1946 г. Любимата игра на седемгодишния Америго е да брои и оценява обувките на минувачите по улиците на Неапол. Най-много точки му носят здравите обувки, но те са рядкост, а за нови и дума не може да става. Америго не познава баща си и двамата с майка му едва оцеляват в съсипания от войната град. Спасението идва от Северна Италия, а с него и драмата на откъснатите от родителите си деца. Седемдесет хиляди бедни хлапета от Юга са изпратени временно в приемни семейства. Как обаче се справя Америго, когато внезапно попада в съвсем различен свят? 1994 г. Америго вече е прочут цигулар. Сега, когато за пръв път след ... |
|
Книгата е част от поредицата "Безкрайна проза" на издателство "Леге Артис". ... Ирационална, сюрреалистична книга, която трябва да се чете на символно ниво. Героите са на ръба на рационалното, преувеличени, стигащи до пароксизъм. Хуморът е самоубийствен, жесток, рязък и невинаги особено фин. Гротеската е запазена марка на Ромен Гари. Пародийният език, диалози и сцени, предадени изключително живо от преводача на книгата, са извор едновременно на горчивина и истинско словесно забавление. "Роман, който е привидно пълен със смях и лукавство, но чиято идея и структура почиват върху две дълбоко ... |
|
Четири истории, обединени от централната тема за прошката. Историята, която дава заглавието на сборника е доста болезнена - и с отворен финал. Разказва за майка, чиято дъщеря е била изнасилена и убита. Преди 25 години Шмит срещнал лично адвоката на един масов убиец. Той му разказва за странното поведение на жена, шокирана от бездушието на убиеца по време на процеса. Тя започва да го посещава в затвора, с което скандализира другите роднини на жертвата. Когато се сблъскваш с безчовечността, започваш да разбираш. Ако цял живот си бил обгърнат от нея, как да отвърнеш на някого със съчувствие?... Тъмна, уязвяваща, ... |
|
При хиперборейците - Тази моя книга, пише Църнянски, е роман, пътепис, мемоари, поезия, та дори и памфлет, хаос от спомени, пътувания и лутания... Това е смесица от пътеписи до Шпицберген, дотам, докъдето корабът може да стигне, смесица от пътеписи из Италия, впечатления, бележки, размисли на човек, започнал да остарява. Пише за Италия, но същевременно възкресява спомени за неповторимия Север, за копнежа към Хиперборея - страната на вечната красота, в която слънцето никога не залязва, за митичния народ на хиперборейците, който според гръцката митология живеел от другата страна на северния вятър. Изкуството също заема ... |
|
Сборник с притчи, есета, размисли по пътя - познато и непознато. ... На всяка книга, която е добро художествено творение, би могло да пише: Изтръгнато от живота - моя и вашия. Съдби човешки (Чаша):... Тази земя е бедна и клета, тясна и мрачна, в нея не е лесно да бъдеш и валия, а камо ли рая и монах. В тази земя и една чаша се вижда, та боде очите повече и от най-високата кула. Който е искал зенгин и рахат да бъде, не е трябвало да се ражда, нито да се замонаши в нея. Тук и драм радост с душата се плаща.... Съдби от камък (Мостът на Жепа, Върху камънака на Почител): Почител. На една нога изправен, с едно стъпало и то не ... |
|
От автора на "Нива на живот", "Папагалът на Флобер" и "Предчувствие за край". ... Повечето от нас могат да разкажат една-единствена история. Не че в живота ни се случва едно-единствено нещо - безброй са събитията, които превръщаме в безброй истории. Ала само една е от значение, само една си струва да се разкаже. Ето я моята. Деветнайсетгодишният студент Пол се връща у дома за лятната ваканция и в тенис клуба среща Сюзан, самоуверена и духовита омъжена жена на четирийсет и осем. Скоро тя и Пол стават любовници и той е горд, че връзката им е бунт срещу закостенелите нрави. Двамата избягват в ... |
|
За пръв път виждам Макс на среща на сляпо. Той е безумно красив и забавен, а химията помежду ни е несравнима. Точно от каквото се нуждая след скорошната ми раздяла. Или поне така си мисля... Но тогава пристига човекът, с когото реално имам среща. Какво разочарование! Макс пъхва в ръката ми билет за хокеен мач и си тръгва. А аз не мога да спра да мисля за него. Отивам на мача, но мястото до моето е празно. Нима ми е вързал тенекия? Тогава един играч отбелязва и виждам лицето му отблизо. Няма как да сбъркам тези големи трапчинки. Така започва нашето щуро приключение с много смях, секс и нови предизвикателства. Има само ... |
|
"Литургия за Илинден е крайъгълният камък на нейния творчески път на опознаване на собственото си духовно родословие като "борец срещу времето си" по израза на Ницше. В конкретния случай тя смяташе Македонския въпрос за първопричина на трагичната политическа история на България през ХХ век, а и на революционния опит и неговите братоубийствени последствия. Тя не се обръща към историческото минало да изпълни дълг, но като писател и творец "да не остави свят човешки опит неоплакан и непредаден на наследието", което трябва на свой ред да отстоява човешкото достойнство с истина и дух през безброй ... |
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
"През 2025 -а се навършват 120 години от рождението на Мистер Сенко. Преди половин век той бе изключително популярен, направо култов, както биха казали днес. Идолите на народа тогава бяха няколко - Гунди във футбола, Лили Иванова и Емил Димитров в естрадата, пророчицата Ванга от Петрич... И Мистер Сенко. Неговото име бе влязло дори в ежедневния език, често можеше да се чуе някой да каже: "Аз да не съм ти Мистер Сенко!", когато ставаше дума за нещо сложно, невъзможно или невероятно. Само той - илюзионистът, фокусникът, магьосникът - умееше сложни, невъзможни и невероятни неща. Тази книга разказва за живота ... |
|
2017 година: Сигне е почти на седемдесет, но не се плаши от морето. Тя отплава сама от детското си село в Норвегия, за да се изправи срещу мъжа, когото някога е обичала. На борда на лодката Синева са само тя и един странен товар. През 2041 годна Давид бяга с малката си дъщеря Лу от разкъсваната от войни Южна Европа, която е измъчвана от суша. Двамата са разделени от останалите членове на семейството си и отчаяно търсят начин да се съберат отново с тях, когато откриват изоставена платноходка в една изпепелена френска градина, на километри от най-близкия бряг. Краят на океана е вълнуващ, умело изграден роман, представящ ... |
|
Един мъж, напуснал окончателно семейството си, започва да пише писмо до своя първи и единствен син, след като жената, с която живее в момента, губи преждевременно детето им. Провокативен в посланията си, чувствен в езика си, богат на теми и идеи, разказът на бащата ще прерасне в разголваща изповед: за историята на предците му, за няколкото му семейства и отношенията с брат му, както и за вездесъщата, но недопустима жена в живота му. Ще се превърне ли това писмо в последен шанс той да почувства онова, което винаги се е смятал неспособен да изпитва: загубата, липсата, болката? Болката, която винаги идва по-късно... Болката ... |