"Тази книга не е предназначена нито за учените, нито за философите, нито за богословите. Исках да отговоря възможно най-просто и искрено на въпроса: "Защо останахте верен на религията, в която сте роден?" Франсоа Мориак "В какво вярвам" представя един строг духовен поглед към собственото съществуване с всичките му падения и суети. Искрената изповед на твореца католик удостоверява тясната връзка между писането и религията, свидетелства за вътрешното напрежение между вярата и плътта."Ирена Кръстева ... |
|
Най-важните тревоги нямат основания вън от нас. И затова слушах вътрешния си писък, защото знаех, че по някакъв начин слушам себе си, вътрешното си същество. Чувах основния музикален тон на собственото си съществуване, собственото си „исо“, което бе остро и подлудяващо като писък на някогашен парен локомотив. С настъпване на здрача този писък угасваше – угасваше заедно със светлината. И тогава най-сетне, радостен и успокоен, търсех някоя квартална кръчма или скара-бира, хранех се, без да виждам с какво, и пиех две-три бири или бутилка вино, или няколко гроздови ракии. Връщането вкъщи винаги бе дълго – с няколко трамвая, ... |
|
За романа си "Фарисейката" Франсоа Мориак споделя: "Това е една от най-добрите ми книги, една от тези, в които религиозният опит наистина подпомага романиста. Нищо не показва така добре какви са отношенията ни с Бога, както естеството на влечението ни към хората и към даден човек в частност. Ако той е изворът на всичките ни радости, на всичките ни страдания, ако душевният ни мир зависи от него едничък, всичко е ясно: ние сме възможно най-далеч от Бога, без да сме извършили никакво престъпление". ... |
|
Тя би могла да остане в паметта на съвременниците си просто като жена на Мережковски, но изминава пътя си като Зинаида Гипиус - писателка, критичка, поетеса, провъзгласила веднъж епатиращото: "Обичам себе си като бога...". И в Петербург, където живее почти трийсет години, и по-късно, в емиграция, тя заема особено място, оставайки постоянно в центъра на литературния живот. Наричат я декадентска Мадона, сатанеса, вещица, силфида, жива легенда. В емиграция тя написва книга за своите съвременници, събратя по занаят; книга за миналото, което за нея никога няма да е приключило. Тъй като в паметта ѝ всичко ... |
|
Построен преди три века в сърцето на Балканите от великия везир на Османската империя Мехмед паша Соколович, мостът на Дрина е шедьовър на средновековното строителство и архитектура. Като непоклатим и ням свидетел на исторически събития, природни бедствия, чумни епидемии и изпитания през вековете той доминира в действието на зашеметяващия роман на Иво Андрич Мостът на Дрина. В камъка са вплетени личните истории и драми на хора, живели през различни епохи на двата срещуположни бряга, и увлекателно като приказка текат легенди и митове за тях и околностите: за Радислав, работникът, който се опитва да попречи на ... |
|
Индия, тигри и Ричард Шарп! Къде се намираме? Обсадата на Серингапатам, 1799 година. Това е последният конфликт от четирите войни в Южна Индия между кралство Майсор и Британската източноиндийска компания под управлението Артър Уелсли (бъдещият херцог Уелингтън). Един от войниците, взел участие във всички войни, водени по това време от Англия, е редник Ричард Шарп. В романа Тигърът на Шарп полкът му е пред стените на Серингапатам - цитаделата, в която се установява султан Типу, наречен Тигъра на Майсор, противопоставил се на британците. През много изпитания ще трябва да премине Шарп, изпратен с разузнавателна мисия във ... |
|
Ирландецът Джеймс Баучер изоставя обещаваща академична кариера, за да се озове като журналист у нас в едни от най-динамичните времена на българската история (1895 - 1921 г.). Колоритният му образ все още живее в спомените на поколенията, а талантливото му перо ни потапя в драматичните моменти от борбата на българите за национално обединение. Баучер изгражда мрежа от информатори и кореспонденти, поддържа връзка с всички големи фигури, ангажирани с балканската политика. Превръща се дори в доверен съветник на цар Фердинанд, но преди всичко остава човек със силно чувство за справедливост. Днес, за първи път след твърде дълго ... |
|
Лилиан Дайсън е мъртва. Открита сред цветята в градината на семейство Мороу в Трите бора. И то на сутринта след откриването на дългоочакваната изложба на Клара. Инспектор Гамаш пристига в селото с екипа си, за да разреши мистерията, но бързо открива, че десетки хора са мразели жертвата, а светът на изкуството е царство на светлосенки, в което нищо не е такова, каквото изглежда... Светът на изкуството е царство на светлосенки, в което нищо не е такова, каквото изглежда. Клара Мороу най-сетне сбъдва мечтата на живота си: самостоятелна изложба. При това не къде да е, а в престижния Музей на съвременното изкуство в Монреал. ... |
|
"Апостолът на свободата" е една от най-вълнуващите книги, писани за Васил Левски. Английската писателка Мерсия Макдермот, при престоя си в България, остава пленена от делата на Апостола и ги описва по един романтично-поетичен, но същевременно достоверен начин. Книгата на Мерсия Макдермот излиза през 1967 година от авторитетното лондонско издателство "Джордж Алън енд Ъндин" на английски език. От 1970 година, когато е първото издание на български език, до днес "Апостолът на свободата" е преиздавана няколко пъти. Книгата е преведена на български от Иван Градинаров. "За мен Левски не е ... |
|
Една от малко познатите творби на Казандзакис, "Братоубийците" описва трагедиите и кръвопролитията на Гръцката гражданска война в края на 40-те години на ХХ век. Без да заема страна и без да издава присъди, авторът потапя читателите в ужаса на войната, представен от гледната точка на един дълбоко вярващ свещеник, който всячески се опитва да следва заветите на Спасителя, да прощава и да обръща другата буза, докато светът се срива около него. В "Братоубийците" авторът ни отвежда във времето на Гражданската война в Гърция - малко след Втората световна война. Партизани и националисти се бият в планините, ... |
|
Книгата "Слуги, банкрути, шарлатани и катерички" е част от поредицата "Съчинения в 8 тома" на издателство "Захарий Стоянов". Непреходното значение на Захарий-Стояновата публицистика е заключено в неговата способност да отразява живо и пластично процеса на създаване на историята, да запечатва нейното движение, да съхранява неумиращ образа я. Тая публицистика притежава особен ритъм, ритъма на неспокойната и търсеща мисъл, на неукротимата и непрестанно пулсираща емоция. Тя цялата е действие, движение и невъзможност да се ограничи това движение. Тя реагира остро и мигновено на всеки факт от ... |
|
"Понякога, не зная защо, чувствам все повече, че сме шутове на невидими сили. Артисти, играем комедията на живота и ги забавляваме. Чувствам, че е време да строшим оковите си, да смъкнем завесата и да провъзгласим мъката, проклятието и голямата анатема. Радостта, любовта и вярата, привидения от нощта на ума, угаснаха при първата кървава усмивка на зората. И вече не ни остава нищо друго освен умората, проклятието, изтощението на ума и мъката на Истината. Орелът на Прометей не е мъртъв, защото е вечен, но усмивката, цъфтяща по всичкия мрамор и в целия живот на наивните ни предшественици, днес е станала ужасната ... |