Сборник с хумористични разкази. ... "Когато бях на 30, хумористичните разкази ми се виждаха лесна работа. И ги пишех почти на кило, без много да му мисля - може би по един седмично.Сега, когато съм на 2 х 30, работата не изглежда тъй проста. Колкото по-дълго пиша, толкова по-трудно ми се получават кратките разкази. От много лутания из лабиринта от думи съм се докарал до онова положение, за което пее блусарят Камен Кацата в парчето Боли ме главата: "Забравил съм к'во търся, но не е к'во да е...". Всъщност, не съм забравил - търся онзи хумор, дето ръжда не хваща. Ръждата на времето е най-големият ... |
|
В романа Войната на буквите неповторимата Людмила Филипова съсредоточава творческия си талант върху един от най-важните моменти в българската история и разкрива житейските битки и предизвикателствата на цар Симеон, синовете му и техните най-големи противници. Създаването, налагането и опазването на българската азбука е дело, с което не просто се гордеем - то ни определя като силен и непоклатим народ. В него обаче има намесена мистика, която остава неразбулена и до днес - кой е Черноризец Храбър и каква е скритата сила на буквите? Това е тайна, която преобръща съдбата на хиляди, предрешава битки и дарява неземни сили. ... |
|
Вълнуваща сага за жена, която не се предава... През 1905 година млада прислужница напуска тресавищата Феърли Хол, в близост до Йоркшир. Ема Харт е на шестнайсет, сама и бременна, но успява да надвие безизходицата. След огромна трагедия, Ема успява да се измъкне от бедността и водена от желанието за успех, създава империя от нищото. Но успехът има висока цена... Като една от най-заможните дами в света, тя има почти всичко, за което се е борила - преодолява два неуспешни брака, две опустошителни войни и тайни от поколения наред. Докато алчността, завистта и отмъщението поглъщат близките ѝ, Ема трябва да се изправи ... |
|
Казват, че: Възрастта не е порок; Талантът е продължително търпение, искра божия, дарба, която властва над човека; Мъдростта не е във възрастта, а в главата и се проявява чрез верността на мислите и лекотата на изразяване; Знанието е блаженство за ума... Доказателство за всичко това е настоящата книга "Облигационноправна поема" на утвърдилия се напоследък майстор на мерената правна реч и още по-отдавна утвърден университетски учен-юрист проф. Огнян Герджиков. ... |
|
След "Гражданскоправна поема" и "Облигационноправна поема" авторът Огнян Герджиков продължава необикновения си творчески експеримент с "Вещноправна поема". Но след "възпятото" от тази книга, ние, читателите, понесени върху закачливите стихове - все по-умело и плътно съчетали съдържание, рима и ритъм - разбиране, че професорът-поет плавно и неусетно разказва грандиозния си замисъл: да "преведе" суховатата правна материя на поетичен език. ... |
|
И ето сега, след 22 години, вие отваряте очи, ощипвате се хубаво и виждате: да, българският език още е официален, макар българите да намаляват скоропостижно, но от разделението на властите и помен няма. Плюс това държавата прави бизнес и дори помага на частниците да се справят. Разбира се, не безкористно. Освен това крадат като за последно. Отделно от това премиерът си говори по телефона с Мишо Бирата, а когато дойде време да се яви в парламента (за вот на недоверие например), не му пука от същия този парламент, щото си е негов. Образованието си е национализирано, както и преди. Властта е скупчена в София, както и преди. ... |
|
Другият може да се превъплъти в теб! Стивън Кинг - какъвто го познавате! Остър, актуален, непримирим. Ненадминат разказвач на страшни приказки. Изкусен художник на американския бит и дух. През един юлски ден Тери Мейтланд, любимец на всички във Флинт Сити, присъства на среща с писателя Харлан Коубън в друг град и е заснет на видео от местната телевизия. През същия ден според очевидци той отвлича дете и го убива по жесток начин. Може ли един човек да е на две места едновременно? А може ли две престъпления да си приличат дотолкова, та сякаш са изпълнени по един и същ "сценарий", под една и съща "режисура& ... |
|
Има ли правило какви качества трябва да притежава човек, за да сложат лика му на банкнота от 100 долара? Едва ли. Ала всеки, който прочете тази книга, ще се увери, че признанието е повече от заслужено. И струва неизразимо повече от споменатия номинал. Във времената на зараждането на САЩ, Бенджамин Франклин е нещо повече от издател, политик, общественик, учен, изобретател, дипломат. Защото той е преди всичко един светъл ум, с невероятни способности да сплотява, убеждава и напътства. Неговите разностранни интереси имат неоценим принос за създаването на младата нация. А историята на живота му (уви, недовършена), споделена ... |
|
Някой трябваше да разкаже как е започнала войната. Да опише чистото зло като най-незаличимата мръсотия в този свят. Бялата дама от Сергей Лебедев е роман за истината, която нито една пропаганда не може да скрие - корените на омразата, предизвикала войната в Украйна, са дълбоки. Те са част от земята и въздуха в Донбас, посадени са много преди да се стигне до изстрелите, свалените самолети и безпощадните убийства. Злото има имена, а жертвите му - не. Разтърсващ роман за битката между светлината и тъмнината, разгръщаща се пред очите ни. ... |
|
"Нима ни се предлага някаква учебникарско-христоматийна книга? Не. Това е книга полемика. Полемиката е политическа. Макар че авторът не е политолог, а писател, който разказва за писатели, при това с емпатия и проникновение. Първата дума от посланието му е заглавието. Тези хора и тяхното писмено дело - заявява Михаил Шишкин - са моите. За руското имперско, съветско, постсъветско училище те може да са някакъв задължителен материал; за властта в Кремъл - културен параван на насилието, за неруския свят - водачи в разбирането на Русия. За Шишкин те са бойни другари. Битката им е една: високата руска култура против ... |
|
Познавах човек, който по време на пандемията се бе приютил и живял сам в изгорялата катедрала Нотр Дам дьо Пари. Но не измислен герой като Квазимодо, а реален - от плът и кръв. Преди да почине, той ми довери, че е оставил таен знак някъде в недрата на храма и сега ще трябва да го търся по примера на Виктор Юго. Из прерията на Северна Дакота, където освен кукуруз, бизони и тук-там някоя ядрена установка друго не се намира, разнасях с пикап гюмове със семе от бик в течен азот и едно безжизнено каубойско тяло. В Люксембург се наложи да пия шампанско от ранни зори, макар да помня онази крилата фраза, че сутрин шампанско ... |
|
Наркопласьор, обрал големия бос, споделя страховете си със случаен непознат. Бодигард зарязва професията си, след като е спасен от собствената си клиентка. Богаташ плаща, за да убият съпругата му, тъй като това излиза далеч по-евтино от развода. Анонимен гражданин ликвидира ненаказани престъпници. Професионалист планира до съвършенство военна мисия... По думите на самия Лий Чайлд всички тези разкази са всъщност много, много, много кратки романи, които разкриват най-доброто и най-лошото в човешката природа. Героите им не са съвсем обикновени: наемен убиец, федерален агент, фалшификатор на картини, гангстер... И, разбира ... |