Какво би станало, ако три жени влязат в ролята на Индиана Джоунс по следите на изгубена статуетка? Когато Лузитания потъва през 1915 г. на борда и загиват повече от хиляда души. Единственият оцелял се отказва изцяло от досегашния си живот на сръчен крадец, запазвайки за спомен единствено малка сребърна статуетка, която спасява - наследство за бъдещите му поколения. Почти век по-късно статуетката, част от безценно трио с колекционерска стойност, е открадната от семейство Съливан. Трите наследнички са твърдо решени да си върнат реликвата на своя прародител, да съберат Трите Орисници и да станат толкова богати, колкото ... |
|
"Яворовата поезия - това е вълшебство, в което живее българската реч. Тая реч бе за него лоното на българския дух. В едно чудно стихотворение той пита къде е неговата Родина; в пръстта на тоя дол, на оня хълм? Или в тая повилняла сбир от вълци и овци, чието име е безброят?... Неговата истинска родина е: в майчиното слово, що най-напред погали моя слух; в откровителния дух на словото, на битието вечно ново; в гърдите ми, дето ридае нейното минало и дето бъдещето нашепва здрачните си сънища." Владимир Василев Книгата е част от поредицата луксозни издания Божествен дух на издателство Захарий Стоянов. ... |
|
Сервантес избира пародията като най-сигурно средство. Чрез пародийното, а не чрез безпощадна и рязка критика той замисля да спечели читателя. Той предпочита леката ирония пред острата сатира, насмешката, пък дори и усмивката, пред строго изопнатите черти на сарказма. Той възнамерява да лекува опиянените от рицарския роман като алкохолици чрез постепенно намалявани дози алкохол и чрез майсторски всадена растяща погнуса. В рамките на пародията той избира сухия и костелив петдесетгодишен идалго, качва го на мършава кранта и го въоръжава със стари и ръждясали доспехи. Несъответната физика, странната възраст и анахроничното ... |
|
"Романът в стихове "Евгений Онегин" е безспорният връх на Пушкиновото литературно творчество, най-внушителната му и блестяща художествена изява. Според известните думи на В. Г. Белински това е най-задушевното произведение на А. С. Пушкин, любимата рожба на неговата фантазия, отразила най-пълно личността и душата на великия национален поет. Тази гениална творба е своеобразен синтез на цялото поетическо развитие на своя бележит създател и поставя началото на класическия етап в историята на руския роман." Из книгата "Илюзията, която ни крепи, е по-силна за нас, отколкото десет хиляди истини." ... |