Поредица "Шедьовър" представя на българския читател безсмъртни образци на световната литература. ... "Светът, приятелю Говинда, не е несъвършен, не се стреми и прекалено бавно към съвършенството: не, той е съвършен във всеки миг, самият грях носи със себе си и милостта, във всяко невръстно дете вече е стаен старецът, в кърмачетата е смълчана смъртта, а във всички смъртни - вечният живот. Никой не може да види докъде е стигнал другият по своя път, в разбойника и в зароиграча се намира Буда, а в брамина - разбойникът." Херман Хесе ... |
|
|
Книгата, която никога не ви показвам, докато говоря винаги за нея, е такава рядка книга, че се среща само в планината, на която я изгубих, и ще трябва да отида някой ден да я намеря. Няма как да ми убегне от очите, колкото и да е рядка книга. Засега да си поема дъх, защото там дори самият въздух разреден е... ... |
|
|
Може би в този том стихотворенията са най-разнообразни и като тематика и като форма. 1999 г. беше най-болезнената и най-радостната в моя живот дотогава. Роди се внучката ми Тамарка и почина майка ми. "Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети. Ах, неуверена нежност все още в душите ни свети и подозрително блясват шпаги от минали страсти, звън на решителна битка за невъзможното щастие. Не остарявай, любов! Ето, завесата пада - кратък поклон и тръгни - гола, нахална и млада. С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай. Не остарявай, любов, моля те, не остарявай!" ... |
|
|
Двадесет години след това. От 1962 до 1982. Случиха се много неща и тези стихотворения са нещо като дневник, като разказ за живота ми - от младостта към съзряването. Бях учител в Малко Търново, после драматург и режисьор в Бургаския театър. Постепенно поезията беше изместена от драматургията и режисурата. Пишех все по-рядко стихове, но никога не престанах, разбира се. Този втори том от моята поезия е разнообразен като теми: любовта, семейството, остаряването, театъра, преходността на времето и отново смъртта... Първата ми стихосбирка излезе през 1963 година. Тя се казваше "Всичко ще изпитаме" и благодарение на ... |
|
|
"Тези стихотворения са ми особено скъпи. Това са моите ученически и студентски стихове. Бил съм 15, а после 21 годишен. Влюбен. Наивен. Непорочен. Качвах се на велосипеда след училище и отивах в морската градина. Сядах на пейката до паметника на Пушкин . Имах една тетрадка "широки редове" и пишех с молив. Химикалката още не беше открита. Бях луд по Лермонтов, Верхарн и Димитър Бояджиев. Току що бях открил Лилиев и Багряна , най-старите антикварни издания. И разбира се - прокълнатите поети: Франсоа Вийон, Артур Рембо... Съвременна българска поезия не четях, пък и тогава още не бяха се появили новите млади ... |
|
|
Как ще изглежда светът през следващите петдесет години? Интригуващ въпрос, на който световноизвестният финансист, икономист и политик Жак Атали (роден през 1943 г.) отговаря компетентно и интригуващо, като се опира на опита и познанията, натрупани от човечеството в неговата хилядолетна история. Взаимоотношенията между държавите и нациите, политическите системи, демографските сътресения, новите форми на пазара, тероризмът, насилието, климатичните изменения, нарастващото влияние на вероизповеданията - не е пропуснат нито един важен момент от глобалния облик на бъдещето. Атали надниква и в ежедневието, за да разкрие как ... |
|
|
Нещо толкова красиво, че невероятно... Път, от който няма връщане обратно... Нещо все несподелено, непонятно... Жадуване по нещо вечно, необятно... Това е хляба на поета - Вечното да види в два куплета. ... |
|
|
Том десети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... Откакто се помня, писането е било мое съвсем всекидневно занимание. Съдейки по производството ми, някои смятат, че работя бързо, леко. Не е вярно. Просто имам навика да работя по много - това ми остана за спомен от ония години, когато се изхранвах с научноизследователски труд. При такъв труд почивка няма, няма и очакване на вдъхновение, длъжен си да го предизвикаш сам. По-точно - длъжен си да предизвикаш в себе си способността да пишеш и днес. Това е рефлекс за цял живот, стереотип, както казват сега. Вера Мутафчиева е автор на над 30 ... |
|
|
"При пръв прочит читателят да не се опитва да отгатне кой е Крокодилът гений. Защото въпросът е какво е Крокодилът гений, а не кой е Крокодилът гений. Не става въпрос за жив човек..." Още едно събитие в литературния ни живот. Ярък и модерен, той е изграден в духа на Чарлс Буковски , по-точно - по Марковски. Някои вече определиха и "Крокодилът гений" за поетичен роман. ... |
|
|
Второ издание. ... Поезия, проза, публицистика и други."Драги читателю! Ти държиш в ръцете си първата книжка на литературното списание Ясна мъгла! В Дунавската хълмиста равнина израснаха сътрудниците на нашето списание. В оная Дунавска хълмиста равнина, където текат масленочерна Янтра, плитководна Стара река и почти пресъхнал Черни Лом. Там, където се извисяват високите комини на Комбината за захар - Горна Оряховица, на ДКК Домат - Джулюница, и малко по-ниският такъв на ДКЗ Подем - Овча могила. Там, където раснат едри пиперки, дъхави праскови, сочни дини и огромни тикви. Да, полето ражда тикви, читателю, но както сам ... |
|
|
Робърт М. Пърсиг е автор само на две книги, но още първата - Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет - с излизането си през 1974 г., се превръща в истински бестселър и му носи световна известност. На пръв поглед сюжетът е елементарен: мъж и неговият дванайсетгодишен син предприемат пътешествие с мотоциклет през Америка. Постепенно разказът прераства във вълнуваща одисея в търсенето на истината за същността на битието, в един модерен епос, където откриваме фундаменталните въпроси и отговори за това как да живеем. Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен ... |
|
|
Сборникът съдържа избрани литературни статии - непубликувани и публикувани преди това в периодичния печат. ... Да подбереш текстове, за да направиш книга – напоследък много силно разпространено занимание. Обаче рисковано, макар че не съм убеден дали други съзнават този риск. Целостта на една книга не зависи от подшивката, целостта на една книга зависи от единната прицеленост на текстовете в нея. В този смисъл се надявам, че тази книга с избрани литературно-критически материали, излизали предимно в българската специализирана културна преса (основно във вестниците „Култура“ и „Литературен вестник“), удържа своята цялост най- ... |
Книги
