Малкият герой Момо (съкратено от Мохамед), живее в дом за изоставени деца на проститутки, създаден от колоритната мадам Роза, някога преследвана еврейка, претърпяла ужасите в Аушвиц, след дълги години работа по улиците, когато красотата на тялото вече я е напуснала, а тя постепенно губи разсъдъка си и очаква смъртта. Но какво ще прави без нея Момо, който не познава родителите си, нито дори истинската си възраст? Двамата имат затрогваща връзка и любов помежду си. Съвременното общество е устроено така, че милиони хора са отхвърлени, презрени. Гари разкрива тяхната човечност. В мизерията на Белвил можем да открием повече ... |
|
|
Този роман е любовен химн към онова "трето измерение" на мъжа и на жената - двойката. Необратимата съдба разкъсва единението на Яник и Мишел. Но едно любовно отчаяние, което се отчайва от любовта, за тях е неприемливо противоречие. Човек трябва да извоюва победа над смъртта. Яник казва на Мишел: "Ще изчезна, но искам да остана жена. Ще бъда за теб някоя друга. Върви към нея. Срещни друга женска половина. Най-жестокият начин да ме забравиш е да не обичаш повече." И по този начин се появява Лидия и онова, което ще се събере отново във вихрена възхвала, отвъд ефимерното, двойката, в която "всяко ... |
|
|
"Горивото на бъдещето" е новата енергия, позволяваща да светят лампи, да работят мотори и да се движат коли, и използвана, също така, при свръхмодерните ядрени бомби. За произвеждането му се използват зарядът на душите, които след смъртта биват улавяни от специални "каптажи" и вкарвани в батерии. Как ще реагирате, ако разберете, че жената, обичана от вас, ще оживее под формата на 100 ватова крушка, а старият ви съсед, който е участник в съпротивата, задвижва мотора на вашия ситроен? Тази стремглаво развиваща се измислена история не оставя на спокойствие читателя. Едва след като прочете финалния ред ... |
|
|
"Не е имало предумисъл от моя страна: докато пишех тези разкази, си въобразявах, че се отдавам единствено на удоволствието да разказвам. Чак когато препрочетох сборника, се усетих за единството на неговото вдъхновение: личните ми демони за пореден път ми бяха попречили да изляза в отпуск. Привидно ироничният ми и весел стил няма да подлъже никого: човекът като явление продължава да ме изумява и да ме кара да се люшкам между надеждата за някаква биологична революция или просто за някаква революция." Ромен Гари "Първият сценарий, който ще напишеш и който сам ще режисираш през 1968 г. е адаптация на " ... |
|
|
На своя 80-ти рожден ден Лейди Л., един от стълбовете на Британската империя, гранд-дама, превърнала се в символ на достолепие, аристократизъм, разюздан лукс и здрав разум, почитана родителка, дала на Империята министър, епископ, полковник от Кралския полк и виден банкер, започва смайващ разказ пред почтения сър Пърси Родинър, по английски дискретно влюбен в нея от 40 години. Разказ за печално известната парижка улица "Жид", за уличните момичета, за любовта-мълния, която поразява за цял живот, за идеалисти, кроящи планове за атентати "върху мазна хартия, по която още се въргаляше кръглооката глава на ... |
|
|
Книга от серията "Безкрайна проза" на издателство "Леге Артис". ... Да обичаш една жена, значи да обичаш само веднъж. Когато любимата изчезне, вековете и годините, секундите, вечностите, часовете и годишните времена спират да се съобразяват с времето и не могат да бъдат измервани; мисля, че човек не може да е обичал, без да се превърне в хилядолетник. Всичко започва още в крехката възраст на разказвача Фоско в Русия, при царуването на Екатерина Велика. Семейство Зага са венециански акробати, дошли да търсят късмета си в тази снежна земя и никога да не забравят, че човечеството търси не истината, а ... |
|
|
Романът първоначално е написан под заглавието "Цветовете на деня" през 1952 година. Той е в основата на холивудски филм, под заглавие "Мъжът, който разбираше жените" с Хенри Фонда и Лесли Карън в ролите на "съвършената двойка". Романът е преработен под заглавието "Лиричните клоуни" през 1979-а - годината, в която се самоубива Джийн Сибърг... Бурлеската се превръща в последния пристан на инстинкта за самосъхранение. Ромен Гари (1914 - 1980) е френски писател от руско-еврейски произход, литературен мистификатор, кинорежисьор, военен и дипломат. Той е единственият двукратен лауреат на ... |
|
|
"Какво събира в една книга Мохамед Али, Бродски, Майлс Дейвис, Толстой, Одън, един горски лесничей... Колко случайност и мълнии може да понесе човек? Как живяхме последните години и можем ли вече да разкажем тази залостеност в собствените стаи? Иван Ланджев идва с неподражаема стъпка, като някакъв гросмайстор на ринга на есето, като саркастичен меланхолик на фрагмента. Има всичко тук - шах и бокс, литература и джаз, поезия и пандемия - изтанцувани и написани с дяволски добър стил, дълбочина и талант." Георги Господинов "Мисля, че така е станало: изящните фрагменти на тази книга най-напред са били ... |
|
|
Книгата е част от "Индийската поредица" на издателство "Жанет-45". Между морето и бенгалските равнини на източния бряг на Индия лежи огромен архипелаг. Някои от островите са огромни, други - не по-големи от пясъчна дюна; някои са съществували от зората на историята, други са се появили едва вчера. Това е Сундарбан - "красивите земи". Тук няма граници, които да разделят сладката вода от солената, реката от морето, дори сушата от водата. Приливите навлизат повее от 300 километра в сушата и всеки ден хиляди хектари мангрови гори се скриват под водата, за да се появят отново няколко часа по- ... |
|
|
В книгата са подбрани извадки от лекции и беседи на Учителя Беинса Дуно. ... |
|
|
Тринайсетте разказа в Чуждестранният легион (1964) са литературно, интелектуално и формално предизвикателство. "Нежно обичам незавършеното, недодяланото, онова, което неумело опитва кратък полет и тромаво тупва на земята", казва тяхната авторка Кларис Лиспектор (1920 - 1977), едно от най-впечатляващите пера на ХХ век. И същевременно доказва и опровергава тази своя обич в елегантно минималистичните си, но и неограничено вълнуващи истории. По страниците на сборника детства завършват с трясък; зад всяко яйце прозира космическа конспирация; съботен обяд става повод за екзистенциална равносметка; една машинописка ... |
|
|
"От няколко десетилетия въпросът за социалното неподчинение занимава трайно мислителите и политолозите. Цветан Тодоров подхожда към него с осем биографични очерка на Ети Хилезум, Жермен Тийон, Борис Пастернак, Александър Солженицин, Нелсън Мандела, Малкълм Екс, Давид Шулман, Едуард Сноудън. Тези наши предшественици или съвременници живеят и работят в различни страни и на различни поприща. Но всички те отхвърлят от морални съображения определено социално зло, от което страда цяло едно общество. Неподчинението им не е плод на негативизъм, евентуално присъщ на техния характер, а на стремеж да утвърдят положителни ... |
