Смразяващо атмосферни и тихо обезпокоителни, разказите на М. Р. Джеймс изследват мрака отвъд потрепването на свещта и зад поскърцващата врата. Това са истории, които потапят читателя в свят на всепроникваща, растяща тревога, свят с отмъстителни фантоми, тревожни видения, призрачни произведения на изкуството, замръзнали клони, потракващи по прозореца, самотни английски провинциални къщи, далечни странноприемници, богати библиотеки, старинни църкви и тайнствени ръкописи. Това са истории, които трябва да бъдат четени в зимна нощ край припукващия огън, но не и от онези със слаби сърца. "Най-ценният елемент в М. Р. ... |
|
Книгата е част от поредицата "Класици на жанра". ... М. Р. Джеймс е може би най-бляскавият автор на история за духове, който Англия някога е давала на света, и истински класик на жанра. Разказите му, изпълнени със загадки, съспенс и интелектуални предизвикателства, са красиви и обсебващи. Те въвеждат читателя в едно повествование, в което светът постепенно става все по-застрашително място и всекидневието се сблъсква със свръхестественото. "Има писатели, които на човек му се иска никога да не е чел, за да има радостта да ги прочете за първи път. За мен М. Р. Джеймс е един от тях." Рут Рендъл " ... |
|
Книгата е част от поредицата "Кратки разкази завинаги" на издателство "Жанет - 45". ... "Марковалдо на Итало Калвино (1923 - 1985) е като Скитника на Чарли Чаплин: симпатичен невзрачен герой, чиито провали са най-трогателните му победи и чийто чар е в доверчивото безстрашие, с което отново и отново се гмурка в живота. Марковалдо е общ работник в склада на голямо предприятие. Има жена, сюрия деца, празни джобове и огромен ентусиазъм. Двайсетте разказа в тази книга на пет пъти минават през всяко от годишните времена в големия град, където той неуморно се опитва да открие връзка с природата и с ... |
|
"Това е книга на постоянното себевглеждане, себепреоценка, на нарастващото съмнение от радикалните решения по изминалия път, за неясното бъдеще и смътното усещане за крушението на един свят, както и за плашещата неизвестност на идващото. Самият Левчев в една от предишните си книги има герой, който загива, но не избягва от Помпей. Помпей в случая е символ на един привлекателен с патриархалността и величието си свят, уви изчезнал безвъзвратно. И в "Самосън" има такива внушения. Привличат го свещените сенки на миналото и в същото време го плаши бездънната самота. Постоянният въпрос, който присъства в почти ... |