Просто еротично

Книгата Просто еротично съдържа лирична проза и поезия на автора Ивайло Костов.

"Тогава, когато морето споделяше своите тайни със скалистия риф, ти изглеждаше прелестно, с коса, развяна леко от вятъра и откриваща нежните ти рамене, бронзови от слънчевия загар. Беше лято, не само като сезон. Беше лято в душите ни!"
Ивайло Костов

Ивайло Милев Костов е роден на 13.04.1976 г. в София. След завършване на средното си образование следва Актьорско майсторство в класа на професор Елена Баева, както и логопедия, и журналистика в СУ Св. Климент Охридски. Израснал е в семейство на юристка и художник, от които наследява любовта си към книгите и изкуствата. Пише от 18 годишна възраст и досега са издадени стихосбирките му Под звездите озарен (2004), Целувката (2012), Изворът на любовта (2016), Целувките ще бъдат две (2017), Животът ми е нежна болка (2020), И някъде расте небето (2022), Време е да те целуна (2023) и Ще цъфне есента (2024).

"Аз съм, застанал съм там, под същите звезди, под които устните ти ми разказваха вълшебства... Ти си някъде там, където, вярвам, някой трепетно шепне и обича... Някъде, където спомените топлят сърцата и самотата не е толкова тъжна... Някъде, където се раждат копнежите, и някой усмихва сълзите ти... Може би и аз съм там... Не знам... ще те попитам някой ден, когато там стане тук и цветята цъфнат от щастие. Знаеш, че точно преди да се усмихна, небето ще е тихо и цветно, а дъгата от чувства ще очаква следващия дъжд... Очите ми, пълни с обич, ще ти разкажат за звездите, а тихият вятър ще следва ръцете, потънали в косите ти. Нищо, че ще вали... Ти ще пуснеш музиката на капките да танцува по прозорчето пред очите ти, и ще измислиш топлото солено на мечтите. Там, където някой те обича, ще танцуват устните, помнещи морето и всичко ще бъде вълшебно. Някак си, просто и бяло, сияещо... като слънце, което сънува звездите..."

"Ти не спря да говориш на вятъра
и солени следи да му сочиш,
от тогава, когато разнежено,
мойте думи успя да прескочиш...
Да, и аз се разнежих тогава
и ти пратих дъхът учестен,
твойте думи докосваха лятото
и забиха се право във мен...
От сърцето ми тъжно отчупиха,
този миг, тази бездна и тлен,
да съм там, да попия от устните,
твоят дъх, и копнежа по мен...
Самота, и вали по прозорците,
а сърцето почти ще изскочи,
сякаш празник е, пеят потоците
и часовник минутите точи...
Ти не спря да говориш на вятъра,
а пък той тишината разбира,
ето нощ е, притихнаха капките
и тъгата при мен се прибира...!"
Ивайло Костов

Изида ЕООД
София, 1111
бул. Шипченски проход 18 вх. Б ет. 5 ап. 35
ik.izida@abv.bg