Самурайски завети. Книга 3 от поредицата "Бележки от вечността". ... Стъпвайки на Бушидо - Пътят на воина - японците създават една самобитна култура, която няма аналог в света. Бушидо е етичен кодекс, философска доктрина и начин на живот, чиито акценти са умереността, предаността, воинските умения, честта и смъртта. Думата буши означава воин, а до - път. Йероглифът бу съдържа два елемента: "алебарда" и "спирам", тоест спирам с оръжие, налагам мир. Ето защо воинът е призван да брани мира и за тази цел калява тялото си и овладява бойните изкуства до съвършенство. Той винаги е готов да ... |
|
Старинни пословици и поговорки. Книга 2 от поредицата „ Бележки от вечността “. ... В тази книга са събрани 1400 японски пословици и поговорки, които са най-доброто средство за разбирането на националния характер на японците и уникалния начин на мислене на този забележителен и самобитен народ. ... |
|
Старинни пословици и поговорки. Книга първа от поредицата "Бележки от вечността". ... Тази малка съкровищница на китайската мъдрост, включваща 2500 автентични пословици и поговорки, представлява колекция от фундаментални истини за света и човешките отношения. Век след век, в продължение на 5000 години, безчетни поколения китайци са си предавали тези скъпоценни зрънца на мъдростта, които сега са част от непреходното културно наследство на човечеството. Някои от поговорките изненадват със своята чистота и яснота, а други звучат причудливо и парадоксално, но всички те са преминали през наковалнята на времето и ... |
|
Сборник с научни изследвания. ... Сборникът съдържа доклади от юбилейната научна конференция, състояла се в София по случай 125 години от рождението и 25 години от смъртта на акад. Михаил Арнаудов. Включените изследвания са посветени на делото на големия учен в различни области на хуманитаристиката, както и на съвременното развитие на проблематиката, набелязана в неговите трудове. Разработките са подредени в три основни раздела: "Фолклор", "Литература" и "В света на Михаил Арнаудов". Включени са също обширно въведение за значението на учения, негов непубликуван текст за Яворов, както и ... |
|
Книга пета от колекцията "Новите босове" ... Крими историята на Демби започнала в младежките години с кражба на колело. След това обаче издигането му в бандитските среди се развило главоломно. Първо работил за Поли Пантев, после за Мето Илиенски, след това и за Самоковеца. Най - известен стана покрай дружбата си с Клюна. Напоследък Димитър Вучев нашумя като свидетел срещу Маргините и Златко Баретата. Твърди се, че за главата му е обявена награда. ... |
|
Край Копенхаген е убит българин. На фирма, която работи с България, не са предадени 300 000 долара капаро за поръчана стока. Кой е убиецът? У кого са парите? За да разплете този криминален възел, Емил Боев е командирован в Дания под името Михаил Коев. Попада в компанията на агенти на ЦРУ, които знаят всъщност кой е той – агент от българското разузнаване, пред когото “синее царството на красивата илюзия”. Опитват се да го вербуват. Устройват му различни капани. Минава през тежки изпитания. Вълнуващи моменти от работата на човек, който е на мястото си, но от сенчестата страна на живота. ... |
|
Една от най-искрените творби за живота на Людмила Живкова."Устремявайте всяко движение на съзнанието в потока на еволюцията. Разглеждайте всяка крачка като неделима от процеса на усъвършенстване. Застиналата форма е пригодна за повторение, но потокът не повтаря нито една вълна. Сън и бодърстване, работа и отдих, движение и покой - всичко еднакво ни носи към завършване плана на живота. Като отронени листа - ще кажат плахите. Като посети семена - ще кажат разумните. Като стрели на светлината - ще кажат смелите. Който се плаши от грохота на потока, още не се е родил в духа." Агни Йога ... |
|
"Но емоциите вече са улегнали. Знам на какво съм способен и самочувствието ми порасна. Наясно съм, че мога да пиша не само политически коментари, а и „литература”. Защото мемоаристиката е литература, нали? Когато мислих как трябва да завърша тази трета книга, у мен се затвърдяваше убеждението, че последната глава трябва да се различава от предходните. Как? Като не е „литература”. И реших, че трябва да е политика. „Политика” ли? – сигурно ще се провикне някой. – пак ли? Стига вече. Писна ми от политика. Мен политиката не ме интересува”. Чували сте това „не се интересувам от политика”, нали? Излиза из устата на ... |
|
Заветите на великите водачи. Книга 4 от поредицата "Бележки от вечността". ... "Изкуството да побеждаваш" е сборник с мисли и проникновения на великите държавни и военни водачи в човешката история, които са диктували хода на събитията. Обхващайки период от 2500 години, книгата включва както заветите на големите мъдреци от древността Сун Дзъ и Каутилия, така и цитати от най-значимите личности на модерния свят като Уинстън Чърчил и Шарл де Гол. ... |
|
Дълбоко съм убеден, че към всяко нещо съществуват поне сто ракурса и толкова версии. Аз съм за красивата версия. Тя се ражда от разума и доброто. Това ме прави щастлив и ме осмисля по някакъв начин. Понякога си въобразявам, че тъкмо тук е отговорът на въпроса, защо ми върви, с каквото и да се захвана. Няма нормален човек, който да не иска красивата версия - за себе си, но и за околните. Лошото няма какво да го търся, то само ни намира, но търся доброто - красивата версия. Сега правя един сборник с това заглавие - много му се надявам - "Красивата версия". Това сподели писателят Дончо Цончев, получавайки ... |
|
Също както и в книгите си за големи, в "Децата на кактуса" Велизар Николов тихо, деликатно и проницателно наблюдава света и го превръща в неочаквани и сепващи поетични образи. Всъщност разграничаването на поезията му на "детска" и "възрастна" изглежда формално. Без излишно умиление от невръстния адресат, поетът насища стиховете си с тръпчива меланхолия, шеговита ирония и светла тъга. "Децата на кактуса" с подвеждаща лекота ни убеждава, че в поезията не съществуват възрастови граници, че самородният поетичен образ е еднакво разбираем и от децата, и от възрастните, нужна е само по- ... |
|
"Този човек говори като равен с равните си - за равните им. Той гледа хората не от долу на горе, нито от горе на долу, а някак съвсем мъничко отстрани... Като че ли не иска да му обръщат внимание, не държи на собствените си умозаключения за човешката природа и на наблюденията си над нея, не се натрапва на читателя. Книгите му се четат на един дъх, за по три-четири часа - именно защото е трудно да се откъснеш от този негов тон, който не се натрапва, а възпитава у читателя сдържаност и отрезвява. Вие ставате той и това е най-добрата терапия, която може да бъде предложена на съвременниците, да не говорим за потомците...& ... |