкопки в Преслав и Мадара, проучва един от най-живописните манастири по черноморското крайбрежие - Аладжа (шарения манастир). Написва самостоятелно и в съавторство с брат си Херман около 150 научни труда. Херман (Херменгилд) Шкорпил (1858 - 1923) е знаменит чешко-български ... |
|
|
В учебника се разглеждат основните подходи за решаване на системи нелинейни уравнения и свързаните с тях разлагания на матрици: Метод на Гаус, Метод на ортогонализацията, Метод на Холецки, Итерационни методи, Градиентни методи. ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Съкровищница на българската наука" на издателство "Шамбала". ... Борис Дякович (1868-1937) е български музеен и библиотечен работник и учен. Следва право в Новорусийския университет в Одеса (1891-1893) и в Немския университет в Прага (1894), класическа история и археология в Сорбоната (1895-1898). Посещава лекции в Колеж дьо Франс и в Лувъра. Изучава антично изкуство, история и култура в Италия и Франция. В София е назначен за уредник в етнографския отдел на Народния музей (1898) и заместник-директор на Народната библиотека (1899). От 1 април 1901 до февруари 1932 година е ... |
|
|
Откриването на най-старата високоразвита култура в Европа. ... С книгата "Загадката на дунавската цивилизация" д-р Харалд Харман представя на по-широк кръг читатели - на достъпен език, най-старата европейска култура. Той разкрива колко напредничави в технологиите и търговията, в изкуството са били древноевропейските, живели в нашия регион. През последните години археолозите намират все повече доказателства за това, че между VI и IV хилядолетие пр.Хр. на Балканите е съществувала високоразвита култура, която е познавала писмеността още преди Месопотамия. С тази книга Харалд Харман за първи път изчерпателно ни ... |
|
|
Целта на книгата е да се разкрие евристичната роля на векторно-алгебричното моделиране за построяване на аналози в пространства с три и повече измерения на теореми от училищния курс по геометрия. Изследването се състои от две основни части - теоретична и приложна. ... |
|
|
Жив и увлекателен разказ за това как съвременната наука се е еманципирала от античната философия и как теоретичните физици днес се завръщат към нейните ненаучни корени. В зората на XVII в. Галилео разкъсва хватката на Платоновата и Аристотеловата философия. Той променя драстично начина, по който възприемаме природата: според него трябва да основаваме теорията си за действителността върху това, което можем да наблюдаваме и изучаваме, а не върху чистата мисъл. В хода на този процес той полага основите на онова, което по-късно ще се нарече наука. Това подготвя сцената за всички последвали пробиви - от Кеплер, през Нютон, до ... |
