"Един ден усетиха любов вълните, красива мистика за тях бе тя, която криеше на дълбоко сълзите и блестеше под луната като небесна светлина. Дали разбираше това морето? Изчезнал бе блясъка на една вълна. И после втора, последва я от сърцето и двете влюбено пресякоха лунната пътека в нощта..." Светлана Тодорова ... |
|
Матилде е успешен пластичен хирург и отваря частна клиника. По всичко личи, че е на прага на бляскава кариера. Като жена може да се каже, че е преуспяла: умна, комбинира бизнес нюх с високи морални стандарти, щастливо омъжена е и има интелигентен шестнайсетгодишен син, но външността понякога лъже. Вечерта, когато трябва да празнуват откриването на клиниката, Матилде осъзнава в какъв капан е попаднала и как професионалните успехи не компенсират останалото. Остава сама за още едно питие на бара и я заговаря непознат мъж, за когото тя очевидно не е непозната... Според Матилде хората се занимават със съпруга ѝ. Той е ... |
|
Една книга, която ще ви отведе до края на света и ще ви върне у дома обновени! ... В "Къде отиваш, пътнико?" Ади е поела предизвикателството да отиде още по-далеч. Открила, че както в любовта, така и в живота, човек сам създава бариерите, които му пречат да живее пълноценно, в новата история тя се оказва изправена пред най-голямото предизвикателство: да разбере какъв е смисълът да живеем, след като ще умрем. Всичко започва в деня, когато Ади "случайно" се натъква на мъртвец, малко след като в ръцете на Алексей, нейният необикновен приятел-психолог, също е умрял човек. Съвпаденията обаче не спират ... |
|
"Числото 33 обикновено се асоциира с онази възраст, която човеците наричат Христова. Две трети от стихотворенията в тази книга са писани преди и около трийсет и третата ми годишнина. Възможно е някои приятелски настроени критици да кажат, че тези стихотворения са най-хубавото, написано от мен. Няма да им противореча, само ще се изразя другояче – това са стихотворенията, които (с две изключения) няма да бъдат включени в още незавършените книги "Русенски албум", "Посвещения и епитафии" и "Недоизречения". Впрочем подтикът за това издание дойде от Божана Апостолова, за което ѝ ... |
|
Пол ди Ано е сред най-буйните фигури в света на рока. За първи път в автобиографичната книга Звяра той споделя спомените си като вокалист на могъщите Iron Maiden и разкрива шокиращи истории от интимния си живот - преследвания на журналисти, стрелби, истината за своя арест за притежание на оръжие, безброй побоища, секс оргии, брак с българка... Всичко това, придружено с неизмеримо количество алкохол и твърде много дрога. Конфликтното му поведение извън сцената е дори по-скандално от това под прожекторите. Звяра е откровен разказ за пътя от върховете на славата до дъното на разорението, белязан от неистовата му борба с ... |
|
"Това зад мене расте, удължава се като сянка; това пред мен се изплъзва като риба от ръцете ми. Само острието на ума още ме брани и наранява, държи ме насила будна, крепи на върха си моя дъх, моя дух. Отиват си едно по едно сетивата - но умът ще затръшне последен вратата!" Станка Пенчева ... |
|
След пътя на чудесата Ади, любимката на хиляди читатели героиня от книгите на Ивинела Самуилова „ Животът може да е чудо “ и „ Ако животът не е чудо “, сега поема по път, който вълнува всеки от нас: пътя на любовта. За да открие любовта, Ади ще трябва да прозре отвъд мита за „идеалния“ партньор – онзи нереален, но непременно „някой по-добър“, който ни чака зад ъгъла. Да мине отвъд издигнатата в култ роля на секса като основен фактор за щастието в отношенията. Да надскочи лозунгите на съвременното потребителско общество от типа на „защото го заслужавате“, с които автентичното чувство се подменя с удобството. Да потърси ... |
|
"Съчетава проникновеност с мъдрост... Плод на почти необятно въображение." Дейвид Мичъл, автор на Облакът Атлас ... Повечето хора искат да се научат да помнят повече. За Ноел Бурун основната задача, най-обременяващата, беше да се научи да забравя. Не само болезнените моменти в живота, които всички ние предпочитаме да изтрием от паметта си, а всякакви неща. Защото винаги когато Ноел чуеше глас или прочетеше дума, в главата му се образуваха многоцветни форми, служещи за указатели или карти, благодарение на които той запаметяваше с най-големи подробности всяко чувство, настроение, тембър или самите думи от ... |
|
От автора на "Ловецът на хвърчила" и "Хиляди сияйни слънца". ... В тази история, разказваща не само за родители и деца, но и за братя и сестри, братовчеди и приятели, Халед Хосейни проследява начините, по които членовете на едно семейство се подкрепят, нараняват, предават, почитат и жертват едни за други. Както и безбройните случаи, в които се изненадваме от постъпките на най-близките си хора в съдбовни моменти. Докато върви с героите по завоите на техния живот и емоции в различни точки на света - Кабул, Париж, Сан Франциско и гръцкия остров Тинос, историята постепенно се разклонява, разраства се, ... |
|
Журналистката и ПР Патриция Кирилова, която има зад гърба си 15-годишна кариера в най-горещия ежедневник у нас "Нощен Труд". Книгата събира най-четените теми в блога на Патриция Кирилова. Описва се истинското лице на европейците, което "лъсва на Слънчев бряг". "Свалянето на маските е доста болезнено изживяване, но без него няма как да продължим", категорична е авторката. Кирилова съпоставя днешните скандални теми в обществото с тези от 15-годишния ѝ професионален опит. ... |
|
Петър Денчев е роден на 8 август 1986 г. във Варна. Пише поезия и проза. Освен литературни има и театрални амбиции. Учи театрална режисура в Натфиз "Кръстьо Сарафов". Публикувал е в периодичния печат и в интернет. Има няколко малки литературни награди."Тъй, както мъж целува жена, която обича" е първият му роман. Не можех да повярвам, че жена ми обича само мен. Смятах, че ме лъже. Бях обзет от мисълта, че ако не сега, един по-късен ден тя ще ми изневери. Чувствах се щастлив, когато тя ми казваше, че обича само мен. Но идеята, че други мъже могат да поискат секс от нея, ме влудяваше. Не само това. Дори ... |
|
Шесто издание. ... Тарикатско Беше къде обед, като гепих рейса. Гепих го и киризим кво? - един образ, тъп като гъз, а се дърви на съседа си. "He моеш ли вика му да си отваряш зъркелите? Нарочно циври му ме ръгаш, че и ми газиш патъците." И духна да седне. Пълен чвор. Като гилах по площад Ром, го киризим да плямпа с друг образ, също такъв чвор. "Чат ли си? - бъзна го онзи. Барни тва копче и ще си тупалка!" По италиански Уно дене, у темпо манджаре, ке скиво на платоформато у аутобусо? Уно дългучо, веро маркучо! Белла капелла с ширита дебела! Туози чешито се форте караре и парларе вулгаре на ... |