"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |
|
|
"Преселението" е книга, писана от професор Боян Биолчев с години. Повлияна от личната съдба на неговия род, историята започва по време на Първата балканска война. Турците настъпват на северозапад и безчинстват в българските села в Беломорска Тракия. Българско семейство бяга с двамата си сина, дъщеря си и новородената си внучка. Едва шестгодишно, едното от момчетата спасява малоумния си брат да не бъде изнасилен от турски войник, като го застрелва със собствената му пушка. Предпазвайки семейството да не бъде открито и избито обаче, дядото задушава новородената си внучка. След много трудности семейството стига в ... |
|
|
Най-ласкавата раздяла с миналото е възможна, като се посмеем с него за него - въпреки всичките тегоби, конфузи, гафове и недоразумения, които са ни сполетели. В книжката за Тазстрана ще се разпознаете, ще си припомните или ще узнаете как бе тогава, при социализЪма, че и след това. Как живееха, общуваха, немееха или се смееха малките хора, гъзарите и тузарите на Оная епоха. Защото все още си спомняме за нея с умиление или с омерзение, презрение и смут; все още са живи веселите случки и приключения на случайни индивиди и не толкова случайни типове и типажи. "Сказка за Тазстрана" отразява близкото, по-далечното и ... |
|
|
Жозеф Косел (1898-1979) е писател, военен летец и журналист, автор на близо 80 белетристични творби. Удостоен е с множество литературни награди, двукратен носител на Военен кръст, член на Френската академия, офицер на Почетния легион. След смъртта му на негово име е учредена литературна награда. Севрин Серизи е млада и красива, омъжена за известен хирург, привлекателен и влюбен в нея, както и тя в него. Но в интимната им близост тя не намира удовлетворение. Все повече я завладяват фантазии, тя копнее да бъде едва ли не унижавана и насилвана, и то от груби, по-нисши социално мъже. И започва редовно, в някои следобеди, да ... |
|
|
"Тигърът поиска, човекът обеща" на Никола Маринов е поетически и философски опит да се придаде форма, плътност и глас на бездната, усилие "пустата земя" вътре в нас да се засели със смисъл. Читателят се пита какъв е този свят, който е описан - постапокалиптичен или все още несътворен? Свят, в който пространствата изглеждат все още (или вече) неразчленени, свят, в който гравитацията постоянно изменя на логиката и затова границите между аз и ти, и то, и нас са дотолкова променливи, че стават невалидни. И защо в този свят няма хора, а котки, гълъби, тигри, катерици, маймуни? И с кого разговаря ... |
|
|
В "Пет малки прасенца" Агата Кристи поставя пред Поаро необичайно предизвикателство - той няма достъп до местопрестъплението! - Човек не използва само мускулите си - отбеляза Поаро. - На мене не ми е нужно да превивам гръб и да измервам отпечатъци от обувки, да събирам фасове или да ровя из стъпканата трева. Достатъчно е да се отпусна в креслото си и да мисля. Ето това - и той потупа леко яйцевидната си глава, - това е, което функционира. Страстта на Еймиъс Крейл към рисуването и жените го прави известен. А смъртта му го опозорява. Неговата ревнива съпруга е обвинена в убийството му и е осъдена на доживотен ... |
|
|
От авторката на бестселъра "Яж, моли се и обичай". ... Елизабет Гилбърт разказва необикновената история на една млада жена, която открива, че не е нужно да си добро момиче, за да бъдеш добър човек. Написан с дълбока мъдрост за човешките копнежи и взаимоотношения, романът "Град на момичета" изследва темите за женската сексуалност и себеопрощаващата равносметка в края на човешкия живот. През 1940 г. деветнайсетгодишната Вивиан Морис е изгонена от колежа "Васар". Родителите ѝ я изпращат в Ню Йорк, за да живее при леля си Пег, собственичка на пищния, но рушащ се театър "Лили ... |
|
|
Тя е на 30. Неомъжена. Кариерата ѝ е в застой. Тя е всичко друго, но не и това, което обществото очаква от нея да бъде. Бриджит Джоунс води своя дневник в продължение на една година, през която ние, читателите, надникваме отблизо в нейните чувства, емоции, желания и стремежи. Но от простите новогодишни цели като: "да спра да пуша, да намаля алкохола, да отслабна и да напредна професионално", Бриджит ще постигне много повече - ще разбие мита за успешната млада жена с идеални мерки, с щастлив брак и блестяща кариера. За тази една година Бриджит ще научи най-важното, което прави всяка жена успешна и щастлива: ... |
|
|
"Животът е движение. Аз се учех да бъда комик в движение. Винаги съм се стремял да търся най-болните и остри теми на нашето време и да ги поднасям на публиката през призмата на смеха и в частност на сатирата и пародията. Черпя енергия от взаимодействието си с хората, черпя идеи от тях и после им ги връщам по моя си, надявам се, забавен начин." Димитър Туджаров-Шкумбата ... |
|
|
Сборник с хумористични разкази. ... "Когато бях на 30, хумористичните разкази ми се виждаха лесна работа. И ги пишех почти на кило, без много да му мисля - може би по един седмично.Сега, когато съм на 2 х 30, работата не изглежда тъй проста. Колкото по-дълго пиша, толкова по-трудно ми се получават кратките разкази. От много лутания из лабиринта от думи съм се докарал до онова положение, за което пее блусарят Камен Кацата в парчето Боли ме главата: "Забравил съм к'во търся, но не е к'во да е...". Всъщност, не съм забравил - търся онзи хумор, дето ръжда не хваща. Ръждата на времето е най-големият ... |
|
|
Истории за жени. ... "Приказки за времето" е книга провокация. Тя не търси конвенционалния читател, който чете универсалното повествование от А до Я. Точно както в живота не всичко е подредено. Хронологията върви по следата на спомена. Тази книга има различно послание. Да превърти времето чрез своята жанрова еклектика, чрез съчетаването на художественото и документалното, чрез белетристика, проза, поезия, кино. Тя се опитва да излезе от канона и представите на традиционната литература. Тази пъстрота е предопределена от нейната цел - да разкрие полета на женската душа, на тази неизбродена необятност, на нейните ... |
|
|
От авторката на "Сексът и градът". ... 20 години след култовата книга "Сексът и градът" неподражаемата Кандис Бушнел отново ни провокира - този път с автобиографичния си роман "Има ли все още секс в града". С реални случки и споделени истории от личния ѝ живот и художествените ѝ обобщения той се превръща в ценен съветник за жените над 50. Макар Кандис да не ни връща при емблематичната четворка от "Сексът и градът", имаме чувството, че сме на късна закуска с подобни типажи, но вече на средна възраст. Период от живота, когато децата си отиват (заедно с повечето от ... |
