Избрана проза. ... Евгений Замятин - авторът на бележития антиутопичен роман "Ние" (завършен още през 1921 г. и публикуван в СССР чак през 1988 г.), се нуждае не от представяне, а от отклик - в онази "друга реалност", която кара страниците да се прелистват. "Преживяването" на "Ние" причинява постоянна промяна в световъзприятието на читателя, но не по-малко завладяващи са другите му прозаични творби, събрани в живите, но и разтърсващи като ледоразбивач слова, които започват с: "Неми задъхани дни..." (разказът "Сам" от 1908 г., който се счита за първата ... |
|
|
Мъж и жена в зряла възраст се заемат да образоват петнайсетгодишна девойка в плътската любов - и да ѝ внушат да им се посвещава без ограничения, предразсъдъци и морални задръжки. В обучението се включват още участници, за повече пълнота и разнообразност, а в добавка се изразяват възгледи за свободата, религията, политиката и обществения ред - изводът е, че единственото ръководно начало е Природата и тъй като всичко е нейно дело, нищо не е престъпно. Заради своята скандалност Донасиен Алфонс Франсоа, маркиз Дьо Сад (1740 - 1814), прекарва 30 години от живота си по затвори и умира в приют за душевноболни, а ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Класици на жанра" на издателство "Пергамент Прес". ... Представяме ви отец Браун, симпатичния нисичък свещеник детектив с простодупното лице и голям чадър, който знае повече за тъмната страна на човешката природа и за престъплението от самите престъпници. Откъде идва неговата необикновена проницателност? Отговорът дава самия той: "Никога ли не ви е идвало на ум, че човек, който не прави нищо друго, освен да слуша за истинските грехове на хората, няма как да не познава човешкото зло?". За разлика от Шерлок Холмс, методът на отец Браун е по-скоро интуитивен, ... |
|
|
Включва разказа "Българската поетеса", посветен на Блага Димитрова. ... "Книгата на Бек" е определяна от някои като роман, от други като сборник с разкази, а за трети е художествен пътепис. В голяма част от нея Джон Ъпдайк описва обиколката си в Източния блок през 60-те години на XX век. Тогава американският писател официално е посрещан като посланик на изкуството в Русия, България и Румъния, където творбите му вече са превеждани, а името му е добре познато. Вследствие на тази обиколка Ъпдайк създава един от най-обаятелните си текстове, в който описва знаменитата си среща с Блага Димитрова. ... |
|
|
"Пътят на историята не е като билярдна топка, която чукната веднъж, изминава определена траектория, а наподобява пътя на облаците, сходен е с пътя на някой бродещ из уличките човек, чието внимание скача от интересна сянка тук на група хора там, или на необичайното пресичане на фасадите на сградите, попадайки накрая на място, което не познава и където не е искал да попадне. В хода на всемирната история се съдържа известен момент на изгубване." Роберт Музил ... |
|
|
Десет години по-рано Пат Хоби е бил преуспяващ сценарист в Холивуд, притежавал е къща с басейн и е бил канен на всички бляскави събития. Днес е изпаднал, на 49, вечно безпаричен, с няколко развода зад гърба си и неизменно алкохолен дъх. Доста време прекарва по барове и конни състезания, но и редовно обикаля студиите с надеждата да му възложат някаква задача. Това се случва рядко - но пък Пат често изпада в нелепи ситуации и става герой в смешни случки. Скот Фицджералд пише цикъла разкази за Пат Хоби през 1939 - 1940, когато самият той работи в "Юнивърсал", и от личен опит представя в хумористична светлина ... |
|
|
"От няколко десетилетия въпросът за социалното неподчинение занимава трайно мислителите и политолозите. Цветан Тодоров подхожда към него с осем биографични очерка на Ети Хилезум, Жермен Тийон, Борис Пастернак, Александър Солженицин, Нелсън Мандела, Малкълм Екс, Давид Шулман, Едуард Сноудън. Тези наши предшественици или съвременници живеят и работят в различни страни и на различни поприща. Но всички те отхвърлят от морални съображения определено социално зло, от което страда цяло едно общество. Неподчинението им не е плод на негативизъм, евентуално присъщ на техния характер, а на стремеж да утвърдят положителни ... |
|
|
Тринайсетте разказа в Чуждестранният легион (1964) са литературно, интелектуално и формално предизвикателство. "Нежно обичам незавършеното, недодяланото, онова, което неумело опитва кратък полет и тромаво тупва на земята", казва тяхната авторка Кларис Лиспектор (1920 - 1977), едно от най-впечатляващите пера на ХХ век. И същевременно доказва и опровергава тази своя обич в елегантно минималистичните си, но и неограничено вълнуващи истории. По страниците на сборника детства завършват с трясък; зад всяко яйце прозира космическа конспирация; съботен обяд става повод за екзистенциална равносметка; една машинописка ... |
|
|
Смразяващо атмосферни и тихо обезпокоителни, разказите на М. Р. Джеймс изследват мрака отвъд потрепването на свещта и зад поскърцващата врата. Това са истории, които потапят читателя в свят на всепроникваща, растяща тревога, свят с отмъстителни фантоми, тревожни видения, призрачни произведения на изкуството, замръзнали клони, потракващи по прозореца, самотни английски провинциални къщи, далечни странноприемници, богати библиотеки, старинни църкви и тайнствени ръкописи. Това са истории, които трябва да бъдат четени в зимна нощ край припукващия огън, но не и от онези със слаби сърца. "Най-ценният елемент в М. Р. ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Класици на жанра". ... М. Р. Джеймс е може би най-бляскавият автор на история за духове, който Англия някога е давала на света, и истински класик на жанра. Разказите му, изпълнени със загадки, съспенс и интелектуални предизвикателства, са красиви и обсебващи. Те въвеждат читателя в едно повествование, в което светът постепенно става все по-застрашително място и всекидневието се сблъсква със свръхестественото. "Има писатели, които на човек му се иска никога да не е чел, за да има радостта да ги прочете за първи път. За мен М. Р. Джеймс е един от тях." Рут Рендъл " ... |
|
|
Този първи роман, макар и неопитен, макар и плод на един все още търсещ себе си автор, в никакъв случай не е лишен от качества. Представлява поредица от трийсет и седем истории, но текстът е монолитен, а разделянето на двайсет и две глави е извършено от френското издателство. В него личат множество литературни влияния. Зловещата история за перипетиите на главния герой Тюлип, случайно попаднал в подземния лабиринт на едно гробище, съдържаща фантастичен елемент и безмилостна критика на френското общество между двете световни войни, напомня за разказите на Едгар По, "Нос" на Николай Гогол, "Приключенията на ... |
|
|
"Въпреки живота - всичко е любов!" ... "Плът, пот, дрога, алкохол, прах, страх. Дух, светлина, музика, талант, надежда в безнадеждността. "Германия, мръсна приказка" е отвъд националният български роман, който попива в кожата и нахлува в ноздрите, стича се по бедрата и кара зъбите да тракат в поразяващо реалистичния разрез на изгубеното поколение от края на 60-те, в което съвременността се оглежда с така плашеща лекота. Има хора, които са чели "Германия, мръсна приказка", и такива, на които им предстои да я прочетат. За останалите не си струва да се говори." Димитър Стоянович " ... |
