Книгата "Искаш ли да победиш света, победи себе си" събира избрани цитати и мисли на Фьодор Достоевски и дава възможност да разберем света през погледа на гениалния класик. Фьодор М. Достоевски, една от най-значимите личности в руската култура, оставя дълбока следа в световната история и служи за вдъхновение на редица писатели и мислители. Неговите романи "Престъпление и наказание", "Идиот", "Бесове", "Братя Карамазови", "Бедни хора" и други изследват човешката душевност на фона на бурната ситуация в руското общество през XIX век, но вникват в сърцевината й ... |
|
|
Мимолетни са спомените ми за Вълко Вълков, но достатъчно беше да стисне ръката му човек, за да усети, че е широко скроен, открит за общуване, но и с изтънчена чувствителност, която се долавяше в дълбокия му поглед. Всъщност аз знам повече за този неуморим пътешественик и блестящ журналист от спомените на мои близки хора, които и досега са изпълнени с безмерна обич, дори когато споменават името му. Приех с боязън да напиша тези уводни думи към стихосбирката, която е оставил, преди да се пресели в отвъдното. Много често се случва живите да се радват дори и на бледата искрица в съхранения писмен спомен от свидния им покойник. ... |
|
|
„Мегре и сянката върху пердето” – Мрачният парижки площад “Де Вож” е разтърсен от мистериозно убийство. Дали жертвата е убита с цел обир или пък престъплението е извършено от нейни близки? Кой се крие зад пердето на апартамента на първия етаж от тайнствената кооперация? И как Мегре ще докаже, че не винаги зад очевидното се крие ключът към разплитане на престъплението? „Мегре и детегледачката” – Какво е общото между привлекателна чужденка и малкото и момченце, разхождащи се в центъра на Париж, седемдесетгодишна италианска графиня и два човешки зъба, открити в книговезко ателие? Този път дори и самият Мегре не знае в ... |
|
|
Поетичният сборник с избрано на Сара Кирш “Зимна музика” включва деветдесет от най-добрите й творби в превод на Даря Хараланова и Бояна Петкова. Далеч преди да навърши 70 през 2005 г. Сара Кирш е наричана “жив класик", “най-добрата сред съвременните немскоезични поети”. Днес тя има над тридесет книги проза и поезия и е носител на най-престижните литературни награди в Германия и Австрия. Обявена за ренегатка, след като първа подписва протеста срещу лишаването от гражданство на поета-песенник Волф Бирман, поетесата бива изключена от Съюза на писателите на ГДР и принудена да напусне родината си. По повод на това тя ... |
|
|
Защо изчезна удоволствието от волното безгрижие? Къде са нявгашните друмници? Къде са пройдохите от народните песни, празноскитащите, които денем навестявали мелниците, а нощем спели под открито небе? Дали не изчезнаха заедно с полските пътища, с ливадите и поляните, с природата? Те, които - както един чешки израз определя сладкото им безделие - са съзерцавали прозорците на Дядо Боже. Съзерцаващият прозорците на Дядо Боже не скучае; той е щастлив. В нашия свят желанието да не се занимаваш с нищо се е превърнало в липса на занимание, а това е вече съвсем друго: лишеният от занимание се чувства ограбен, той се отегчава и се ... |
|
|
Тук са включени руски поети, като представянето им започва от Слово за похода на Игор, обхваща най-интересните имена - от Жуковски през Александър Пушкин и Лермонтов до Вознесенски и Вячеслав Куприянов. Украинската поезия е представена с преводи на Иван Котляревски, Иван Франко, Михаил Семенко, Дмитро Павличко и Иван Драч, а полската включва Кримски сонети на Адам Мицкевич, както и Леополд Стаф, Ярослав Ивашкевич, Велислава Шимбарска и др. Томът представя още словенски, сръбски и черногорски поети."В нашия филологически век не е излишно да се повтаря и потретя, че когато е добър, преводът на поезия надхвърля ... |
|
|
Томът е една представителна антология на френската поезия от XI до XXI век, съставена от един от най-добрите и познавачи у нас."Кадийски си създава две насоки за превод. Руската и френската литературни традиции. И в двете литератури, без оглед дали се занимава със стари или с нови автори, той търси експресивни творци, търси трудни поетически текстове, които винаги искат от преводача да бъде всеоръжие. Кадийски обича работата в трудните стилистични пластове, където човек е покорен от шемета на експресията, където думата е мисъл, но и вопъл, понятие, но и призивен вик. Той обича полифонията в поезията и успоредно с ... |
|
|
В книгата са представени част от стиховете на един от големите руски поети Владислав Ходасевич, литературен потомък на Пушкин по линия на Тютчев. Преводите са на Димитър Калев и Красимир Симеонов. ... |
|
|
"Някога" - ето я най - красивата дума. Някога - означава минало (смътен спомен). Или бъдеще (смътна мечта). Някога - означава минало! Някога - означава бъдеще! И - никога настояще! Никога! (Настоящето - най - вулгарният миг в триединството!) Благодарна, дискретна, уютна -"Някога!". 1991 г. ... |
|
|
Мемоарна проза ... Разделям се с двайсети век като със себе си. За някои хора казват развълнувано и с възторг: "О, той е човек на деветнайсетия век..." За мен това не може да се каже. Аз съм човек единствено на двайсети век. Такъв "несъвместим" поет, в който революционно-романтичните илюзии са така преплетени със собственото им опровержение, би могъл да се появи само през втората половина на този век, и само в Русия – не в предреволюционна Русия, а единствено в съветската – еднопартийна, цензурираща, самодостатъчна. Благодарен съм на двайсети век, защото нямах друг. В мен са болестите на този век, ... |
|
|
В цъфналата ръж Идейки си запъхтяна вечерта веднъж, Джени вир-водица стана в цъфналата ръж. Джени зъзне цяла, Джени пламва изведнъж. Бърза, мокра да колене, в цъфналата ръж. Ако някой срещне някой в цъфналата ръж и целуне този някой някого веднъж, то нима ще знае всякой де, кога веднъж някога целувал някой в цъфналата ръж? ... |
|
|
Какъвто и да си, в каквото и да вярваш, скоро всичко ще се промени! ... Откъде идваме? Къде отиваме? Билбао, Испания. Робърт Лангдън, харвардски професор по символика и религиозна иконография, пристига в ултрамодерния музей "Гугенхайм" в Билбао, за да присъства на изключително важно събитие - оповестяване на откритие, което "завинаги ще промени съдбата на науката". Организатор на събитието е Едмънд Кърш, четиресетгодишен милиардер футурист, чиито изумителни високотехнологични изобретения и дръзки предвиждания са му донесли световна слава. Кърш, който преди двайсет години е бил един от първите студенти ... |
