"Колко ли пъти, ще си отивате от мен и в гузната поредна сутрин, от свойто вчера ще крадем, за да остане и за утре. Колко ли пъти, с измамни мигове граден се срутва замъкът от пясък и с вик за сбогом - примирен, животът се руши със трясък. Колко ли пъти, аз просех Господи любов - на порнография позната, която по предвечен зов сме репетирали с телата..." Иван Тенев ... |
|
Книгата съдържа поезия на Валерия Ройдева-Велева."Животът препуска и хич не му пука за нашите планове и наш’те мечти и често припряно по сърцата ни чука, пропуква любови и пътеки руши. Животът създава, но често забравя, че имаме крехки, човешки души и когато насила прегради поставя от душите кърви, от душите кърви…" Валерия Ройдева-Велева Книгата е част от поредицата Съвременна българска поезия от издателство Захарий Стоянов. ... |
|
"Иван Давидков се нарежда между най-добрите ни съвременни поети. Той има душата на живописец, широко отворена за света и явленията, за светлината и багрите." Атанас Далчев "Размислите на Давидков за същността на човешкото битие не са безплодно философстване, а настоятелен призив да спасим духовните и материални ценности, които правят нашия живот красив и значителен." Евалд Озерс "Давидков успя да създаде произведения, които говорят, че тревогата и драматизмът са присъщи на неговия натюрел и достигна оная вътрешна свобода, която му позволи да изяви многообразния си талант." Кирил Кадийски ... |
|
Световноизвестният професор по симвология Робърт Лангдън е в Прага, за да присъства на лекция на видната специалистка по ноетика Катрин Соломон, с която неотдавна е започнал романтична връзка. Катрин е на път да издаде революционна книга, съдържаща експлозивни научни открития за природата на човешкото съзнание... разкрития, които заплашват да пометат установени от векове схващания. Когато едно брутално убийство превръща приятното пътуване в хаос, Катрин внезапно изчезва - и ръкописът ѝ е унищожен. В отчаяното си желание да открие жената, която обича, Лангдън започва завладяваща надпревара през мистичния ландшафт ... |
|
"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |
|
РОМАН! Уважаеми почитатели, съдържанието на Том I се намира в самото съдържание от 455 страници, в него ще намерите изброените мили хаштагове, които с буреносен смях ще ви поднесат много истини, като парчета пъзел, с която по-ясно ще виждате цялата картина: #еленкоангелов #психология #мистерия #комедия #трилър #екшън #драма #конспирация #романтика #любов #секс #машинанавремето #манделаефект #паралелнавселена #извънземни #нло #тайниобщества #11септември #церн #наука #вуду #духове #изкуственинтелект #jfk #covid19 #ролингстоунс #карма Чувствайте се свободни да интерпретирате поднесените ви любезно падащи домина не ... |
|
Пристъпете тихо сред отминалите времена на младата българска държава, когато пробуденият български дух решително гради бъдещето си. На фона на знакови исторически събития една красива любов ще разцъфти сред вълнуващите описания на лични борби, храбри сърца, дълбоки душевни стремления и гореща защита на идеали. Божана е родом от малко планинско село в покрайнините на столицата. Любознателна и будна от дете, след много перипетии тя намира простор за мечтите си в столицата, където една изгубена книга я среща с любовта. Стефан е високообразован и предприемчив, участва дейно в напредъка на столицата, а сърцето му, оставало ... |
|
"Зелените очи на вятъра" е роман, с който човек се научава да не се предава. Винаги е имало силни на деня, винаги е имало хора, които превръщат поклона в свое ежедневие. Примирявайки се с необходимостта да пълзят, те трансформират унижението в мерна единица за своя възход. Намират пътека към материално благополучие, добре нахранени са, дрехите им са елегантни. На мястото, където би трябвало да е сърцето, имат локва с отровна течност. Те са утрешните силни на деня. "Зелените очи на вятъра" ни запознава с онези, които се изправят срещу тях. Те са по-силни от поклона, по-високи от унижението. Те не се ... |