"Тогава ми се струваше - а да ви кажа честно, господине, и днес не е много по-различно - че Америка я е грижа единствено как изглежда отвън. Като общество, вие не желаехте да разсъждавате над общата болка, която ви свързваше с вашите нападатели. Вие потърсихте убежище в измислиците за собствената си значимост, повярвахте в илюзията за собственото си превъзходство. И изиграхте този театър на сцената на света така, че цялата планета да се почувства разтърсена от вашите изстъпления, включително и моето семейство, което се намираше на хиляди мили разстояние и по онова време бе изправено пред прага на война. Една такава ... |
|
|
Джеляледин Руми (1207 - 1273) е персийски поет, мъдрец и мистик, привърженик на суфизма, проповядващ смирение, аскетизъм и приближаване към Бога чрез съкровена любов. Основател е на ордена на въртящите се дервиши. За него човекът е микросвят, който по пътя на познанието се докосва до макросвета, а чрез музиката, танца и поезията напредва по пътя на любовта, божествена и земна. Основните му творби са поемата "Маснауи" ("Духовни стихове"), "Диванът на Шамс от Табриз" - сборник с мистични оди, "Рубаят" - четиристишия. Руми е сред най-великите поети на всички времена, а мавзолеят му, ... |
|
|
В романа „От жената Дон Кихот не става” авторката търси отговори на общочовешки въпроси, пречупени през турската действителност в последните 30 години. С остро чувство за хумор и леко циничен език героинята Сехер Йелкен разказва за една своя седмица в Истанбул. Носталгията по миналото и разочарованието се борят в душата й. Докато мечтае да живее на тих и спокоен остров, Сехер е изправена пред различни предизвикателства и й се налага да се пребори с куп „вятърни мелници”. Опитва се да бъде човек, а не жена в мъжкия свят и това я принуждава да преосмисли миналото, майчинството и семейството си. Имало ли е живот преди ... |
|
|
В последния си, шести поред роман, с присъщия си богат език и усет за интрига в сюжета, Солмаз Камуран ни повежда в едно мистично пътуване през времето - на границата на измислицата и реалността - от Москва на 2010 година, през Будапеща и градовете на Централна Европа, към Истанбул - града, "през който тече море", назад във времето чак до далечния 18 век. Чрез разказа за живота на един млад унгарец, когото войната откъсва от родната страна и захвърля в чужди земи, авторката ни кара да се замислим за пътуването, което извършва всеки от нас, и за смисъла, с който го изпълваме... "По времето, когато бях ... |
|
|
Сред руините в градчето местните хлапета изследват тунели и останки от легендарен град, строен преди два века, за който сякаш никой нищо не знае и не помни. Но попадат на стара карта – и Невидимия град вече не е мит. Позабравените вълнения от детството обсебват съзнанието на младия галерист Емили Розел, когато неизвестен подател му изпраща копие от мемоари на италианския архитект от 18 век Андреа Розели. Магнетизмът на неразкритата загадка се засилва – Розели е бил поканен от Карл III де Бурбон да построи красив модерен кралски град с пристанище... в делтата на Ебро. Освен за историята и изкуството в Италия, Испания и ... |
|
|
Онова, което днес най-живо ни интересува в старите книги, не е толкова техният основен текст - за повечето той е един и същ с малки, съществени само за специалистите разлики - а добавките към него - тъй наречените "приписки". Това са бележки най-вече на прилежните преписвачи на текста, които след часове, дни, седмици изнурителен анонимен труд се осмеляват да вмъкнат и нещо от себе си. Тези приписки обикновено нямат нищо общо с текста, към който са прилепени и който е по-значителен от тях. Съвсем без връзка с него те ни съобщават за някое историческо събитие, което се е случило по време на преписването на текста ... |
|
|
"Това е поезия, която придава на родната ни традиция култивирана душа и финес. Тя доказва, че "Европа" е най-вече вътрешно състояние и личен избор за този, който иска и може, а не някаква сияйна Атлантида, отстояща на светлинни години от колективно-кармичната българска дамга... Отделните стихотворения са части от един несекващ монолог, но това е най-диалогичният монолог, който съм срещал по време на собственото си сноване из българската поезия." Владимир Трендафилов "Бих казал, че Александър Шурбанов принадлежи към онези, не твърде често срещани хора днес у нас, които, извършили едно или ... |
|
|
С предговор от Хорхе Букай. ... Това не са приказки за деца. Това не са приказки за възрастни. Това са приказки за пораснали деца, т.е. тези, които са запазили детската чистота и невинност, доброто си сърце и оптимизъм, но наред с това притежават отговорност и зрелост. Всичко това заедно прави мъдростта, която знае какво иска от Живота, но се пита и Той какво очаква от нея. Книгата съдържа 36 приказки, в които има юнаци, змейове, подземни царства, принцеси, говорещи животни, магьосници. Символите и метафорите достигат директно до душата. Така посланието заобикаля съпротивите на разума и егото. "Приказките на ... |
|
|
Надарен с тънка чувствителност и остър поглед за нещата от живота, Муратхат Мунган ни поднася шеснайсет майсторски написани разкази за съдбите на различни жени и чрез тях ни "потапя" в атмосферата на шеснайсет различни града в Анадола. Муратхат Мунган е роден на 21 април 1955 г. в Истанбул. Средното си образование завършва в Мардин. След завършването на отдела по Театър към факултета по Литература, история и география на Анкарския университет, работи като драматург в Държавен театър - Анкара, а по-късно и в Градски театър - Истанбул. Поет, писател и драматург. ... |
|
|
Халиде Едип Адъвар (1884-1964) е първата жена-писател в Турция, добила широка известност и признание, радетел за еманципацията на жените, съратник на Мустафа Кемал Ататюрк в национално-освободителната борба на турския народ. Преведени на много езици, творбите й разкриват ярки образи на силни, достойни и независими женски персонажи, които успяват да изявят индивидуалността си въпреки суровата съпротива на едно враждебно и консервативно общество. На хоризонта едва забележимите очертания на хълмове, дървета, води, всичко плуваше в сенки, които преливаха от светлосиво до най-тъмния, абаносово черен цвят. Осман ще бъде ... |
|
|
"Никита Станеску беше астрален поет и човек, живеещ в свой, особен свят. В аурата му имаше нещо неземно, което привличаше и удивляваше всеки, който поне веднъж се докоснеше до него. Домът му в Букурещ беше своеобразен клуб, отворен за поети, музиканти, художници и почитатели. Поет - философ с огромна култура, с изострена чувствителност, с по детски наивна и ранима душа и модерна мисъл и рефлексивен – това, бих казал, бяха полюсите на напрегнатото магнитно поле, в което се раждаха стиховете му. Образният му език изглежда непредсказуемо причудлив и на човек му трябва известно време, за да достигне до глъбините на ... |
|
|
"Перихан Магден е сред най-изобретателните и прями творци на нашето време. Умението, с което вае своя изказ, блестящите набези към теми, за които всеки мисли, ала малцина ги обличат в думи - всичко това печели обичта на читателите и уважението на писателското съсловие.... Четете книгите й! Няма друг като нея."Орхан Памук Перихан Магден (род. през 1960 г.) се откроява в пъстрия пейзаж на съвременната турска литература с модерния си начин на писане, с психологизма и стремежа да надскочи конвенционалните образци. Световните критици я сравняват с Дж. Д. Селинджър. Романът й "От кого бягахме, мамо?" се ... |
