1946 г. Любимата игра на седемгодишния Америго е да брои и оценява обувките на минувачите по улиците на Неапол. Най-много точки му носят здравите обувки, но те са рядкост, а за нови и дума не може да става. Америго не познава баща си и двамата с майка му едва оцеляват в съсипания от войната град. Спасението идва от Северна Италия, а с него и драмата на откъснатите от родителите си деца. Седемдесет хиляди бедни хлапета от Юга са изпратени временно в приемни семейства. Как обаче се справя Америго, когато внезапно попада в съвсем различен свят? 1994 г. Америго вече е прочут цигулар. Сега, когато за пръв път след ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Безкрайна проза" на издателство "Леге Артис". ... Ирационална, сюрреалистична книга, която трябва да се чете на символно ниво. Героите са на ръба на рационалното, преувеличени, стигащи до пароксизъм. Хуморът е самоубийствен, жесток, рязък и невинаги особено фин. Гротеската е запазена марка на Ромен Гари. Пародийният език, диалози и сцени, предадени изключително живо от преводача на книгата, са извор едновременно на горчивина и истинско словесно забавление. "Роман, който е привидно пълен със смях и лукавство, но чиято идея и структура почиват върху две дълбоко ... |
|
|
Четири истории, обединени от централната тема за прошката. Историята, която дава заглавието на сборника е доста болезнена - и с отворен финал. Разказва за майка, чиято дъщеря е била изнасилена и убита. Преди 25 години Шмит срещнал лично адвоката на един масов убиец. Той му разказва за странното поведение на жена, шокирана от бездушието на убиеца по време на процеса. Тя започва да го посещава в затвора, с което скандализира другите роднини на жертвата. Когато се сблъскваш с безчовечността, започваш да разбираш. Ако цял живот си бил обгърнат от нея, как да отвърнеш на някого със съчувствие?... Тъмна, уязвяваща, ... |
|
|
При хиперборейците - Тази моя книга, пише Църнянски, е роман, пътепис, мемоари, поезия, та дори и памфлет, хаос от спомени, пътувания и лутания... Това е смесица от пътеписи до Шпицберген, дотам, докъдето корабът може да стигне, смесица от пътеписи из Италия, впечатления, бележки, размисли на човек, започнал да остарява. Пише за Италия, но същевременно възкресява спомени за неповторимия Север, за копнежа към Хиперборея - страната на вечната красота, в която слънцето никога не залязва, за митичния народ на хиперборейците, който според гръцката митология живеел от другата страна на северния вятър. Изкуството също заема ... |
|
|
Сборник с притчи, есета, размисли по пътя - познато и непознато. ... На всяка книга, която е добро художествено творение, би могло да пише: Изтръгнато от живота - моя и вашия. Съдби човешки (Чаша):... Тази земя е бедна и клета, тясна и мрачна, в нея не е лесно да бъдеш и валия, а камо ли рая и монах. В тази земя и една чаша се вижда, та боде очите повече и от най-високата кула. Който е искал зенгин и рахат да бъде, не е трябвало да се ражда, нито да се замонаши в нея. Тук и драм радост с душата се плаща.... Съдби от камък (Мостът на Жепа, Върху камънака на Почител): Почител. На една нога изправен, с едно стъпало и то не ... |
|
|
От автора на "Нива на живот", "Папагалът на Флобер" и "Предчувствие за край". ... Повечето от нас могат да разкажат една-единствена история. Не че в живота ни се случва едно-единствено нещо - безброй са събитията, които превръщаме в безброй истории. Ала само една е от значение, само една си струва да се разкаже. Ето я моята. Деветнайсетгодишният студент Пол се връща у дома за лятната ваканция и в тенис клуба среща Сюзан, самоуверена и духовита омъжена жена на четирийсет и осем. Скоро тя и Пол стават любовници и той е горд, че връзката им е бунт срещу закостенелите нрави. Двамата избягват в ... |
|
|
Тринайсетте разказа в Чуждестранният легион (1964) са литературно, интелектуално и формално предизвикателство. "Нежно обичам незавършеното, недодяланото, онова, което неумело опитва кратък полет и тромаво тупва на земята", казва тяхната авторка Кларис Лиспектор (1920 - 1977), едно от най-впечатляващите пера на ХХ век. И същевременно доказва и опровергава тази своя обич в елегантно минималистичните си, но и неограничено вълнуващи истории. По страниците на сборника детства завършват с трясък; зад всяко яйце прозира космическа конспирация; съботен обяд става повод за екзистенциална равносметка; една машинописка ... |
|
|
Искам да си живея живота не е автобиографичен роман, но изразява концепциите на авторката, относно болките и житейските драми на жена, повлечена против волята си в посока, неприсъща на конвенционалната женска природа, и обременена с тежката съдба да бъде различна от нормалните жени. В класическата литература мъжките и женските образи са носители на безусловна определеност Ромео и Жулита, Хамлет и Офелия, Отело и Дездемона, Дон Кихот и Дулсинея. Съвременната действителност обаче налага много по-задълбочен анализ на сенчестата част на човешкото подсъзнание. Нестабилната анатомия на чувствата е ключът към съдбата на ... |
|
|
Съставител: Наталия Николова. ... "Понякога човек се нуждае повече от нечия история, отколкото от храна, за да оцелее." Притчите, които хората разказват, намират своето място в паметта ни, и когато настъпи момент на трудност или избор, изплуват, за да ни поведат напред. Тази книга събира мъдри и вълнуващи истории, които доказват, че знанието не е просто натрупване на факти, а светлина, която озарява пътя ни. Всяка притча е като семе - малка, но с огромна сила да разцъфне в правилния миг и да ни помогне да видим живота с нови очи. Съкровищница от притчи на издателство Монт е поредица от малки истории, ... |
|
|
Ангел е бивш учител, който губи всичко и става бездомен алкохолик. Мануела още не е навършила петнайсет, когато е принудена да проституира на междуградски път. Тази книга е историята на следващите близо три десетилетия от животите им и е разказ за това как те се превръщат в двама от най-могъщите и важни хора в една завладяна от мафията държава, в която преходът е бил бутафорен, политическите и икономическите процеси са дирижирани от кадри от службите на стария режим, които от сенките безскрупулно дърпат конците на всички и всичко, като по този начин крадат не само настоящето на сънародниците си, но и тяхното бъдеще и ... |
|
|
Арабският полуостров е раздиран от военни и религиозни сблъсъци, когато Абраха, жестокият завоевател и цар на Химяр (Йемен), повежда многохилядната си армия с невиждани дотогава бойни слонове към Мека. Целта му е да унищожи намиращото се там древно светилище Кааба, където всяка година се стичат поклонници от всички страни, и да пренасочи поклонническия поток към величествената църква, която е построил в столицата си Сана. Докато армията на Абраха настъпва, в сърцето на пустинята се разгаря друга, далеч по-разтърсваща битка - тази между баща и син. Абдулмуталиб е един от старейшините на Мека, здраво свързан с традициите. ... |
|
|
Един мъж, напуснал окончателно семейството си, започва да пише писмо до своя първи и единствен син, след като жената, с която живее в момента, губи преждевременно детето им. Провокативен в посланията си, чувствен в езика си, богат на теми и идеи, разказът на бащата ще прерасне в разголваща изповед: за историята на предците му, за няколкото му семейства и отношенията с брат му, както и за вездесъщата, но недопустима жена в живота му. Ще се превърне ли това писмо в последен шанс той да почувства онова, което винаги се е смятал неспособен да изпитва: загубата, липсата, болката? Болката, която винаги идва по-късно... Болката ... |
