Животът пред теб

Ромен Гари Времетраене: 1:06 мин. Ден преди смъртта Станислава Сярова Времетраене: 0:51 мин. Господар на завистта Ана Хуанг Времетраене: 0:55 мин. Мигът на Дора Стефка Станчева Времетраене: 0:57 мин. Под негово влияние Симона Стоева Времетраене: 1:02 мин. Книга за магията Луси Кавендиш Времетраене: 1:00 мин. Тя наистина ли излиза с него? Софи Казънс Времетраене: 1:04 мин. Ламя ЕООД Марин Трошанов Времетраене: 1:01 мин. Книги от поредицата Българското общество Румен Даскалов Времетраене: 1:16 мин. Книги от поредицата Открий скритите картинки Времетраене: 1:00 мин. Книгата на сестрите Амели Нотомб Времетраене: 0:56 мин.

Малкият герой Момо (съкратено от Мохамед), живее в дом за изоставени деца на проститутки, създаден от колоритната мадам Роза, някога преследвана еврейка, претърпяла ужасите в Аушвиц, след дълги години работа по улиците, когато красотата на тялото вече я е напуснала, а тя постепенно губи разсъдъка си и очаква смъртта. Но какво ще прави без нея Момо, който не познава родителите си, нито дори истинската си възраст? Двамата имат затрогваща връзка и любов помежду си. Съвременното общество е устроено така, че милиони хора са отхвърлени, презрени. Гари разкрива тяхната човечност. В мизерията на Белвил можем да открием повече доброта, съчувствие и великодушие, отколкото в богаташките квартали. Животът е пред теб - каква ирония и надежда...

Цялото повествование съдържа тънка социална критика, отражение на реални социални и политически събития от 70-те години на XX век, даже с предчувствия за онова, което е днес. Много явни и скрити препратки към свещените писания на християнството, юдаизма и исляма насочват към главната тема - както във всички свещени писания - любовта. Последните думи от книгата са човек трябва да обича, защото може ли да живее без любов?

Текстът е страховито предизвикателство, споделя преводачката Марина Франсоа, която прецизно го връща към неговия изтънчен замисъл. Високо литературен и интелектуален стил, смесен с фалшиво детски и фалшиво гаменски и жаргонен изказ, в който има много явни и скрити цитати, препратки и намигвания. Героят Момо е на четиринайсет, но често говори учено като писател, какъвто иска да стане, цитира по свой начин възрастните, от което произлизат комични, трагични и трагикомични ситуации. Разковничето е балансът между прекалената литературност и прекалената жаргонност, в които всеки преводач на тази книга може лесно да изпадне, споделя Марина Франсоа и цитира белгийския писател Жак Де Декер: "С привидна невинност, която всъщност е най-висше постижение на изкуството, Ажар саботира системата на класическия френски език... Животът пред теб се чете, се вкусва дума по дума в състояние на очарование."

"Никога не се биех – винаги боли, когато удряш някого.

За да си спокоен, трябва да си мъртъв.

Аз мисля, че евреите са хора като всички други, но не бива да им се сърдим.

Не е нужно човек да има причини, за да се страхува.

Когато наоколо няма кой да ви обича, това се превръща в тлъстина.

Не зная какво й стана изведнъж, но ви се кълна, че имаше навалица в начина, по който ме гледаше. Нали знаете, сякаш в очите й имаше четири пъти повече неща, отколкото преди.

Животът е пред теб. Винаги съм забелязвал, че старците казват „ти си млад, животът е пред теб“ с мила усмивка, сякаш това им доставя удоволствие. Добре де, знаех, че животът е пред мен, но нямаше сега да се поболея заради това.

Скоро ще открият очила за всичко. Един ден ще има чудесни очила, каквито никога не е имало, и наистина ще можем да виждаме.

Господин Валумба е чернокож от Камерун, който беше дошъл във Франция, за да я измете.

Всяка сутрин карах госпожа Роза да върви пеша, за да я пораздвижа, и тя ходеше от вратата до прозореца и обратно, облегната на рамото ми, за да не ръждяса напълно. За разходката й пусках една еврейска плоча, която тя харесваше и която е не толкова тъжна, колкото обикновено. На евреите винаги им е тъжна плочата, не зная защо. Техният фолклор го изисква това.

Госпожа Роза често казваше, че всички нещастия произлизат от евреите и че ако не била еврейка, нямало да й се случат и една десета от гадостите, които са й се случили.

През нощта ми стана студено, станах и отидох да я завия с още едно одеяло.

Аз мисля, че няма по‑отвратително нещо от това да пъхаш живота насила в гърлото на хора, които не могат да се защитават и не искат повече да служат."
Из книгата

Леге Артис ЕООД
Плевен, 5800
ул. Тодор Влайков № 3
legeartis@el-soft.com