Гьоте пише дебютния си роман "Страданията на младия Вертер", когато е на 24 години, само за пет седмици и половина. Този епистоларен текст бързо превръща непознатия дотогава автор в литературна знаменитост, Наполеон Бонапарт го нарича една от най-великите творби в цялата европейска проза, а книгата и до днес е сред най-значимите на немския класик. Написана в по-голямата си част като писма от младия художник Вертер до приятеля му Вилхелм, "Страданията на младия Вертер" описва страстно жадувана, но несподелена любов с трагичен край. Историята е толкова въздействаща, че води до необичаен феномен. Млади ... |
|
|
Сборникът Ставите на светлината съдържа текстове от най-ранните години на Рилке до последните му зрели творби. Формално тук са събрани три отделни книги - пълните фрагменти поезия в проза от Песен за любовта и смъртта на корнета Кристоф Рилке, Дуински елегии и Сонети към Орфей. А последната част, като един вкусен завършек, съдържа някои повече или по-малко познати стихотворения от различни стихосбирки. ... |
|
|
"Майстора и Маргарита" е magnum opus на Михаил А. Булгаков (1891 - 1940). Авторът пише романа повече от десет години и го редактира до смъртта си. Текстът в пълния си вид излиза в самостоятелно издание на руски едва през 1973 г. Появата му разпалва интереса на читатели и литератори - всички го обсъждат, а отделни пасажи се цитират като пословични до ден днешен. Със сюжетната си и стилова оригиналност, с жестоката си сатира към съветския режим творбата е глътка свобода за съвременниците си, бяла лястовица в литературата по онова време. Битието на книгата доказва написаното в нея: "Ръкописите не горят& ... |
|
|
Съставител: Иван Цанев. ... "Трайните неща" от поетическото наследство на един голям български поет на ХХ век, "стихотворенията без дата", стихотворенията, които живеят извън времето на създаването си. Избрани според афинитета, проницателността и естетическия критерий на наш съвременник със съизмерима творческа биография и представени ни в книга, в своя книга на другия, която да продължи да расте срещу забравата и в която поетът за поета е както за себе си, за повече от себе си. Заради онези поетически образци от родната ни литература, непълна без тях, както непълен би бил народът без техните автори. ... |
|
|
Франческо, синът на нотариуса сер Петрарко, докато овладява юридическите науки, се е отдал на една съблазън - да съчинява стихове и намира, че името му не е от най-благозвучните за човек, заел се с толкова възвишено занимание. И се прекръства на Петрарка. Дали е подозирал, че с това име ще бъде белязана поезията за векове напред! Макар славата приживе да е верига на ръката, която твори! Когато на разпети петък 1327 г. влиза в църквата в Авиньон, той едва ли си е давал сметка, че докато страстите Христови траят само една седмица, в него ще пламне страст, която ще го терзае цял живот. Защото ще срещне ангелообразно същество ... |
|
|
Рицарски замък е типична символистична метафора на лелеяното място, където да се уедини човек и там да преживява своето безнадеждно отчуждение от света. Но какъв е животът на този човек? С какво се занимава, за какво размишлява, какво очаква? И защо му е необходимо да бъде в този замък и извън света? ... |
|
|
Книгата "66 сонета" представлява сонетна поредица, издържана в стила на т.нар. английски сонет (единствено в Сонет III римуването е италианско) и е първата подобна авторска стихосбирка на български език. С едно изключение (Сонет XLIX), сонетите са написани в петостъпен ямб."Поетичните експерименти на Борис Мархолев заслужават вниманието на читателя не само поради опитното боравене със сонетната архитектоника - все пак авторът е един от отличните преводачи на Шекспировите сонети и на английска поезия изобщо. В неговите "66 сонета" идейните послания следват естественото развитие на жанра в ... |
|
|
Разкази, размисли, фрагменти. ... Книгата предлага специално подбрани разкази на антиутописта и неореалист Евгений Замятин - поетични и хумористични, смесица от фантазия и действителност: за красотата и демоничното в човека, за любовта и братоубийството, за света на безнаказаната власт. В нея има и публицистични творби, писмо до Сталин и бележки от творческата лаборатория на писателя. Вечни творби, звучащи съвременно. "Човекът е като роман: до последната страница не знаеш как ще свърши. Иначе не би имало смисъл да го четем." Евгений Замятин Евгений Замятин (1884 - 1937), наричан новия Гогол, е фантаст и ... |
|
|
"Целият свят, който описва Атанас Далчев, е една морална категория. Но той е и конкретна битова среда с реални хора. Те са затворени в стаята и единственият им контакт със света е прозорецът. Пътят, който тръгва от къщата, води към небитието и по него се минава само веднъж. Трите образа метафори: стаята, прозорецът и пътят, са всъщност трите опорни точки на Далчевата вселена. Битието функционира в строго определени рамки и от тях се излиза символично, в преследване на копнежа, на надеждата, на избавлението, т.е. когато дойде краят. Тази толкова потискаща атмосфера е събрала огромната енергия на човешкото страдание. ... |
|
|
Ще се омъжа за морето и ще бъда до края му вярна Ще го ревнувам от небето, от вятъра, от чайките навярно! В шепи ще държа всяка вълна, с устните си ще я отпивам... И безбрежието на любовта с всяка глътка ще откривам! И слънцето и то с багрите му ще играе, за сърцето ми едно - нима, нима не знае!?... А ти на сушата ще чакаш, смъртен и обикновен, осъзнат чак сега, разплакан - брегът ти е отдалечен! Морето по-добре прегръща и разбира ме цяла! Цяла! Приема ме не вездесъща, сърцето си на грешника отдала... Но при теб няма се върна! Омъжих се нарочно тъй тайно Защо стоиш, май ревнуваш- от вятъра - на вятъра навярно?! ... |
|
|
Второ разширено издание. ... Избрано. Проза и стих."...книгата е нещо повече от словесна структура или поредица от словесни структури; тя е и диалогът, който завързва със своя читател, и интонацията, която придава на гласа му, и изменчивите и трайни образи, които оставя в паметта му. Този диалог е безкраен...""Един човек си поставя задачата да нарисува света. С течение на времето изпълва пространството с образи на земи, царства, планини, заливи, кораби, острови, риби, жилища, сечива, звезди, коне и хора. Малко преди смъртта си открива, че този търпелив лабиринт от линии чертае образа на лицето му." ... |
|
|
Мария Полидури и Константинос Карьотакис живеят в началото на XX век и въпреки краткия си житейски път, успяват да отбележат значимо присъствие в гръцката поезия от това време. Не само лириката събира двамата млади поети, но и срещата им е съдбовна – голямата им любов бележи необратимо техния живот. Мария и Константинос влизат стремително и буреносно в гръцката литература, извървяват своя кратък път и загасват като падащи звезди. Краят им е трагичен, предопределен от странните светоусещания на двамата. С него се слага краят на една история за безумна любов между двама млади поети, които не могат да преодолеят различията ... |
